Редактиране на „Научната фантастика в България“


'''Асен Асенов'''


''Публикация от'' [[Списание Проблеми на културата 74/2017]].

Научната фантастика (НФ) е социокултурен феномен, който трудно подлежи на описание и категоризиране. В традиционните литературни среди битува определението „научнофантастичен жанр“; други, разбирайки, че жанрови форми са разказът, романът, есето, стихотворението, а такива има и фантастични, и нефантастични, ги поправят – „не, супержанр е!“. Мастити изкуствоведи внасят уточнението „типологична разновидност изкуство е“ и напомнят, че фантастични могат да бъдат и анекдоти, устен фолклор (градски легенди) и други прояви на културата извън естетиката.

Изкуствознанието ще продължава да изяснява какво може да обединява Франсоа Рабле и Станислав Лем, Томас Мор и Уилям Гибсън, Марсел Карне и Джеймс Камерън, „Фантастична симфония“ на Ектор Берлиоз и музиката към „Междузвездни войни“, но ние тук ще говорим за нещо съвсем друго – за всеотдайността и верността, която предизвиква фантастиката у своите почитатели.

Никой друг феномен в културата не е пораждал такава вълна от клубове и средища като НФ. Например читателите на криминалета са в пъти повече, ала няма дискусионни клубове за тях. Всички днес знаят понятието ф е н, но го свързват предимно с тълпите по стадионите, ревящи за този или онзи отбор. А то е създадено през 30-те години на миналия век в САЩ от клубовете и конвентите на любителите на фантастиката и по-късно присвоено от футболните поклонници. И по тези сборища на фантазьори и мечтатели се обсъждат най-животрептящите проблеми на човечеството и нахлуването на бъдещето върху картата на реалността. 

През периода 1970-1990 г. и в България активно функционираха десетки клубове по фантастика, прогностика и евристика, които – външно маскирани като форми на художествена самодейност – всъщност реализираха професионалните критерии за научната фантастика. В издателствата „Народна младеж“ и „Отечество“ от висотата на своя статут пренебрежително ги наблюдаваха редактори, които не само не познаваха световната фантастика, но и откровено скучаеха, докато съставят поредиците си от НФ книги единствено по препоръки на преводачи от приятелския си кръг. Изключение правеше само библиотека „Галактика“, подкрепена от сериозни писатели. 

Неслучайно първите сборници от млади български фантасти бяха публикувани от членовете на [http://bgf.zavinagi.org/index.php/%D0%9A%D0%BB%D1%83%D0%B1_%D0%98%D0%B2%D0%B0%D0%BD_%D0%95%D1%84%D1%80%D0%B5%D0%BC%D0%BE%D0%B2 Клуб Иван Ефремов] - [http://bgf.zavinagi.org/index.php/%D0%9C%D0%BE%D0%B4%D0%B5%D0%BB%D0%B8-1_(%D0%98%D0%B7%D0%B4%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BB%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE_%D0%93%D1%80%D0%B0%D0%B4%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%BC%D0%BB%D0%B0%D0%B4%D0%B5%D0%B6%D0%BA%D0%B8_%D0%B4%D0%BE%D0%BC_%D0%9B%D0%B8%D0%BB%D1%8F%D0%BD%D0%B0_%D0%94%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%B0,_1980) „Модели“] (1980) и [http://bgf.zavinagi.org/index.php/%D0%9C%D0%BE%D0%B4%D0%B5%D0%BB%D0%B8-2_(%D0%98%D0%B7%D0%B4%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BB%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE_%D0%93%D1%80%D0%B0%D0%B4%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%BC%D0%BB%D0%B0%D0%B4%D0%B5%D0%B6%D0%BA%D0%B8_%D0%B4%D0%BE%D0%BC_%D0%9B%D0%B8%D0%BB%D1%8F%D0%BD%D0%B0_%D0%94%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%B0,_1981) „Модели 2“] (1981), а по техните следи издателство „Народна младеж“ възложи на [http://bgf.zavinagi.org/index.php/%D0%90%D0%B3%D0%BE%D0%BF_%D0%9C%D0%B5%D0%BB%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%8F%D0%BD Агоп Мелконян] [http://bgf.zavinagi.org/index.php/%D0%A4%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B0-1_(%D0%98%D0%B7%D0%B4%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BB%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE_%D0%9D%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%BD%D0%B0_%D0%BC%D0%BB%D0%B0%D0%B4%D0%B5%D0%B6,_1985) „Фантастика 1“] (1985) и [http://bgf.zavinagi.org/index.php/%D0%A4%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B0-2_(%D0%98%D0%B7%D0%B4%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BB%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE_%D0%9D%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%BD%D0%B0_%D0%BC%D0%BB%D0%B0%D0%B4%D0%B5%D0%B6,_1986) „Фантастика 2“] (1986), които бяха сравнително добри само поради интелигентността на съставителя.

