Преглед на кода на Всеки един неверник

Всеки един неверник - Андон Стайков - Alvin


&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;

&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;Обикновено сутрин, когато не беше дъждовно и нямаше натрупал сняг, мъжът излизаше навън рано. Разхождаше се бавно из поляната, където се намираше колибата му, и вдишваше дълбоко хладния въздух. Оглеждаше заобикалящата го борова гора и разтриваше схванатия си врат. После тръгваше на кратка разходка по някоя от тесните пътеки между дърветата и събираше клони и шишарки. Накрая се връщаше и се захващаше със снощния огън, който димеше на няколко крачки от вратата на дома му.

&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;Тази сутрин долови непривичен шум и се изправи над огнището. Вдигна поглед и се вгледа в приземяващата се недалеч машина. Транспортерът беше малък, ръбест и тих. Тъмният корпус се скри зад върховете на високите борове и след минута звукът съвсем замря. Мъжът отново клекна до събраните съчки и започна примирено да разравя пепелта.

&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;Той обичаше тази част от сутринта, когато слънцето още не се беше показало зад скалистите върхове. Обичаше и разкъсаната мъгла и изпаряващата се роса, която отнасяше със себе си миризмата на прясна смола и борови клони. Но в представата му за хубаво утро нямаше и намек за угаснал огън, неканени гости и разровена ягодова градина.

&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;Вратата започна да се отваря навън с подозрително съскане и заяде по средата. Нещо изтрака сухо и тя се свлече надолу, заравяйки предната си част в пръстта. Двамата пътници подадоха глави и присвиха очи срещу светлината. Транспортерът се беше приземил в центъра на градина, опасана с рядка борова гора. Погледите им зашариха наоколо и спряха нехайно върху виещата се между дърветата отъпкана пътека.

&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;Джефер излезе, стъпвайки върху задната част на вратата. Тя изскърца страдалчески и се разклати.

&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;- Това не е нормално - каза той. - Не е логично такава машина да има толкова скапана порта.

&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;- Пустиня - каза замислено Елиезар. - Трябваше да е пустиня.

&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;Огледаха се отново и не откриха нищо освен десетки ягодови лехи.

&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;- Каква пустиня?

&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;Елиезар вдигна рамене неопределено.

&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;- Пясък, дюни, жарко слънце и така нататък. Нали е отшелник и мислител.

&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;- Аха. Коварни влечуги, смъртоносни плаващи пясъци и нечовешки амплитуди. Такива неща със сигурност каляват тялото и духа.

&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;- А този отглежда ягоди.

&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;Джефер се обърна и пак влезе в транспортера. Взе няколко уреда и подаде част от тях на Елиезар. Когато отново стъпи на земята, вратата зад него започна да се затваря, няколко пъти се разтресе несигурно и накрая с мъка прилепна плътно към корпуса.

&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;- Казвам ти, не е нормално - поклати глава Джефер.

&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;- Тръгваме ли?

&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;- "И нека мощта Му да е с нас, и нека словото Му..."

&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;- Зарежи това. Хайде!

&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;Двамата закрачиха между лехите по посока на пътеката. Бяха високи и стройни, облечени в дълги светли тоги. Джефер беше по-едър и мургав и носеше мека кафява шапка, която не пасваше на одеждите му. Елиезар имаше къса светла коса и замислена физиономия. Той носеше локатора, затова застана отпред, когато достигнаха тясната пътека, и тръгна по нея.

&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;Тя се виеше между големи стволове, камъни и плитки ями. Вървяха бавно между дърветата и оглеждаха ръждивозеления пейзаж наоколо.

&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;- Да не би да е някой избягал каторжник? - попита Джефер. - Моята кутийка показва, че в радиус от петдесет километра няма пътна мрежа.

&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;- Тук дори личните комуникатори са извън обхват. Никакви обаждания, никакви съобщения.

&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;- Не знаех, че има такива места. Да не би това тук да е самата каторга?

&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;- Едва ли.

&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;- Но е достатъчно пусто, за да компенсира липсата на пустинен вятър и миражи. Значи може наистина да е някой отшелник. Как се казва?

