Редактиране на „Единайсеторката на Кевин“

'''Единайсет съвета как да увеличите писателската си продуктивност''' 

''адаптирано от материал на Кевин Дж. Андерсън (и Ребека Места)''



От личен опит, както и от разисквания с други плодовити писатели, съставих единайсет съвета, за да ви помогна да продължите нататък, да изстискате още няколко думи, когато пишете. Тези съвети не са приложими във всяка ситуация – всъщност, част от тях дори са несъвместими, – но пробвайте методите. 



Съвет № 1. МЛЪКВАЙ И ПИШИ!

Предполага се, че писателската Муза е деликатна девойка с нежен глас. Аз, от друга страна, съм благословен (или прокълнат) с муза, подобна повече на наежен старши офицер, който дрезгаво стърже: „Спри да се подмотваш, Андерсън! Сядай, затваряй си плювалника и ПИШИ!“ 

Протакането е най-смъртоносният враг на писателя. Научете се да усещате кога се оправдавате, вместо да пишете.

Всички останали са длъжни да ходят на работа и да прекарват времето си там. Ако целта ви е да бъдете професионални писатели, трябва да правите същото. 

Бъдете строги със себе си и към околните. Погрижете се дърдорковците да не ви безпокоят във времето ви за писане. Ако сами не приемате работата си на сериозно, не очаквайте това и от другите.



Съвет № 2. ПРЕДИЗВИКАЙ ПРАЗНАТА СТРАНИЦА

Започването на една история или роман от празна страница или бял екран може да бъде плашещо изпитание. Но ако откриете как да улесните написването на първата дума (и след това – първото изречение), ще подкарате цялата история.

В крайна сметка, не беше ли Марк Твен онзи, който твърдеше, че разликата между правилната и почти правилната дума е колкото между светкавица и светулка?

Първото изречение трябва да е въдица, критичната фраза, която пленява читателя. Но прекалената обсебеност то да е Точно Както Трябва може да ви парализира. ТРЯБВА да започнете да тракате по клавиатурата, да пишете с химикала или да записвате с диктофона.

Ето ви идея. Ако „съвършеното първо изречение“ ви убягва, напишете второто, следващия абзац и започнете да разказвате историята си. Веднъж оформили картината, ще сте по-близо до идеалната начална фраза. Тогава се върнете и го добавете. 

Ако започването на новия ви проект все още ви плаши, опитайте преди това да напишете нещо, за да подгреете пръсти и да си размърдате мозъка. 



Съвет № 3. ОСМЕЛИ СЕ ДА ПИШЕШ БОКЛУК (ПЪРВОНАЧАЛНО) 

Повтаряйте след мен: „Не е необходимо да е съвършено, но трябва да е завършено“.

Това е един от най-ценните съвети, който бих могъл да дам на един измъчен писател. По-лесно е да се ОПРАВИ съществуваща проза, отколкото да се създаде съвършена такава от самото начало.

Написах наградения си и най-продаван роман „Досиетата X: Взрив“ за шест седмици, от игла до конец: 300 страници, 90 000 думи. 

Успявах да пиша по 25-30 страници на ден, седем дни в седмицата. Това упражнение увеличи скоростта ми на писане и, вярвам, качеството също. Пишейки смело, сцена подир сцена подир сцена, без да се лутам из предишните глави, за да оправям текста, създадох „инерция на разказа“, който тласкаше книгата напред с главозамайваща скорост.

След като черновата беше готова, отделих колкото време имах, за да изгладя думите, да редактирам ръкописа отново и отново. Обаче когато се върнах към началните страници, с ясната цел да прекарам седмици в съществено пренаписване, бях изненадан как постоянната, интензивна практика ме е научила да пиша толкова добре, все едно съм агонизирал с часове над всяка страница.

Когато се осмелите да пишете боклук, не е задължително да се получи боклук. Напълно погрешно твърдение – често налагано на студентите от тесногръди професори по литература – е, че няма как да е хубаво нещо, написано бързо. Това са пълни глупости. (Бел. прев. – Антон Дончев написва втората си книга „Време разделно“ само за 45 дни. (Бел. Калин – ...след като я е подреждал в главата си 4 години.))

	

Съвет № 4. РАБОТИ ЕДНОВРЕМЕННО ПО РАЗЛИЧНИ ПРОЕКТИ 

Това е особено подходящо за хора със синдром на хиперактивност с дефицит на вниманието или с нисък праг на отегчение! (Тоест не е за всеки.)

Един писателски проект преминава през множество фази: проучване, нахвърляне на сюжет, първа чернова, изглаждане, коректура и търсене на реализация. Тъй като част от тези задачи са по-трудоемки от останалите, постоянно поддържам по няколко различни проекта. По този начин мога да превключвам от един процес към друг, напредвайки с пълна пара. Освен това разнообразието прави досадните части по-приятни.

Денем прекарвам по няколко часа върху всеки проект, така че като ми писне от определен тип дейност (да речем, коригиране), се прехвърлям на друга (резюмиране или писане на първа чернова). Откривам че работейки известно време по даден проект, той започва да губи свежестта си. А когато не ми е приятно, процесът на писане се превръща в слугуване, вместо в удоволствие. Стремя се да не допускам подобно нещо, защото обичам писането.