Личните библиотеки на такива познавачи на супержанра като председателя на клуба „Иван Ефремов“ [http://bgf.zavinagi.org/index.php/%D0%98%D0%B2%D0%B0%D0%B9%D0%BB%D0%BE_%D0%A0%D1%83%D0%BD%D0%B5%D0%B2 Ивайло Рунев], художествения му ръководител [http://bgf.zavinagi.org/index.php/%D0%90%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D1%81_%D0%9F._%D0%A1%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D0%BE%D0%B2 Атанас П. Славов], [http://bgf.zavinagi.org/index.php/%D0%90%D0%BB%D0%B5%D0%BA%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D1%8A%D1%80_%D0%9A%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%BF%D0%B0%D0%BD%D1%87%D0%B5%D0%B2 Алекандър Карапанчев], [http://bgf.zavinagi.org/index.php/%D0%A2%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D1%80_%D0%AF%D0%BB%D1%8A%D0%BC%D0%BE%D0%B2 Тодор Ялъмов] и техните съратници имаха единствените компетентни подборки от научна фантастика. От тях бе съставена и клубната библиотека (изцяло от дарения), съдържаща картината на съвременната (тогава) НФ. Но в издателствата „музиката поръчваха“ назначените – често пъти бивши гимназиални учителки, случайно оказали се на тези длъжности. И те определяха не само преводната, но и българската НФ, като отлагаха с години дебюта на младите автори, докато престанат да бъдат млади. Единствено в „Отечество“ пробиха Любомир Николов и Велко Милоев, редом до Агоп Мелконян и Петър Кърджилов, което задаваше доброто ниво на родната фантастика. 

След реформите през 1989 г. положението се промени, обаче не стана по-добро. Партийният диктат на НФ сцената се замени с икономически. Пазарът бе залят с преводи на англоезични книги, българските автори – обявени за финансово неизгодни, а другите нации – игнорирани (с малки изключения). 

Като реакция избуя самофинансирането. Родните фантасти се публикуваха със свои средства в скромни тиражи, почти без реклама и оставаха социално невидими. Няколко по-малки издателства, доминирани от клубни членове, като „Орфия“, „Квазар“, „Офир“ и особено „Аргус“ и „ЕГИ“ (благодарение на меценатството на Емануел Икономов) продължаваха да ратуват за социализирането на българската фантастика през периода 1990-2010 г., но не издържаха конкуренцията с големите издателства, притежаващи вериги от книжарници, които търговски саботираха техните книги. Едно по едно те слязоха от сцената...  

Засилването на интернет като виртуално средище на културата не закъсня да породи алтернатива. Световен пример за самодейната самоорганизация на будните умове даде Уикипедия. Отначало приета с подигравки от научно-енциклопедичните кръгове, днес тя е планетарен феномен – агрегатор на знание и информация на всички езици, който не може да бъде игнориран от никого. Разбира се, има и българска Уикипедия, паралелно с която възникнаха други тематични уики сайтове, включително онлайн енциклопедията за българска фантастика [bgf.zavinagi.org/], поддържана предимно от членове на Дружеството на българските фантасти „Тера Фантазия“. 

Първата електронна библиотека с файлове на книги бе създадена от клубния член Григор Гачев още по време на мрежата „Фидо“. Тя положи основите на не една е-библиотека, най-известната от които днес е преследваната от агенциите за авторски права „Читанка“ (чието официално име е „Моята библиотека“). Чрез нея хиляди томове са достъпни за милиони българи, като значителна част от тези издания са фантастика. Изцяло на самодейни начала се сканират, редактират и правят всеобщо достояние произведения, които инак биха изчезнали от читателската сцена. Разбира се, „Моята библиотека“ стана трибуна и на български фантасти, но това само задълбочава проблема с „гетото“, в което е затворена НФ.

