Редактиране на „Портрет в 3,14 D: Велко Милоев“

Кой е Велко Милоев? Онова вчерашно дете с любимото си коте, журналистът и писател-фантаст, чието коте е пораснало, или пък уважаваният наблюдател и консултант на международни организации в горещи точки на планетата, като Босна, Афганистан, Етиопия – автор на книгите „Босна, между две войни“ и „Балкански случки, войни и легенди“? Ние, неговите приятели и съратници от дружество „Тера Фантазия“, вярваме, че той никога не е преставал да бъде (редом до приятеля си Агоп Мелконян) тънкият психолог на българската фантастика, дарил ни научни, комични и магични истории в книгите си „Нанокомпютър за вашето дете“ и „Където не сте били“, защото това не е временна роля. И макар последните десетина години да не ни е радвал с нова фантастика, Велко отново ще сподели с нас някоя своя нова невъзможна реалност, която ще узакони чрез художествената си сила.

А докато чакаме, нека ви предложим специалната подборка от три вида произведения, както правим това в традицията „Портрет в 3,14 D“: научнофантастично, хумористично и фентъзи-магично. „Никога няма да бъдем същите“ за мен е една от най-умните и вълнуващи научнофантастични истории, писани от български автор. „Вятър работа“ прави преход от научно към хумористично фентъзи, за да стигнем до безумно смешния „Един почти обикновен ден на Панто Реев“. Велко не пише класическо фентъзи с мечоносци и принцеси; неговите истории са по-близки до магическия реализъм – „Париж, Париж, Кайро“, и уникалния сюр-светлинен галоп на „И през вечността ще премина, за едно слънчево пладне с теб“. Завиждам на читателите ни, които за пръв път ще прочетат този опияняващ текст.
Дотук беше с 3D. А за 0,14 ще видите есето „За съчувствието и съпреживяването“, което ще ви срещне с днешния Велко – чувствителен търсач на общочовешката формула за взаиморазбиране и взаимоусещане, един, според мен, базисен проблем на разпокъсаното човечество.
Съставителят