Редактиране на „Александър Карапанчев - „Приказки от 1001 свята““


== Портрет в 3.14 D ==


'''„Приказки от 1001 свята“'''


Така трябваше да се казва сборникът на моя приятел и съратник Александър Карапанчев, за който писах предговор към не едно въображаемо издание през разни моменти от нашето почти 40-годишно движение рамо до рамо. Животът разбиваше на пух и прах всичките ми съставителски и издателски мечти, докато в края на краищата излезе „В епохата на Унимо“ – хубав, но силно съкратен вариант, където първоначалната форма на заглавията „Приказка за...“ беше заменена с обичайните заглавки на разкази.

Отново не мога да издам мечтания от мен сборник, обаче имам удоволствието да ви представя в 3,14 D портрет на многостранната Сашова личност – semper fidelis (винаги верен) на фантастиката като прозаик, поет, хуморист, журналист, редактор и въобще „човек-оркестър“ в създаването на периодика, сборници, антологии, а и на този алманах. 

Като прозаик можете да го усетите в подборката, следваща подир моя малък увод; като поет – в раздела „Фантастихия“ (самата дума е сътворена от него!); като хуморист – в трите глави от повестта „Полетът на „Буриданово магаре“, а пък като редактор... Мислех да пусна големия списък от книгите и списанията, добили шлифования си вид благодарение на неговото прецизно око, но реших, че е достатъчно да спомена поредицата на „Аргус“ – „Нова българска фантастика“, и годишниците за фантастично изкуство „Ваяния“, след което да допълня, че около 200 страници от настоящото издание също са минали през Ал. К. 

Скъпи читателю, завиждам ти, че може би за пръв път ще потеглиш по дъгоцветните алеи на Карапанчевото слово, с мен това вече не може да се случи.



''От съставителя''