Сред българските проекти в тази област е сканирането на 300 броя от списание „Космос“, извършено от екипа на Антон Оруш. Те са достъпни на [http://bit.ly/2k9bMXr/ този адрес]. За съжаление, активистите на тая група са работили с програмата „Дежавю“, която възпроизвежда образа на страниците, ала не разчита и коригира текста, така че той е неизползваем по друг начин освен за четене от екран.

Много по-зрял е проектът на клубния член [http://bgf.zavinagi.org/index.php/%D0%93%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B8_%D0%9D%D0%B5%D0%B4%D1%8F%D0%BB%D0%BA%D0%BE%D0%B2 Георги Недялков], който е отсканирал, разчел, коригирал над 5000 страници от периодиката и ги е върнал на масовата читателска аудитория чрез сайта, създаден от Николай Чолаков „Фантастично читалище“: [http://nickmch.info/scifi/  този адрес]. И до момента сам е съставил и издал със собствени средства пет книги с избрани български творби. Последната от тях е луксозен том голям формат с 340 страници родни фантастични комикси, повечето от които цветни.

Най-обобщено казано, днес картината на отечествения научнофантастичен ареал е такава: няколко богати издателства като „Бард“, „Сиела“ и „Колибри“, които наблягат на дебелите преводни фентъзи саги за меч, магия и влюбени вампири; и изолирани издатели като „Инфодар“, които героично се опитват да върнат руската фантастика в нашите книжарници. Отделни издатели пускат единични български книги, срамежливо заобикаляйки определението „фантастика“. За другите единствените възможни хартиени трибуни са алманахът „ФантАstika“ на Дружеството на българските фантасти „Тера Фантазия“, поредицата на фондация „Човешката библиотека“, списанието и поредицата „Тера фантастика“ и списанието и колекцията „Дракус“ на издателство „Гаяна“, което основно се специализира в литературата на ужаса.

Последнитe няколко са създадени тъкмо от любители на фантастиката, което ни връща към началните разсъждения – разделението на труда между професионалисти и фенове. Онази научна фантастика, която породи движението на „вдъхновените от прогреса“ през средата на ХХ век, вече почти не се издава у нас, сложиха ѝ етикет „ретро“, въпреки че по света продължава да се пише и да печели награди. Търговците, диктуващи пазара (а и издателите), са убедени, че единственото, което се продава, са епичното фентъзи и „свръхестествените романси“. За родните творци на истинска научна фантастика не се предвижда почти нищо: красноречив пример е фактът, че за десетилетия съществуване на програми за подкрепа на българската литература към Министерството на културата са финансирани само три сборника с наши фантасти – „Нова българска фантастика `91“ (1991), „Моделириум“ (2001) и „Вирт“ (2003), „Икосаедри“ (2005). Развитието на БГ фантастиката продължава да зависи единствено от усилията на феновете ѝ. Както се казва в прочутия сатиричен лозунг на Илф и Петров: „Делото за спасяване на давещите се е дело на самите давещи се!“.


== Дружество на българските фантасти „Тера Фантазия“ ==


Творческата фантазия е в основата на изкуството. Независимо от този всеизвестен факт типологичната разновидност изкуство (посветила се на това изразно средство), наречена „фантастика“, у нас е считана за треторазряден „литературен жанр“. Разбира се, голяма вина за това има книжният пазар, залят с епоси тип „меч и магия“ и „вампирски трилъри“. Сравнете: фантастът Акутагава Рюноске заема в японската литература място, подобно на това, което има Иван Вазов у нас, а фантастиката там е част от традиционното изкуство. И не е случайно това, което всички знаем – какъв прогрес има тази страна през 20 век.

В България никога не е имало творческо обединение на създателите на фантастика в различните видове изкуство, ако не се смята за кратко съществувалата при социализма секция на фантастите към Съюза на писателите, която прекрати дейност след смъртта на Любен Дилов и Агоп Мелконян.

Нашето Дружество на българските фантасти „ТЕРА ФАНТАЗИЯ“ е юридически факт от началото на 2009 година. В него членуват писатели, художници, преводачи, съставители, музиканти и киноведи, които в продължение на десетилетия чрез самодейни клубове по фантастика и прогностика са се борили за достойното представяне на фантастиката в авторство и превод у нас. 

В секцията „Писатели“ са обединени 23 автори, издали над 120 книги.