&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;- Клаз.

&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;Миг след това Елиезар спря рязко. Джефер се блъсна в него и надникна иззад рамото му, за да види какво става. В далечината пътеката извиваше плавно и свършваше пред ниска схлупена постройка, до която клечеше човек в сиви дрехи.

&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;- "Да се преклони през съществуването Му и да се влее в редиците Му".

&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;- Нямаше нужда - каза Елиезар и провери нещо на един от датчиците си.

&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;- Това ме успокоява. Мислиш ли, че ще имаме проблеми, ако се окаже обикновен стар хитрец, който си служи с атеизъм и логика?

&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;- Не е стар, няма и петдесет. И не засичам никакви оръжия наоколо. Не смятам, че ще имаме проблем с него. Няколко демонстрации и ще се убеди. Как беше онова за "Повярвалите с чиста душа са Му най-обични" и така нататък?

&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;- Аз ще го кажа, върви сега.

&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;Двамата пооправиха тогите си и тръгнаха бавно. Когато се приближиха още малко, видяха, че мъжът се опитва да запали огън. По вехтите му дрехи личаха кръпки. Брадата и косата му изглеждаха прилично за човек, живял последните месеци единствено сам със себе си.

&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;Той ги забеляза и се изправи, подритвайки ядно огнището. Застина на мястото си и зачака. Двамата приближиха и леко се поклониха.

&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;- "Повярвалите с чиста душа са Му най-обични - започна Джефер, - а лишените от черно съмнение ще бъдат благословени от Него!"

&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;Клаз наклони глава изненадано, огледа ги от горе до долу и попита с надежда:

&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;- Значи не сте от социалните служби?

&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;- Не - отвърна Елиезар. - Ние сме Вестители.

&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;- "Защото те са мои синове и носят със себе си Името ми!"

&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;- Важното е, че не сте от социалните служби - отвърна отшелникът, обърна им гръб и се загледа в пепелта пред себе си. - Идваха тук преди две години и цял ден ме разпитваха. За земята, за къщата, с какво се занимавам. Разрешение за строеж и нанасяне, за огън. А аз даже не мога да го запаля като хората.

&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;Елиезар и Джефер се спогледаха. Бяха изненадани, че не са успели да заинтригуват ни най-малко този човек. Изведнъж и двамата се досетиха, че той едва ли беше чул нещо за появата Му и всички останали събития. Джефер пристъпи една крачка напред и Клаз го погледна очаквателно.

&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;- Тук не сте инсталирали сателитна връзка или нещо подобно, нали?

&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;- Аз дори огън не мога да запаля, за каква сателитна връзка говориш? - отвърна той.

&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;- Вие ли сте Клаз?

&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;- Да. А вие какви сте, някакви мисионери ли? Учат ли ви да палите огън?

&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;Джефер се зарадва на появилата се възможност и бързо предложи:

&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;- Искате ли да седнем някъде и да ви разкажем за най-интересното нещо, което се е случвало на цивилизацията досега?

&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;- Добре, ще ви изслушам - вдигна рамене Клаз. - И без това нямам спешна работа.

&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;Елиезар кимна в знак на благодарност. Джефер повдигна очи и въздъхна. До този момент не бяха попадали на човек, който да не беше разбрал за идването Му.

&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;Дрипавият отшелник ги поведе към края на поляната, където имаше няколко все още неогрени от слънцето големи камъни. Седна на един от тях и подканващо им посочи останалите. Вестителите се настаниха от двете му страни и се спогледаха.

&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;- Щом нямате никаква връзка с останалия свят - започна Елиезар, - това, което ще ви кажем, ще ви се стори налудничаво, невероятно и може би смешно.

&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;- Като таксата за палене на огън в гората ли?

&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;- Много повече. Вижте...

&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;Елиезар се запъна. Досега винаги започваха направо и питаха хората какво са видели и чули и дали вярват в Него.

&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;- Вие сте се опитвали да си обясните божествената природа, нали? - попита Джефер.