Досега не се е случвало историите ми да се омешат.



Съвет № 5. РАЗГРАНИЧАВАЙ ПИСАНЕТО ОТ РЕДАКТИРАНЕТО

Независимо че и двете дейности се извършват от човек пред клавиатурата, дзверещ се в екрана, Писането и Редактирането са доста различни процеси. Научете се да разпознавате разликата и през фазата на писане да се фокусирате единствено върху писането, а по време на редакцията само върху редактирането. 

„Писането“ е творческата част от процеса. Когато пишете, създавате, оставете се историята да ви увлече. Забравете запетайките. Разкажете какво се случва, къде, на кого, без да прекъсвате заради оправянето на оня последен абзац, изглаждането на късче диалог, пренареждането на изреченията, проучването на тънки норми на употреба или намирането на подходящата пунктуация.

Веднъж свършили с творческата част, няма проблем да се прехвърлите към по-аналитичния дял от мозъка си. Вече може да се занимавате със структурата на изреченията,  да орежете излишните фрази, да оправите граматиката, да добавите необходимата пунктуация, да се възползвате от програмите за проверка на правописа.

Винаги може да се върнете, за да промените нещо – винаги. 

Ако напишете няколко абзаца и ви се прииска да спрете, за да ги попрепипате, ще разрушите целия си движещ импулс. Все едно постоянно да сменяте предавките – ще съсипете трансмисията.

Спестете критиките си за втората чернова. Така поне ще приключите с писането и ще има какво да изглаждате. Доколкото знам, досега никой не е публикувал „съвършения“ полузавършен роман. (Бел. Калин – Очевидно Кевин не е чувал за „Ако пътник в зимна нощ“ на Итало Калвино.)



Съвет № 6. ИЗПОЛЗВАЙ ВСЯКА МИНУТА 

Ако смятате, че са ви необходими големи интервали от време, за да напишете нещо, просто се самозалъгвате.

В реалния свят болшинството писатели – дори успелите, публикувани писатели –  ходят на работа и трябва да нагаждат писането според останалите си задължения. Писателите имат семейства, ангажименти, дори – изненадка! – личен живот.

Аз всъщност не напуснах работа, докато не бяха публикувани единайсетте ми бестселъра. Възползвайки се от почивните си дни и вечери и свободните час-два през обедните почивки, успявах да напиша по два-три романа годишно. 

Може да изградите сюжета на някоя история под душа, чакайки пред зъболекарския кабинет, преди да задремете вечер, през онези 5-10 минути полумрак в киното преди началото на филма, докато приготвяте вечерята или по време на досадното домакинстване. Возейки се в автобуса или маршрутката, можете да си водите бележки и дори да си драскате по разпечатката на някоя предишна глава.

Роджър Зелазни съветва другите писатели да „напишат две изречения“. За две изречения време винаги се намира; друг път тези две изречения ще доведат до други две, после до два абзаца; десет минути по-късно ще имате готова страница. Десет минути са десет минути, през които бихте могли да пишете.

Ако попаднете на място, където просто няма как да драснете и йота, използвайте всеки промеждутък от време да поумувате какво бихте написали следващия път, когато ви се освободят няколко минути пред клавиатурата.  

А когато ви се освободят и минути пред клавиатурата, използвайте ги! Изписвайте колкото се може повече. Това изисква сериозна дисциплина, а човек лесно се разсейва; просто си задайте приоритети. Искате ли да бъдете писатели, или предпочитате да се оплаквате от липсата на време за писане?



Съвет № 7. ЗАДАЙ СИ ЦЕЛИ – И СЕ ПРИДЪРЖАЙ КЪМ ТЯХ 

Ако си зададете писателска цел, имате по-голям шанс да я постигнете. Очевидно, най-желаната форма на „цел“ би била да се сдобиете с издател, договор и срок за предаване на текста. Очакващите ви дата на издаване и чек би трябвало да са достатъчен стимул да завършите проекта.

Дори когато подобни съблазни липсват, пак можете да си поставите собствени цели. Например, решете се да посветите един час дневно в жертва на писането или изработвайте по четири страници на ден, или завършвайте нова история всеки месец. Опознайте се достатъчно добре, за да си задавате реалистични, а не абсурдни цели. Предизвикайте се да създавате 1000 думи дневно или да пишете един час нонстоп. Веднъж научили се да постигате целите си, пробвайте да увеличите залозите на 1500 думи дневно, на два часа плътно писане.

Ако си намирате твърде много оправдания, може би се нуждаете от по-ясна цел. Една писателска работилница би могла да ви даде подтик да завършите ново произведение. Пълно е с онлайн и местни писателски работилници, а може да сформирате и собствена. 

Пробвайте се в литературни конкурси. Всяко състезание има крайни срокове, заставящи ви да завършите творбата, с която участвате, за определено време.