В секцията „Съставители и библиография“ членуват писатели и редактори, подготвили издаването на поредици и антологии, представящи най-добрите образци на този жанр. Тази секция поддържа он-лайн енциклопедията http://bgf.zavinagi.org. Библиографът Георги Недялков сканира и върна в публикационното пространство над 4000 фантастични разкази публикувани през годините във вестници и списания. Съставени и отпечатани бяха юбилейните сборници „Лемтернет“ и „Калвино.net“, уникалната антология с фантастична поезия “Фантастихия“.

В секцията „Преводачи“ не само са преведени над 400 книги от световни автори, но и се разгръща мащабна работа по превеждане на български автори на английски и руски езици. Вече излязоха десетки разкази на български фантасти в английски списания и предстои издаване на антология от наши автори на руски.

Има секции и по другите изкуства – „Изобразително изкуство“, „Кино“ и „Музика“. В секцията „Фантастология“ членуват автори, издали книги и стотици статии по история, критика и теория на фантастичното, проявено във всички форми на изкуството. Ръководителят на секция „Кино“ Вал Тодоро засне пълнометражния филм „България, тази вечна ерес“ в която участваха Юрий Илков, Николай Теллалов, Атанас Славов и др.

Вече втори пореден път в град Бургас се провежда национален конкурс по фантастично изкуство, единственият по рода си, в който са застъпени не само литературата, а и драматургията, рисунката, скулптурата, видеоклипа, танца...

През 2011 г. в София се стартира едно ново начинание: ФАНТАСТИВАЛ - една интегративна форма на експониране на фантастиката като всеприсъствие в изкуството - литература, кино, изобразително изкуство, сценични форми и т.н. През 2014 година бе вторият Фантастивал. Тече подготовката за Трети.

През последните години Дружеството си е поставило свръхзадачата да състави и издаде луксозен многотомник представящ най-развитите автори на ДБФ. Това е поредицата „Съзвездие БГ“ - засега 15 тома по 350 страници представящи творците в цялото им богатство на творчески възможности. Откриващия том ще бъде сборник „Фантастивал н Европолис“ с по едно произведение от 23 писатели в дружеството и 23 графики от художниците членуващи в ДБФ. Вече са подготвени томовете на Григор Гачев, Атанас П. Славов, Георги Малинов, Мартин Петков, Ани Илиева, Николай Теллалов, Ценка Бакърджиева, Янчо Чолаков, Любомир П. Николов, Любомир Николов-Нарви, а в процес на оформяне са Александър Карапанчев, Вал Тодоров, Валенин Иванов, Кирил Добрев, Марио Паскалев и др. Три години бяха изгубени в очакване на обещано от една печатница спонсорство, което накрая не бе дадено. Сега водим преговори с богати български издателства да отпечатване на многотомника в пълния му вид, с наше оформление и твърди корици.


== Алманах ФАНТАSTIKA. ==
[[Файл:74-1-4.jpg|рамка|дясно]]

Той възникна като естествено продължение на фензина Фентернет (http://bit.ly/2j3Av1m) който издаваше екип от членове на клуб „Иван Ефремов“ от началото на 2000 година. Лично за мен това е реализация на най-старата ми мечта – да създам аналог и алтернатива на „официалното“ дебело списание „Съвременник“, но за фантастиката във всичките ѝ проявления. През тези години (от 2007-а до сега) редом до мене бяха най-верните ми поддръжници и редактори в изданието – Калин Ненов и Александър Карапанчев. От време на време се включваше от Бургас и Янчо Чолаков. Като редовни преводачи на литературни и други текстове особено се изявиха Калин Ненов и Светла Йосифова. Всички изброени професионални дейности при нас се извършват на доброволни начала от хора, влюбени в онова, което правят.

В концепцията на алманаха винаги е важала представата, че фантастиката не е някакъв „литературен жанр“, а е разновидност изкуство, която пронизва вертикално цялата структура на човешката култура. И не само поради факта, че съществува литературна фантастика с хиляди писатели и милиони книги; художествена фантастика, която не просто захранва с корици и илюстрации тези безчет книжни издания, но и ежегодно организира стотици специализирани изложби в стиловете на „космографиката“ (основоположник Васил Иванов (http://bit.ly/2jHNE0Z) на известната в  САЩ школа на „космическата живопис“, която у нас представят Стефан Лефтеров и Димитър Янков, на европейския „фантастичeн хиперреализъм“ от продължителите на Салвадор Дали – Войтек Сюдмак и Яцек Йерка. Да не говорим за фантастичното кино, което създава всеки втори широкоекранен блокбастър. По-малко популярни, но достатъчно ярки и запомнящи се са също фантастичните пиеси, мултимедийните спектакли, музикалните композиции и концерти, включително и светлинно-музикални.