&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;- Така е. Навремето си мислех, че ставам за мислител или мъдрец, но нищо не се получи. Не съм достатъчно упорит и последователен, нали разбирате. Сега просто гоня катериците и се опитвам да запаля малък огън. Ако искате да ме питате нещо, едва ли ще съм ви полезен.

&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;- Но сте се замисляли - настоя Елиезар.

&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;- Да, разбира се. Бог е абстракция, която се възприема едностранчиво като изява на нечовешкото в неговите положителни прояви. Повечето хора го свързват единствено с изява на сила и мощ, което пък е повод за останалите да ги обвинят в тесногръдие. Но сега не ми се мисли за това.

&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;- Да. Добре. - Елиезар погледна за помощ другия Вестител.

&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;- Разбирате ли... - започна той неловко. - Досега никога не сме приказвали с човек като вас. Човек, който да е тотално изолиран от останалия свят. Това ни затруднява и за нас е много трудно дори да започнем.

&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;- Давайте направо.

&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;- Ами, нека го кажем така - точно преди месец на Земята слезе един Бог.

&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;- Единственият Бог - поправи го Елиезар.

&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;- Да се свети името Му - каза бързо Джефер и продължи - "И да бъде волята Му, според небесните и земни закони!"

&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;

&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;В такива моменти птичите песни секваха, дърветата преставаха да шумолят и вятърът замираше. Нищо от това не се случи и Вестителите се почувстваха малко неловко.

&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;- Имаше лоша буря тогава, нали? - попита Клаз. - Спомням си, че главата ме болеше и цял ден не излязох от колибата.

&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;- Останалите хора видяха много повече неща - увери го Елиезар.

&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;- Тъмните облаци бяха прорязани от ярка светлина - започна Джефер и се наслади на спомена. - Мракът се отдръпна, започна да се топи и цялата земя засия както никога досега. Всички цветове на дъгата се вплетоха в един ярък лъч, който се разширяваше на фона на просветляващото небе. Хиляди светкавици разцепиха небето и тътенът на гръмотевиците се сля в невъобразим шум.

&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;- Не си показах носа навън – обади се Клаз.

&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;- Това продължи няколко часа. Накрая всичко утихна и една едра фигура се появи и заговори с кристален глас. Звукът отекваше направо в главите на хората. Те чуха, че Създателят им е дошъл на Земята. И когато много от тях се усъмниха, Той им показа на какво е способен. Моретата закипяха и планините се разцепиха. Изригваха вулкани и лавата им огряваше хилядите слънца в небето. В процепите на земната кора се виждаха адските пламъци и невярващите повярваха. "За да Го допуснат до себе си и да бъдат част от паството Му".

&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;- Колко време трая това?

&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;- Три дни и три нощи. "И Той се яви и им показа, че Го има и че не ги е забравил".

&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;- Вярвате ли ни? - попита Елиезар.

&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;- Разбира се, че не - усмихна се Клаз и се изправи. - Нима сте очаквали нещо друго?

&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;- Затова сме тук. Да ви убедим, че Той съществува и че вече е на Земята. "За да се преклоним всинца пред Него и да влезем в царството Му".

&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;Отшелникът се запъти към съвсем изгасналия огън. Спря до него и каза:

&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;- Добре. Небесата се разтворили и се появил образ. Трябва да знаете, че божественото се разглежда като специфично явление у хората, а не като някаква даденост в природата. Вашият Бог може ли да запали огъня ми?

&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;В този момент Вестителите усетиха познатото трепкане около лицата си и преди да успеят да кажат каквото и да е, огънят избухна и Клаз отскочи. Малкото огнище не можа да побере буйните пламъци и те обгориха земята наоколо. Топлината затанцува по кожата на отшелника и той се отдръпна още назад. След секунди огънят намаля и започна жизнерадостно да поглъща клоните. Вестителите приближиха Клаз.

&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;- Видя ли? Още ли си неверник?

&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;- Пироефекти - отвърна намръщено той и избърса лицето си. Сърцето му биеше бързо. - С какво го направихте?

&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;- Не сме го направили ние - оправда се Елиезар.

&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;- "Той се яви и неверниците се обърнаха към Него" - каза Джефер.

