Редактиране на „Абсурдно“

'''АБСУРДНО'''



''"На градовете вавилонските кули,

възгордели се, отново ний зидаме".

Из "Облак в гащи"''



В този град, дето врявата кански 

вие, скърца, боботи и писка, 

а трамваят край близкия дансинг 

дрънка в такта на музика диско, 

оглушах и неволно поисках 

да заспя в усмирителна риза. 

Вън дойде санитарният дизел, 

но минутка преди да ме спипа 

в милосърдна прегръдка екипа, 

аз надмогнах умората сляпа 

и реших безпощадно да щипя, 

да ръмжа, да се зъбя, да хапя. 

Чух, че викат: „Какви те прихващат?!“ 

Аз отвърнах със жест многозначен. 

Вързах облак в оранжеви гащи 

за антената-мачта така, че 

да плющи овехтелият крачол! 

Свирна остро коминът. 

Подскочи като клоун панелната плоча. 

Отлепи се бетонният стълб и 

хора, подлези, покриви, стълби, 

под напора на вятър транзитен, 

полетяха след пушека кълбест 

към червения кръг на зенита... 

И светът стана пак първобитен. 

Както казват сега - робиизонов.

Аз вървях парцалив като битник, 

но затънал в безлюдната зона, 

нейде много встрани от закона, 

озлобен, изоставен, разнищен, 

съградих свое второ огнище. 

Очертах булеварда централен, 

вдигнах скели под звездното хале 

и положил стабилни основи 

в този ден - и щастлив и фатален, 

своя град пресъздадох отново... 

Моя град! Моя изгрев оранжев! 

Стадиона и близкия нармаг! 

Пак запя като дрезгаво банджо 

на трамвая звънецът алармен. 

И съседите слушаха „Кармен“. 

А отсреща - в пресечката глуха, 

както винаги виеше „ухер“. 

Всичко беше по старому. Само, 

сякаш откъс от мъничка драма -

неиграна до днес, предстояща, 

там на покрива с дързост голяма 

някой връзваше облаци в гащи...