Този интегративен подход към фантастиката определя и рубриките на алманаха, а именно:

Български фантасти – територия за изява на наши писатели, предимно членове на ДБФ „Тера Фантазия“, но и за представяне във всеки брой поне на трима дебютанти, освен ако няма цяла панорама от победители в конкурси, какъвто беше случаят с този, посветен на Агоп Мелконян (организиран от сайта „Сборище на трубадури“) и отразен в алманаха с няколко разказа. Разполагаме и със свой патент: „Портрет в 3,14 D“, който представя един изтъкнат БГ автор в „три измерения“ – като научен фантаст, като фентъзи автор и като хуморист (а допълнително и като поет или есеист). Не ми е известно другаде да има подобна форма на авторска изява. Досега тук са били представени: Александър Карапанчев, Ангелина Илиева (Йоан Владимир) и Велко Милоев, Григор Гачев, Иван Н. Хаджиев и Янчо Чолаков. 

Но най-уникалната рубрика, която няма аналог сред хилядите списания по света, е Изгревът на следващото. През „Златният век“ на световната фантастика се зароди образът на едно възможно прекрасно бъдеще, населено с Homo Futurus, което ще възникне като резултат от научно-техническия прогрес. В постмодерните времена обаче, след като масовото съзнание видя, че вълната от научно-технически открития не води автоматично до социален прогрес, а само усилва жестоката несправедливост на системата, нагласите се промениха. 

Мощната вълна на киберпънка не просто отми позитивните илюзии, но и както често става, „изхвърли бебето заедно с мръсната вода“. Темата Homo Futurus стана едва ли не „срамна“. Авторите, опитващи се да пишат в това направление, бяха обявени за наивници, а пък масовите „киберпънкари“, моделиращи свят на мегакорпорации, затиснали в железните си клещи „малкия дигитализиран човечец“, се представят за единствените честни и критични умове. 

Изгревът на следващото  се противопоставя на подобна гледна точка. Във всеки брой предлагаме поне по един американски и един руски разказ (когато има, и български разказ или есе) – визии за едно възможно позитивно бъдеще или за прехода към него.

Към този блок на изявени творци принадлежи и рубрикaта Фантастихия – запазено място за фантастична поезия и есета, свързани с нея. Тук вече сме представили Агоп Мелконян и Анибал Радичев, Александър Бурмов и Александър Карапанчев, Хорхе Луис Борхес и Уолт Уитман, Николай Заболоцки и Рей Бредбъри...

Други наши рубрики са:

Фантастология – критика, история и теория на фантастиката във всички изкуства. В това поле се включват обзорите на нови и исторически значими книги, социологически анализи на влиянието на фантастиката върху общественото съзнание. Към нея принадлежи и Съзвездие Кинотавър – ревюта на фантастични филми и сериали. Тук имаме още един малък собствен патент: подрубиката Фaнтаstika не ви препоръчва – сатирични рецензии на глупави или откровено идиотски фантастични филми (някои от тях вече са породили „крилати фрази“ из фендъма). 

Футурум: бъдещето – начин на употреба. Това е рубрика не толкова за футурологични статии, а по-скоро за създаване на грамотно отношение към бъдещето. Ясно е, че конкретното му развитие не обещава процъфтяване, но е нужно аналитично мислене за разбиране на тенденциите. Целта е да се противопоставим на „масовата улична футурология“ на невежеството от рода на: „Всичко отива по дяволите и нищо не можем да направим“.  

Сега може би е моментът да споменем една подрубрика, която е особена гордост на съставителя: ФаКтастика – кратки флешове, разказващи за реални събития или открития, които наподобяват или повтарят описани в литературни произведения, както и фантастични факти от живота на творци и изобретатели. Много от тези министатии бяха преведени и публикувани в най-значимото руско списание за фантастика „Если“.

