Преглед на кода на БГ книги 2008 - По-нататък

18. Новкиришки, Николай – Пътетърсача Зунк и възкресението на потъналия град. – Жанет 45, 2008. 480 с.

В началото бе светлина и припознаха смъртните в лика ù дракон...

„Ако спреш да вярваш в приказки, значи си остарял...“ 



Новото българско фентъзи на Николай Новкиришки (http://zoonk.net) започва с описание на изгряващото и милващо връх Вълчезъб Слънце. Дракончето Зунк и неговите приятели се отправят на пътешествие през чудни земи. Малкият Зунк се учи да лети, да бъде самостоятелен и да следва сърцето си, докато преминава през множество приключения и юначества. 

Героите в книгата ми приличат по дух на тези, създадени от Весела Фламбурари в „Мина и магиите“. Кронк, Ана, Драколиста, Гон, Ло, мама Хала, Ел, Мелуна напомнят за българския фолклор. 

Основната нишка в книгата е за Белия мечок, когото Зунк и неговият приятел Ло срещат сред една заскрежена гора и откриват, че той носи в себе си много мрак и лед и е погълнал своите поданици; и за Даусдава и Вълчия град, където Зунк се влюбва в красивата дъщеря на краля – вълчицата Улфея. 

За съжаление в книгата няма почти нищо, което да те грабне. Няма образи, с които да се идентифицираш, няма интересни случки, действието тече някак мудно. Героите ядат, спят, учат се да летят или да боравят с меч и разговарят помежду си като деца. 

Приключенията на Зунк, мечтите му и желанието да бъде повече от дракончето, което е, да не го е страх и да се бори за това, което иска, са сред единствените хубави моменти в книгата.

Дотам, уви, се изчерпва магията. Николай Новкиришки се е опитал да създаде приятно, ненатрапчиво четиво, но не е успял да вплете най-важното – случките, които крепят една история, и героите, които ù вдъхват живот.

(Габриела Петрова – Светличе)



19. Пейков, Тервел – Домът на Велзевул. – Ернор, 2008. 224 с. (Библ. „Тера Фантастика“, № 5).

Второ, основно преработено издание на сатиричното библейско (и не съвсем) фентъзи, в което най-як е един брадат старец в червени дрехи, простосмъртният главен герой има неясна биография и носи загадъчното име Тк, а раят, адът, ангелите и демоните не са съвсем такива, каквито сме си ги представяли досега. Основното достойнство на книгата обаче са ненатрапчиво поднесените от автора разсъждения и идеи. Първата от тях например е за отрицателните пари и тяхното внедряване сред съсловието на барманите...



20. Петков, Мартин – Те не вярват в приказки. – Ернор, 2008. 288 с. (Библ. „Тера Фантастика“, № 4).

Несъмнено книгосъбитие на годината! С дебютната си книга, съдържаща две повести, авторът директно се нарежда сред най-актуалните български фантасти. В първата от повестите, дала името на книгата, Мартин Петков поставя във фокус някои от най-болезнените въпроси на нашето съвремие – за нашите деца, за тяхното възпитание и израстване, за бъдещето, което те трябва да изградят, и предлага свое, макар спорно и фантастично, но оригинално решение, породило вече сред читателите обширни дискусии. Както при Мойсей или пък братя Стругацки, избраният изход е свързан с тежки и невъзвратими жертви. Жертви не от някой друг, а от нас, от които зависи бъдещето в лицето на нашите наследници. А какви сме самите ние – главни виновници или същински жертви? И има ли изобщо някой правото да посяга на възпитанието на собствените ни деца?

Втората повест отново е свързана със социалните проблеми на нашата действителност, но тя не предлага решения, а само посочва и изследва някои от причините светът, в който живеем, да е толкова далеч от нашите мечти.



21. Пощаков, Христо – Завладяването на Америка. – Аргус, 2008. 384 с. (Поред. „Нова българска фантастика“, № 48)

Продължение на хумористичното фентъзи „Меч, мощ и магия“. Този път ставаме съучастници в новите премеждия на завърналите се в своя свят рицар, магьосник и дракон. Станал цар и измъчван от липсата на приключения, рицарят съобразява, че в неговата реалност континентът, който у нас наричаме Америка, още не е открит и завладян, и повежда приятелите си към него, с всички произтичащи трагикомични последствия.



22. Разсипийска, Мария – Пазители на любовта. – ИК „Сладко солено XXI век“, 2008. 256 с.

Цитираме мнението на Тихомир Димитров от писателския му блог: „...книгата вдъхновява. Авторката ù, родена през недалечната 1987 г., най-после успя да извади своята литературна рожба на бял свят. Това стана пет години след нейното написване. Сега Мария е на 21 и следва медицина, но не е обърнала гръб на писането. Говорейки си за „млади автори“, тя представлява истински прецедент. Съдържанието на книгата ù – също. Текстът е написан с неочакван размах...“



23. Колектив от клуб „Светлини сред сенките“ – Играта. – Фондация „Човешката библиотека“, 2008. 252 с.

