Редактиране на „Стефан Лефтеров в моя живот“

Атанас П. Славов

СТЕФАН ЛЕФТЕРОВ В МОЯ ЖИВОТ



В моменти на най-върховна радост и наслада почти винаги ми се явява едно видение. То е от тези сънища наяве, които могат да имат вътрешно време с часове, но протичат пред душевния ти взор за секунда. Бих го сравнил с „дежа вю“, обаче не е същото. С годините това се е случвало толкова много пъти, че вече не съм сигурен дали е спомен, или въображение, така че ще ви го разкажа, както се е запечатало в ума ми.

Във Варна съм, вървя по слънчев тротоар от другата страна на Морската градина. Пролетта е в стихията си, над главата ми буйстват розови облаци от цветове, леко ми е, в младото ми тяло напират енергии, обладан съм от предчувствие за чудо. Наближавам някаква солидна сграда, в приземния й етаж, разпрострян хоризонтално, има голяма стъклена стена и там аз виждам афиш за изложба. Достатъчно е да мярна надписа “Фантастична живопис”, за да нахлуя като бързей в залата. Попивам картините с очите и душата си, изумен съм, никога не съм предполагал, че ще видя такова зрелище. Чак на излизане поглеждам името на художника: Стефан Лефтеров. 

Независимо от това дали видението ми е спомен, или творба на моето въображение, то се е закрепило в асоциативната ми памет до най-скъпите неща, които се случват в живота на човека. Не случайно ме посещава в миговете на най-върховна наслада. Сега от дистанцията на годините започвам да си мисля, че това е станало при едно от пътуванията ми от Бургас до Варна като ученик. И то е било спусъкът на неудържимото желание да създам клуба по фантастика „Тера Фантазия“ през 1968 г. в родния ми град. 

Нямах си представа, че много по-нататък, вече като художествен ръководител на софийския клуб „Иван Ефремов“, за пръв път на живо ще се запозная с този художник фантаст и ще му помагам в създаването и ръководенето на варненския клуб „Андромеда“. И че ни чакат дълги години на искрено приятелство и споделена любов към фантастиката. И че ще доживея онзи страшен миг, когато ще узная, че Стефан го няма вече. И че доста по-късно ще създам негова страница в енциклопедията на българската фантастика, а пък приятелят му – художникът и изкуствоведът  Калин Николов – ще пише там студия за живота и творчеството му. Че вече като председател на Дружеството на българските фантасти „Тера Фантазия“ ще правя албум с негови творби и ще списвам мемоари за него. Всичко това се мержелееше в мъгливото, далечно, неопределено бъдеще. Бяхме фантастично млади.

Днес без никакво умаление мога да твърдя, че Стефан Лефтеров е истински доайен на родното НФ изобразително изкуство. Не случайно японците, които напоследък заливат целия свят с фантастични визии, бяха окачили негова картина в телевизионното студио, предаващо репортажи за Световното изложение в Осака... Българският художник Стефан Лефтеров се беше оказал най-адекватен на общопланетното събитие! В картините на Лефтеров има не само дълбоко разбиране на космичното и извънземното, те са и оригинални постижения в поантилистичната маслена живопис и пастелната рисунка. Помня, че докато пишех първата си статия „Палитра с цветовете на безкрая“, представяща фантастичното изобразително изкуство, виждах пред очите си предимно платната на Стефан.

И когато компютърната революция донесе в живота ми възможността и аз да се изразя като художник, до мен стоеше духът на приятеля-учител от  Варна. Две от картините ми се казват „Планетата на Стефан Лефтеров“ и „Светът на Стефан Лефтеров“.

Накрая искам да добавя още нещо, което никой друг не би могъл да знае. Моят близък другар и съратник логикът Иван Пунчев, в научната работа на когото помагах през последните 10 години, твърдеше, че Лефтеров е един от малкото математици в света, които са можели да доведат разработката му по диалектическа логика до математически апарат, или до т. нар. диалектико-математическа логика. Сега и двамата са отвъд и аз се моля на Космоса да е възможно умовете им да се срещнат и да продължат величествената научна постройка. 



26.10.2010 г.

София