Визионария – представяне на художници фантасти и други визуални форми на фантастиката. Тук е мястото да кажем, че голям принос за оформлението на алманаха имат и такива талантливи графици като Калин Николов, Петър Станимиров и Пламен Семков.

Музика – статии за музикални форми, свързани с фантастиката: НФ рок-опери, симфонии и аудиовизуални спектакли.

Homo Ludens – раздел за геймъри. Има за цел да представя компютърни игри, носещи етически и интелектуален заряд. Не шутъри и безмозъчни космически битки.

Откъде идваме – обзор и представяне на клубове, издателства и сайтове за фантастика. Включва също и социалния живот на фендъма, конвенти и фестивали на жанра.

Присмехулник за убиване е хумористично-сатиричният финал на алманаха. Предлага къси скечове, пародии върху теми от фантастиката в прозаична, афористична или пък поетична форма, съпроводени от карикатури и гротески.

Всеки брой на алманаха съдържа между 400 и 500 страници голям формат  (16 х 23 см). Повечето броеве са качени за свободно четене на сайта:  (http://bit.ly/2jgZwEb).


== Едно българско участие в европейския конвент на фантастиката EUROCON 2016 в Барселона ==


ЕUROCON е европейският конвент на творците и любителите на научна фантастика, фентъзи и хорър от Европа. Той се провежда ежегодно в различни градове от 1972 г. до сега. Няколко години са прескочени поради организационни причини. Характерно за тази културна организация е, че тя игнорира политическите конфронтации и работи за обединението на народите в европейския регион. Например СССР, а по-късно Русия, Украйна и Беларус винаги са вземали активно участие в конвента. През последно време домакини на това събитие бяха Киев, Москва и през 2015 г. Санкт Петербург. Неслучайно емблемата на Еврокона изобразява две стиснали се ръце върху картата на Стария континент.

Тази година мероприятието беше в Барселона в съчетаниe с испанския конвент Хиспакон и каталонския Катакон, общо наречени BCON. Откриването се състоя на 4 ноември от 10.30 ч. в голямата театрална зала на Центъра за съвременна култура на Барселона. 

Гостите бяха посрещани в просторно подземно помещение, изпълнено с маси, където се предлагаше печатна продукция на страните-членки на Еврокон.

Българската група бе в състав: Александър Попов, Георги Пенчев и приятелката му Мери (извинявам се, че не запомних фамилията ѝ) от ShadowDance, Елена Павлова от клуба за хорър „Лазарус“, младият автор Харалампи Марков и аз, като представител на Дружеството на българските фантасти „Тера Фантазия“. 

Срещите, дискусиите, лекциите и обзорите протичаха в шест паралелни зали на културния център, плюс един поток в голям хотел наблизо. С изключение на две зали всички разговори бяха двуезични – испански и английски. Една поредица бе на каталонския диалект на испанския. Мероприятията се застъпваха във времето, така че всеки трябваше да избира коя тема предпочита и да игнорира другите. Аз се опитах да събирам информация от познатите и приятелите, посетили различните потоци, затова сега ще предложа една максимално информативна картина. Помагаха ми Елена Павлова и Александър Попов, но най-много дължа на руския си приятел Андрей Малишкин (от сайта „Лаборатория Фантастики“), който бе посетил най-голямо количество срещи и владеейки английски и испански, сподели безценни сведения. Събитията се случваха в посочения по-долу ред последователно през трите дни на конвента.


'''І поток: голяма театрална зала'''

Една от първите големи срещи бе интервюто с финландката Йохана Синисало. Това символизираше две тенденции: преориентирането на масовата фантастика в Европа от космическо-футурологичната тематика към епично фентъзи и към „градски приказки“. Споменатата писателка е наричана „кралица на финландския уиърд“ (странна фантастика). За този стил бяха раздавани рекламни брошури на английски език.

Не бе случайна и първата тематична дискусия – „Злите женски образи“.

След това дойде срещата с испанския фантаст Алберт Санчес Пиньол, последвана от интервю с испанския художник фантаст Енрике Короминaс. Логично беше да се даде предимство на домакините, а и голямата зала бе изпълнена предимно с испанци каталонци, жители на Барселона.

Следващата масово посетена среща бе с дъщерята на Тери Пратчет Риана Пратчет. Неизбежно беше всички да почетат паметта на този гениален английски фантаст сатирик, който ако не е признат редом до Джеръм К. Джеръм и Удхаус, то е (според официозните литературоведи) само защото е член на „съмнителната“ гилдия на фантастите. 