Новият проект на казанлъшкия клуб от пишещи и рисуващи младежи се занимава с взаимоотношенията и израстването на група тийнейджъри от цял свят, започнали участие в телевизионно реалити-шоу, което много бързо се превръща в нещо друго – опасна и неконтролируема чужда реалност, където заплахите и дори смъртта са съвсем истински... Подбрани цитати от романа сме представили в материала „Играта“: за слепите петна на критиците“.



24. Секси хоризонти. Фантастични разкази. – Аргус, 2008. 384 с. (Поред. „Нова българска фантастика“, № 33).

Сборник с 16 разказа от преминалия при голям интерес конкурс на издателство „Аргус“ и радио FM+, озаглавен „Секс и фантастика“. Съдържа наградените 5 произведения и подборка от отличени творби. Читателят за пореден път ще се убеди в голямото разнообразие от идеи, стилове и сюжети, характерно за съвременната българска фантастика. Представените автори са: Андрея Илиев, Христо Пощаков, Валентин Д. Иванов, Никола Райков, Ивайло П. Иванов, Красимир Крумов, Сим Николов, Ценка Бакърджиева, Тодор Андонов, Ивайло Иванов, Адриан Лазаровски, Георги Малинов, Александър Карапанчев, Емануел Икономов.



25. Стоева, Красимира – Снежните пясъци на Хира. Фантастични разкази. – Аргус, 2008. 352 с. (Поред. „Нова българска фантастика“, № 46).

Дебютна книга, в която авторката демонстрира разнообразните си интереси. Поместените 11 разказа заемат широк спектър от направления във фантастиката: от твърдата научна до приказното фентъзи, от философско-интелектуална до мистично-романтична. Най-силната страна на повечето творби са оригиналните идеи, предразполагащи читателя към мислене, а на места вплетени и в остри екшън сюжети. В стилово отношение Красимира Стоева има какво да подобрява: по-стегнато изложение и по-достоверни диалози биха направили текстовете ù по-ефектни. Пътят пред нея обаче е открит.



26. Стоилов, Г.Ф. – Далече, много далече от Рая. – Буквите, 2008.

От резюмето на издателя: „И в двете си първи книги – сборника с разкази „Далече, много далече от Рая“ и първата част на романа „Стигмите на времето: Спомни си за утре“, живеещият в Испания Г.Ф. Стоилов говори за бъдещето на хората. В няколкото разказа в тази книга авторът показва как човекът се бори за бъдещето си. И всеки път губи. И всеки път – заслужено. Авторът не разглежда дилемата „дали“ и не обсъжда „как точно става това“. Основната тема на всички разкази е: защо човекът губи? Кои негови качества не му позволяват да стане Следващото?“



27. Стоилов, Г.Ф. – Стигмите на времето, част 1: Спомни си за утре. – Буквите, 2008.

Издателят разказва: „От поредицата „Стигмите на времето“ първо е издадена втора част – „Спомни си за утре“. Това не е само маркетингов трик. Действието е в настоящето. Е, поне в настоящето на героя. А всъщност всичко е „някога, в една далечна галактика...“, когато единственото оцеляло нещо – ИИ, се мъчи да възстанови хората след биологичната война, в която те са се самоунищожили. Но войната и миналото са бегли споменавания на фона на основното. Героят лесно установява, че живее в едно изкуствено общество. Малко по-трудно – че и той е изкуствен. Но всички прилики с „Матрицата“, „Тунел под света“ и прочие свършват тук. И се задава основният въпрос – дали все пак животът във Виртуално Плътната Реалност не е по-добрият вариант? И дали всичко не е въпрос на възприятия...“



28. Събев, Бранимир – Хоро от Гарвани. Разкази. – Фабер, 2008. 172 с.

Още една дебютна книга с разкази. Условно могат да се поставят в направление хорър. Всички 14 разказа са изградени като история в историята, т.е. разказвачът предоставя думата на един от героите си да разкаже някоя „плашеща“ история. Тъй като ужасното според нас не е достатъчно ужасно, за да впечатли истински, а друго почти няма, бихме препоръчали книгата само на най-запалените фенове на хоръра.



29. Таласъмия 2006-2007 – сборник разкази. – Квазар, 2008. 368 с. (Библ. „Българска фантастика ХХІ“, № 17).

Сборникът съдържа 10 разказа от два конкурса за литературни произведения на базата на фантастичното в българския фолклор и митология, ежегодно организирани от старозагорския клуб за фантастично изкуство и екокултура „Уибробия“. Представени са наградени и отличени творби от Божидар Грозданов, Ценка Бакърджиева, Силвия Иванова, Илия Деведжиев, Любен Загорчев, Андрея Илиев, Светлана Янева и Александър Лютов.



31. Фантаstika 2007 – алманах. – Фондация „Човешката библиотека“, 2008. 494 с.