&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;- Момче, тези цитати не ти ли омръзват? - попита Клаз и приближи бавно огнището. –Да не сте сложили вътре някаква сяра или нещо подобно? Искам да знаете, че тук готвя.

&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;Вестителите се приближиха от двете му страни. Още усещаха трептенето на въздуха около себе си и знаеха, че е по-силно от нормалното.

&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;- Не сме направили нищо. Какво друго бихте искали да се случи, за да повярвате?

&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;Клаз дори не се замисли и само повдигна рамене.

&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;- За огъня няма дърва.

&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;Най-близкият бор внезапно се разцепи по дължина с грозен пукот и двете части започнаха да се раздалечават. Когато се строполиха на земята сред грохот от начупени клони, бяха на идеално равни парчета, които се търкулнаха в най-близката яма. Всичко утихна много бързо. Елиезар и Джефер изглеждаха доволни.

&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;- Прецизна работа - каза тихо Клаз. - Сигурно цяла вечер сте си играли да залагате разни машинарии по ствола.

&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;Той усещаше, че става нещо странно, но скептикът в него надделя само след секунда размисъл.

&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;- Ние нищо не сме направили - повтори Джефер. - Как бихме могли да знаем, че ще искате дърва за огрев.

&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;- Видели сте ме как се мъча да събера сухи клони за огъня.

&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;- Аха. И сме се катерили до върха на това дърво, за да заложим там някакви машини, така ли? "Когато неверието ни пребори, ние сме далеч от Него!". А също и "Всички хора са Му обични, освен онези, които не вярват в обичта Му".

&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;- В днешно време човек не може да е сигурен в нищо.

&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;Елиезар се приближи и каза съчувствено:

&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;- Знам, че сте настроен негативно. Преди време аз поисках нещо много по-сложно, за да се убедя, че това, което видях, не е измислица.

&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;- Няма да ме убедите с един разпален огън и разцепен бор в съществуването на някакъв си Бог.

&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;- Единственият Бог.

&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;- "Чиято благодат ще споходи хората!"

&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;- Сигурен съм. Хубав номер.

&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;- Поискайте нещо друго - предложи великодушно Елиезар. Той познаваше фазите, през които преминаваха хората. Започваха с дребни неща, после искаха всякакви чудеса и накрая сериозно се замисляха.

&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;Клаз не беше глупав. Точно сега обаче беше доста възбуден и се захвана за първото, което му дойде на ум.

&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;- Искам колибата ми да се премести малко встрани. Към сивозеления камък вляво.

&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;Дъските заскърцаха и цялата крехка конструкция се разклати леко. После очертанията на къщата рязко отскочиха встрани и едната стена на къщата опря в посочения камък. На предишното и място остана гола отъпкана пръст.

&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;- Чудно - каза много тихо Клаз и отново седна.

&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;- Но още не си напълно убеден, нали?

&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;- Искам да се появят облаци, да се сгъстят и да завали! - размаха ръце отшелникът и подозрително вдигна очи.

&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;Вестителите се намусиха, но наоколо потъмня, смрачи се и след миг се изсипа порой. Едрите капки намокриха всичко и дрехите им залепнаха върху тях.

&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;- А сега искам слънце и хубаво време.

&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;Небето за миг се изчисти и слънцето отново огря гората, сякаш нищо не се беше случило.

&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;- А не искаш ли дрехите ни да изсъхнат? - предложи Джефер.

&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;- Това ще е лесно, може да сте нагласили разни неща по себе си и...

&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;- Няма да те убеди, но ще е много полезно - подсказа Елиезар.

&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;- Да - кимна Клаз. - Искам дрехите ни да са сухи.

&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;Водата по тях се издигна в малки облачни изпарения, дрехите им олекнаха и косите им щръкнаха.

&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;Клаз се убеди, че става нещо много странно. Запита се с какво го е предизвикал и не можа да си отговори. А сутринта започна толкова обещаващо - само с един инатлив огън.

&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;- Хайде да ми разкажете повече за тези... неща - каза отшелникът. И изведнъж подскочи, почти изкрещявайки: - Искам половината гора да изчезне!