Последва среща с представители на европейската космическа програма, които запознаха слушателите с най-новите си разработки и прехвърлиха моста между НФ и приложната наука.

Може би най-очакваното събитие се оказа интервюто със световноизвестния автор на епични фентъзи романи Брандън Сандерсън. До такава степен, че срещата бе с платен вход за барселонци, а пък за гостите от европейските страни имаше видеотранслация в друга зала. Пред масата за автографи на Сандерсън се виеше огромна опашка от стотици души.

Следваше интервю с английския фантаст Ричард Морган.

И отново на сцената се появи Сандерсън, но този път с въпроси от публиката, отправени към него.

По-нататък дойде интервю с Анджей Сапковски, което не е чудно, като се има предвид, че националните маси с книги на най-предните си редове пъстрееха с неговото име. Сапковски е най-издаваният в Европа полски автор днес – добрата новина тук бе, че на специалната тематична кръгла маса (в аула 1), посветена на юбилея на Станислав Лем, същият този Сапковски изнесе почтителна лекция.

Имаше интервюта и с френската писателка Алиет де Бодар и испанката Роса Монтеро.

През втория ден на сцената отново беше поканена Риана Пратчет, за да отговаря на въпроси от публиката за творчеството и живота на своя баща.

В неделната вечер на 6 ноември се състоя церемонията по закриването на конвента и връчване на евроконските награди. Всеобщо оживление предизвика председателят на Организационния комитет Йън Уотсън, който развя на сцената знамето на Еврокона.


'''ІІ поток: аудиторията'''

Тук се изнасяха предимно тематични обзори и лекции, подготвени от писатели фантасти и специалисти фантастолози. Някаква представа за тяхното богато разнообразие можете да се придобие от заглавията им:

тема „Къде са извънземните?“,

тема „Антиутопията на франкизма“,

тема „Културата на фриковете в Испания“ (имат се предвид полулегалните феновски субкултури върху фантастични образи и прояви – от познатия у нас ЛАРП до „биотрансформиращите се“ с разни техно приставки по тялото),

тема „Барселонски приказки“,

тема „Джендърното самоопределение и постхуманизмът“ (ще доведе ли трансхуманизмът до взаимозаменяема подмяна на половете?),

тема „Готика срещу готиката“, 

тема „Верн срещу Уелс“,

тема „Политическата научна фантастика“,

тема „Провалите на футурологията“ (обзор на най-въпиещите грешки във футурологичните прогнози),

тема „Ти създаваш своя мозък“ (нещо като нашето „Самоизграждане на творческата личност“),

тема „Наративната трансмедия“ (каквото и да означава това :-),

тема „Научната фантастика в Италия и Румъния“,

тема „Преди Джурасик парк“ (е, не става дума за приоритета на Петър Бобев пред Майкъл Крайтън :-), а за други автори претендиращи в тази област.)

тема „Машините ни убиват!“,

интервю с Лайза Татъл,

тема „Хуманизъм и постхуманизъм“ (кой – кого!?!).



'''ІІІ поток :''' 

Лекция „Научната фантастика в Португалия“.

Лекция „Митологията на Каталония“.

Лекция „Как се строи фентъзи свят?“.

Лекция „Специалните ефекти в кинофантастиката“.

Лекция „Евроепидемията „Джордж Р. Р. Мартин“ (интересен обзор на епидемичното заразяване на европейското културно пространство от „Игра на тронове“ и другите книги на Мартин).

Лекция на Анджей Сапковски „Юбилеят на Станислав Лем“. 

Лекция „Сърфиране през пространството и времето“.

Обзор на европейския фендъм (тук не е имало наш представител и е минало без споменаването на България).

Лекция „Може ли Венера да стане обитаема?“.

Лекция „Испанската фантастика днес“.

Среща с Чарлз Строс (очаквайте интервюто на Елена Павлова, взето за издателство „Изток-Запад“).

Лекция „Европейският стиймпънк“. 

Лекция „Уиърд фикшън в Европа“. 

Лекция „Южноевропейската фантастика“ (общи черти на испанската, италианската и португалската фантастика).

Тема „Лъвкрафт и науката“ (монотонна лекция за възможните научни обяснения на визиите на Х. Ф. Лъвкрафт).