Първият брой на настоящия алманах ни представя цял калейдоскоп от български и преводни текстове – както художествени, така и библиографски, изследователски, публицистични. Редом с Питър Бийгъл, Майкъл Суонуик, Евгений Лукин, Теодор Стърджън, Анри Торосов, Грегъри Бенфорд стоят Величка Настрадинова, Георги Малинов, Светлана Алексиева, Валентин Д. Иванов, Йоан Владимир, Ивайло П. Иванов, Атанас П. Славов, Агоп Мелконян и много други; заедно те формират почти уникален за нашите условия продукт, сравним само с едновремешните „Фантастика 1“, „Фантастика 2“ и „Модели“ (но с обем, почти равен на техния общ). Както можете да се уверите от настоящия втори брой, намерението на съставителите и издателите да продължат с мащабния си проект е сериозно. Пожелаваме ви приятно четене!



32. Филипова, Людмила – Стъклени съдби. – Сиела, 2008. 484 с.

Трети роман на добилата вече популярност авторка. Цитираме анонса му: „Стъклени съдби“ е драматичен разказ за две момичета и едно момче, създадени от ембриони на едни и същи биологични родители, но родени от три различни майки. В три различни семейства. В три различни държави... Авторката на романа преплита сложно обвързани сюжетни линии, развиващи се на територията на пет държави. Тя облича автентични човешки съдби, реални места и научни факти с художествената измислица. Персонажите ù са сложни, изживяванията им многопластови. Людмила Филипова дискутира в романа си и проблеми, свързани с бъдещето на човечеството и риска хората сами да променим еволюцията си.“



33. Христов, Алексей – Дванайсет по пладне. Разкази. – Жанет 45, 2008. 128 с.

Втора книга на автора, съдържа 16 разказа. Цитираме Деян Енев: „В „Дванайсет по пладне“ става дума за текстове от „най-чистата проба“ фантастика – фантастиката не като апокалиптични киберистории  и технически главоблъсканици, пълни с жироскопи и галактически гари, а фантастиката като разширяване на периметъра на човешкото зрение и отвъд „осветените“ области, като изследване на периферията на психиката, като мистика, клонирана между полюсите „сън“ и „смърт“ в десетки междинни разновидности, сред които човекът блуждае и търси най-истинското си лице.“



34. Цанков, Весел – Пиксел. – Георгиев и дъщеря, 2008. 218 с.

Трудно се пише накратко за книга като „Пиксел“. Яркият стил, радикалната основна идея, богатството на изразни средства, внушения и отпратки към множество забележителни произведения на литературата и киното не могат да се опишат адекватно само с няколко изречения. В едно (не толкова) измислено от автора бъдеще човечеството представлява буквално огромен компютър, в който всеки човек е клетка от някоя подсистема. 

Мотивите за такава обществена организация са напълно логични – ефективното функциониране на бързо разрастващото се човечество е необходимо и неизбежно, а компютърът като система предлага възможност за точно такова функциониране. Главният герой работи като пиксел от последния ред на екрана на монитора. Той така се и нарича – Пиксел 1D4C00. Друго име не му трябва – номерът на пиксела е достатъчна идентификация за мястото и ролята му в обществото. В пиксела-човек обаче постепенно набъбват нежелани и вещаещи проблеми човешки въжделения и чувства. Той попада във все по-объркващи и носещи заплаха за стабилността на системата и самия него ситуации. Докъде ще го докара емоционалната му неуравновесеност (а всъщност – просто проява на човещина сред морето от хора, загубили човешкото), можете да разберете и сами. По-важното обаче е друго. Гротескната абсурдност на подобна социална идея изисква съответните изразни средства и е голямо предизвикателство за всеки автор. Весел Цанков се справя с предизвикателството по един брутално убедителен начин. Ако трябва да посочим друго произведение, което да ни даде представа за „Пиксел“, това е култовият филм „Бразилия“. 

Докъм средата си романът сякаш върви паралелно с филма. Е, визията и детайлите са други, но постановката е същата. После обаче, когато героят (както и във филма) пропада извън безпрекословно подредения социум и се оказва несъвместим и преследван от системата, това „извън“ Цанков успява да обвърже картинно и убедително с една действителност, силно намекваща за нашенската, и да я опише като антитеза на онази, уредената, подредената, другата. От породилия се неизбежен сблъсък на реалии се сриват куп илюзии, а отдолу се показват нови пластове, нови измерения на действителността, също толкова фалшиви, и така нататък... А дали истината изобщо може да бъде достигната? До какъв край ще стигне Пиксел в своите лутания? Докато четете, ще усетите асоциации с „Матрицата“, „1984“, „Прекрасният нов свят“, „Дон Кихот“ и др. и това изобщо няма да е случайно. Нещо повече, авторът пряко ползва някои от споменатите произведения, за да разкрие основните си прозрения и да ги поднесе в запомнящ се вид. И за да завършим резюмето, преди да е свършило мястото в алманаха, остава само да предупредим евентуалните читатели – не се подвеждайте по съдържанието на Първа глава, тя е своего рода встъпление, очертаване с няколко щрихи на света-компютър с напълно човешките ръководители и напълно човешките им борбички; основното действие започва във Втора глава. Пожелаваме ви приятно четене.