&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;- Коя половина? - попита Джефер и се заоглежда с интерес.

&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;- Тази, която си намисля!

&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;От лявата страна на просеката зад колибата остана само голо поле, осеяно с шишарки и озадачени животни. Тримата гледаха с широко отворени очи.

&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;- Нека се върне - изпъшка Клаз.

&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;И всичко беше отново на мястото си, сякаш нищо не се е случило. Той хвана главата си с две ръце и измърмори нещо.

&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;- Ние сме Вестители - каза Елиезар. - Знаем къде има хора, които все още не са повярвали напълно, и ги посещаваме. С нас идва и силата Му. Ще останем тук, докато не се убедиш напълно. Трябва да спасим всеки един неверник. Да му покажем, че Той е тук и че Го има.

&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;- "Повярвайте и ще бъдете благословени!"

&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;- Искам онзи скалист връх да изчезне - заинати се Клаз и погледна тъжно далечните планински вериги.

&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;Един голям тъмен връх се стопи и на негово място остана само синьо небе. Отшелникът изохка:

&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;- Нека се върне.

&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;- Има хиляди вестители - продължи Елиезар. - Обикалят по земята и убеждават хората с помощта на Божиите чудеса. Нашата задача е всички да повярват в Него.

&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;- Но защо? - попита Клаз и добави подозрително - И искам да съм във въздуха.

&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;Нещо го издигна на метър над земята и той размаха ръце, въртейки глава във всички посоки.

&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;- Не знаем защо. Но това ни харесва - отвърна Джефер. - Предполагам, че следващата крачка ще е Раят на Земята.

&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;- Рай, да. Искам обратно.

&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;Клаз се спусна плавно надолу и отново се оказа върху камъка. Въздъхна тежко:

&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;- Искам да помисля. Имате ли време?

&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;Джефер кимна.

&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;- Добре. Връщам се след малко.

&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;И отшелникът се скри в колибата си. Вратата след него се затвори бавно и хлопна тихо.

&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;- Ето на това казвам аз хубаво затваряне - намести шапката си Джефер.

&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;- Не беше трудно - заяви Елиезар. - Нямаше вулкани и дъжд от риби.

&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;- Вулканите ме изнервят.

&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;- Припрян ми се струва за мъдрец. Но не се притесни много. След малко ще се покаже и ще заяви, че вярва в Него, но иска всеки ден да яде пилешки деликатеси в сладко-кисел сос.

&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;- Аха. Сигурно. Нали знаеш - "Лакомията е грях, така както лъжата, похотта и прелюбодейството".

&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;- И прелюбодейството ли?

&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;- Така казват. Разказвал ли съм ти какво си пожелах аз след онази демонстрация с новите врати на целия квартал?

&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;След половин час Клаз се показа и седна замислен до тях.

&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;- Действах много примитивно - призна той. - Огън, дърва, колиби.

&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;- В началото с всички е така - потупа го по рамото Джефер. - Но онова с гората не беше лоша идея. При това и аз не знаех коя половина ще изчезне.

&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;- Сигурно има обяснение. Трябва да има.

&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;- Има - кимна Елиезар. - Причината е в Него.

&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;- "Защото Той е всесилен и хората сами се убедиха".

&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;Клаз пое дълбоко въздух и каза:

&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;- Добре, ето какво си мисля аз. Нека да изключим огъня и разцепеното дърво, това може да се обясни. Какво обаче да кажем за планинския връх и за колибата?

&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;- "Слава на името Му"? - предложи Джефер.

&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;- Още не - продължи Клаз. - Всичко е въпрос на възприятие. Очите ми виждат, ушите ми чуват. Езикът е за вкус, а носът е, за да си го вреш навсякъде. Могат ли да се контролират тези сетива?

&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;- Не и в такава степен - поклати глава Елиезар.

&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;- Ами ако може? Ако някой е способен на това, без ние да знаем? Всичко в главите ни е само поредица от импулси към мозъка. Или поне така казват. Все някога някой ще открие как да ги контролира.

&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;- Нали беше на "Вие" с техниката?