Тема „Комиксът и научната фантастика“.


'''ІV поток'''

„Напредъкът на каталонската научна фантастика“.

Интервю с полския фантаст Петер Михалецки.

„Карл Юнг и НФ“.

„НФ в арабските страни“.

„Образите на феминистичните героини“.

„Чудовища и постмодернизъм“.

„Началото на ерата на играта“.

„НФ в каталонската литература“.

„Как НФ и фентъзи си поделят комикса“.

„Ексцентричността в НФ“.

„Толкин и фентъзито“.

„Науката в Стар Трек“.

„НФ литературата и киното в ориенталска Европа“.

„Научната фантастика и „азът“.

„Промотирането на европейската фантастика“.

„НФ и социалните феномени“.


'''V поток.''' 

На сцената – Емилио Буесо.

„Германската НФ“.

„Европейската НФ по света“.

„Сагата „Азнар“ (испанска сага от фентъзи романи).

„Състоянието на НФ в Испания“.

„Преводът надскача оригинала“ (с участието на Елена Павлова).

На сцената – Джо Холдеман.

„Митологията във фентъзито“.

„НФ: пълп или блокбастър?“.

„Защо НФ най-често представя лошо бъдеще?“.



'''VІ поток.'''

„Азнаркон“.

„Френската НФ“.

„Бъдещето като катастрофа“.

„Предстоящият Хиспакон 2017“.

„НФ и фентъзи в Португалия“.

„Аудиовизуалната култура“.

„НФ диалогът Испания – Латинска Америка“.

„Превод между поколенията“.

„Роботи компаньони“.

„Каталонският фендъм“.

„Хумористичната фантастика“.

„Университетското преподаване на НФ“ (модератор Александър Попов) – да се надяваме, че Сашо ще изпълни обещанието си да разкаже за тези преподавателски програми на среща в клуба „Иван Ефремов“.

„Постхуманизмът“.

„Юношеското фентъзи“ (водещ Елена Павлова).



'''Сбирки в хотела'''

„Уъркшоп“.

„Конференция на фензинерите“ (Small Press Conference).

„Европейска бизнес среща – договаряне за издаване“.

„Асамблея на AEFCFT“.

„Каталонска бизнес среща – договаряне за издаване“.



'''Филмова програма'''

„Galactic Hero“.

„Авторът на „Соларис“ (документален филм за Станислав Лем).

„Mecanoscrit del segon origen“ (1985–1986, испански фантастичен сериал).

„Желязно небе“ (култовият финландски филм, който не го е гледал, губи).

„Чарли“ (по романа „Цветя за Алджърнън“ от Даниел Кийс).

„Конгресът“ (по романа „Футурологичен конгрес“ на Станислав Лем).

При награждаването ние, българите, получихме едно-единствено отличие – за дебютната книга на Мария Гюзелева „Нощта на скорпиона“, издадена от „Човешката библиотека“.

Но това можеше да се очаква на фона на активното участие на почти всички европейски страни, които защитиха своите кандидатури с издания на множество езици и те можеха да се видят по щандовете. (Въпреки че озадачава определянето за най-добър автор на латвиеца Tom Croshill, който е превеждан само в САЩ. А и ние не успяхме да се похвалим с книги от БГ фантасти дори на един европейски език. Носехме свои издания: ORPHIA 2 (на английски) и FANTERNET (на испански), но с мизерните си „бутикови“ тиражи те бяха по-скоро издателска екзотика, отколкото реално представяне на родно творчество. Да се надяваме, че Министерството на културата ще приеме предложението ни да тиражира тези напълно готови издания за културните центрове към посолствата ни в чужбина и за WORLDCON във Финландия т.г. Като минимум поне за англоезичните и испаноезичните страни.

Елена Павлова представи и раздаде безплатно англоезична версия на списание DRACUS. Може би то ще изиграе популяризираща роля за колегите от клуба „Лазарус“. Навярно тя, с предимството на английския си език, дори е направила някакви издателски контакти, каквито аз не можах да осъществя. Времето ще покаже. 

Относно другите награди искам да обърна специално внимание на отличения в категория „Драматургично представяне“ испански сериал „Министерството на времето“ (El ministerio del tiempo), който горещо препоръчвам на всеки, пожелал да види нещо различно от американската кинофантастика.