(Предупреждение: Пазете се от конкурси, които изискват преотстъпване на пълни издателски права за участващите произведения. Не бива да се отказвате от историята си, независимо колко качествен е конкурсът. (Бел. Калин – Това е особено важно за текстове, издавани извън България. В България авторските права винаги остават ваши; преотстъпва се само правото за издаване при определени условия.))



Съвет № 8. СЪЗДАЙ СИ ИДЕАЛНАТА ОБСТАНОВКА ЗА ПИСАНЕ 

Щом набележите целите си и се научите как да си крадвате време за писане, отделете няколко минутки, за да си създадете възможно най-добрата обстановка за това. Вашият „офис“ (независимо дали е свободна баня, ъгълче от кухненската маса или старо бюро в службата) благоприятства ли към продуктивност?

Опитайте да си направите „бърлога“, място, което може да се нарече писателски офис, и когато работите там, вие – и всички останали – действително да го третирате като такъв.

Вземете предвид личните навици и графика си. За всеки писател те са различни. Някои творят най-добре вкъщи, сред позната обстановка. Други черпят вдъхновение от постоянното движение и фоновия шум в някое кафене. Трети предпочитат да се измъкнат от разсейващата домашна среда, наемайки самостоятелна стая, предназначена само и единствено за работен офис.

Експериментирайте, опитайте да пишете при различни условия, по различно време и на различни места, след което определете най-добрата за вас среда. Може да се изненадате. Веднъж установили как и къде сте най-продуктивни, нагодете според това графика и обстановката в офиса си.



Съвет № 9. МИСЛИ ИЗВЪН РАМКАТА НА КЛАВИАТУРАТА 

Вече навикнали да се разполагате в установеното си творческо място, с верния преносим или настолен компютър, е време да ви напомня, че това не е ЕДИНСТВЕНИЯТ начин за писане. Разполагате и с други средства освен клавиатурата.

Ако усвоите различни начини за писане, с различни приспособления – подобно на талантливите музиканти, изучаващи по няколко инструмента, – ще можете да се възползвате от почти всяка ситуация, в която попадате.

Имам настолен компютър в офиса си, където предимно редактирам. Лаптопът ми позволява да продължа да пиша навсякъде извън дома: в ресторанти, хотели, самолети. Но и това не е всичко.

Спомняте ли си старите бележник и молив? През времето, когато сте сами в кафенето или автобуса, или поседнали на открито, може да си нахвърляте бележки, да скицирате история, да напишете груба чернова.

За себе си предпочитам за първоначалното писане да използвам портативен диктофон. Джаджата ми позволява отново да се насладя на творчеството на чист въздух и в същото време да бъда продуктивен.

Някои ми споделят, че им е неловко да се разхождат, говорейки си сами – само че аз виждам хора с мобилни телефони да го правят постоянно. Първоначално използвах диктофона просто да запечатвам идеи, докато се разхождах навън. Сега вече пиша завършен текст от раз. Приемете го: всъщност никой не се е научил да пише 200 думи в минута с първото си докосване на клавиатурата. Неудобството на диктофона е, че някой ще трябва да напечата думите ви.



Съвет № 10. ВДЪХНОВЯВАЙ СЕ!

Всеки учител по творческо писане повтаря класическата аксиома: „Пишете за онова, което познавате“. Ето защо е очевидно, че колкото повече знаете, за толкова повече неща ще можете да пишете. 

Всички преживелици, учебни часове, интересни познанства или посетени места отиват в килера ви с „припаси“ за нов материал. Част от работата ви като писател е да се измъквате от вкъщи и да събирате тези припаси, за да може да ги използвате.

Не сте склонни към авантюри? Тогава търсете вдъхновение другояче. Разширете кръга на четивата си, проучвайте отвлечени теми, отидете на уроци по предмет, по който не знаете нищичко.

В ежедневието отворете очите си за това, което е около вас. Всяка случка е пълна с подробности за попиване и използване по-късно. Наблюдавайте хората. Вижте какво правят, следете как реагират, слушайте как говорят, опитайте се да разберете какви са и да им съставите биографии.

В кратце, упражнявайте творческите си мускули. Зареждайте умствения си килер с провизии, за да имате достатъчно за готвене.



Съвет № 11. ЗНАЙ КОГА ДА СПРЕШ 

Безкрайното изглаждане и редактиране, и преработване, и отново изглаждане, а след това пренаписване и пак редактиране не правят историята съвършена. А просто безкрайна. Майсторът фантаст Робърт Хайнлайн предлага набор от правила за писатели. Първите две са: „Трябва да пишете“ и „Трябва да завършите онова, което пишете“.

Познавам автори, които сякаш въртят любов с някоя история. Започват с обещаваща чернова, след което тръгват да ошлайфат. И историята изчезва в черната дупка на безконечно полиране и пренаписване. По ирония на съдбата, от един определен момент наистина няма забележимо подобрение.

Не ме разбирайте погрешно: Не предавайте немарлив ръкопис, всеки  трябва да е толкова добър, колкото може да го направите. Вършите ли неща, които не усъвършенстват историята, а просто ви служат за оправдание да отложите нейното завършване? Край! Пращайте ръкописа на някой редактор и подхващайте следващата история.





Преведе: Ангел Петров

Помага: Калин Ненов