&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;- Въпросът за мен обаче не е дали това е илюзия или истина - Клаз подмина забележката. - Щом виждам, че огънят се разгаря, значи за мен е така. Щом и вие го виждате, значи всеки може да го види. А щом всички виждаме, усещаме и помирисваме огън, значи огън има.

&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;- Така си е - съгласи се Джефер.

&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;- Важното за мен е дали това е дело на човек или на нещо друго. Нещо по-...

&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;- По-небесно?

&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;- Точно така - кимна Клаз.

&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;- Знаеш ли - каза Елиезар. - Едни наши познати, също Вестители, ни разказаха за някакъв философ, който заявил, че всеки знае как изглежда гола жена, но никой не може да знае вкуса на сладкиша с черешово сладко и канела, приготвян от баба му преди половин век.

&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;- Така е - съгласи се отшелникът. - Макар че аз вече не съм сигурен и за първото.

&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;- В началото пожелал да види всички жени наоколо голи - усмихна се Джефер. - Предполагам, за да е удовлетворен, каквото и да се случи.

&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;- И какво е станало със сладкиша?

&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;- Имало такъв - каза Елиезар. - И по негови думи бил точно като онзи преди години. Това как ще обясниш?

&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;- Не разбирам от мозъчни импулси - повдигна рамене Клаз, - но със сигурност са замесени.

&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;- Добре. Значи вярваш?

&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;- Не знам. Прекалено човешко е всичко, за да започна да вярвам в каквото и да е. Облаци, глас, изригвания. Такава е нашата представа за Бог. Ще е доста странно той наистина да е това. Могъщество и безмерна сила.

&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;- Той е такъв, какъвто го искаме. Не мислиш ли?

&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;- Може би. Но не може да не съществува начин, по който да се провери дали е замесен човек в цялата тази история.

&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;- Ние не сме по мисленето - каза Джефер. - Сам видя - местят се планини, изчезват гори. Вали дъжд по желание. Аз нямам нищо против сила, която може да ми предостави всичко на света.

&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;- Но ако е замесен човек, няма ли да се чувстваш излъган? - запита Елиезар.

&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;- Манипулиран, подведен и заслепен? - предположи Клаз.

&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;- Не знам. А и няма начин да разберем. Аз не се сещам нищо повече от това, за което съм чувал. Урагани, откритият космос, вечна младост, всичко.

&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;Клаз се замисли и това се оказа последното му мозъчно усилие за деня.

&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;- Има един начин - започна той, - по който да разберем дали всичко това е дело на човек или на нещо друго.

&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;Вестителите се втренчиха в него. Той продължи бавно.

&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;- Ако цялата сила принадлежи на някой човек, той никога не би се отказал от нея. Хората не могат да се разделят с мощта си. Ако в основата на всичко това е човек, за нищо на света няма да се съгласи да се раздели с властта си, дори ако това не е завинаги. Никога.

&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;Двамата го погледнаха.

&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;- Какво искаш да направи Той, за да те опровергае? - попита несигурно Джефер.

&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;- Нека спре да използва силата си. Да престане да мести планини и да кара облаците да се разтварят. Да покаже на хората, че човешкото му е чуждо. Да се лиши от могъществото си.

&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;Настана тишина, а тримата само се гледаха замислени. След минута Елиезар рязко се изправи и побутна Джефер.

&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;- Мисля, че трябва да тръгваме. Това ли е последното ти желание?

&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;Клаз кимна.

&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;- Добре. Ти няма как да научиш дали чудесата са престанали, но ние ще разберем.

&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;Двамата му обърнаха гръб и се изгубиха навътре в гората. Стъпваха припряно. Стигнаха до ягодовата градина замислени и вглъбени в подозренията си.

&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;- Трябваше да го помоля да пожелае най-хубавата врата за машината ни.

&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;- И аз мога да си пожелая такова нещо - вдигна рамене Елиезар.

&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;- Ти вече си вярващ.

&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;- Засега - кимна Елиезар и ускори крачка.

&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;След малко транспортерът прелетя над Клаз, опитвайки се да херметизира люка, и изчезна.

&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp; Андон Стайков – (Alvin) 2008