Редактиране на „За природата на фантастичното и границите на въображаемото“ (раздел)

== Фантастичното възпроизвеждане на реалността ==

[[Файл:Непобедимият-1+.jpg|рамка|дясно|Ил. В. Кирков]]
Тук следва да отбележим, че в произведенията на Станислав Лем онтологичното фантастично, пределно рационализирано, технологически и наукообразно описано в детайли, е само условие за развитие на сюжета, в основата на който винаги лежи мотивът на тайната. По-точно, в онтологичното фантастично по Лем – в „Соларис“, „Непобедимият“, разказите и повестите за Пиркс и дневниците на Ийон Тихи – узрява някакво друго, качествено различно фантастично.

Обичайната конструкция на конвенционалното фантастично засяга фантастичните жанрове, които се възприемат като такива на фона на нефантастичните „миметични“*  реалистични жанрове. В този план средновековният рицарски роман не може да се счита за фантастичен, тъй като не противостои на друг жанр, където миметично се конструира ежедневният опит. Известният културолог структуралист Цветан Тодоров определя възникването на фантастичните жанрове заедно със съвременната литературна система от края на ХVІІІ век, когато реализмът се формира като тотално детерминиран от рационални основания способ за репрезентация на света. Фантастичното при него проблематизира рационално обяснимото. Постепенно се създават формули и жанрове, в рамките на които се разработват моделите на тази проблематизация. Известният специалист по масова литература Джон Кауълти посочва две такива формули за фантастичните жанрове: „Тайната“ и „Чужди същества и състояния“. (4) Конвенционалната страна на фантастичното се проявява не само в нормативността на самите литературни конструкции – готически роман, фентъзи, истории за вампири и други чужди същества, но и в базовата конструкция на самата реалност в съзнанието на реципиента, с която се съотнася невероятният свят на произведението. Миметичните конструкции на читателя и автора се актуализират чрез тяхната трансформация във фантастичния жанр.

Съвременната научна фантастика и различните разновидности на фентъзи противостоят на „миметични“ жанрове на масовата литература като детектива, женския роман, екшъна, но все по-често възникват и хибридни форми като мистичния или фантастичен екшън. Постепенно границите между фантастични и нефантастични жанрове започват да се заличават. Това е свързано с изменението на самите представи за жизнената ни среда, с кризата на репрезентативността на изкуството, което се заема да възпроизвежда една обърната реалност, конструирана в съзнанието и символния език на разни социални групи.

Що се отнася до Станислав Лем, той почти винаги се придържа в границите на научнофантастичния жанр, разглеждан като „технически“ проект. Съвременната хуманитарна и научна проблематика се пренася последователно от него в едно технократско бъдеще. В центъра на неговите произведения стоят усвояването на космическите пространства и една своеобразна технологична ортопедия на чисто земните възможности на човека. Той си задава въпроса дали са възможни продуктивен контакт с други светове и тяхната успешна колонизация и си отговаря с „не“, защото ние проектираме в тях своите модели на възприемане на света и поведение. Проблемът за проекцията лежи в основата на миметичния компонент на Лемовите творби.

Но за поляка е характерен и един друг вид жанрова фантастика, която можем да наречем симулационна. Неговите сборници „Имагинерна величина“ и „Абсолютният вакуум“ се състоят от рецензии и предговори на несъществуващи художествени и научни произведения. Позоваване на несъществуващи текстове и теории срещаме и в „Соларис“. По признанието на писателя това произтича от увлечението му да коментира въображаеми научни открития. За изявата на тази парадоксалност работи и авторската ирония – нея я срещаме също в чистата научна фантастика и дистопиите на Лем. Характерен пример тук е повестта му „Конгрес по футурология“. Описано е бъдеще, където вследствие на изчерпване на ресурсите и пренаселеност на планетата се изпробват химически въздействия за примиряване на социалните противоречия. В неговите рамки възниква друго бъдеще с постигната хармония чрез такива модулатори на усещанията и възприятията на света. Но самите модулиращи средства се оказват просто симулатори и вместо великолепния технократичен рай с безоблачно съществуване виждаме пълен разпад на цивилизацията, прикриван от измененото състояние на съзнанието у полуразложилите се обитатели на този „прекрасен нов свят“. На финала потресаващото откритие на героя се оказва илюзия – сън на Ийон Тихи, отровен с особен газ на щастието, изпробван в първото бъдеще. Героят на „Конгрес по футурология“ пребивава в неведение – действително ли е свидетел на всичко това, или то е само видение. 

Така стигаме до другия способ за конструиране на фантастичното.

----
* Миметично – подражателско, мимикрическо. От древногръцки „мимезис“ – подобие, възпроизвеждане, подражание. Един от основните принципи на естетиката – подражание от изкуството на действителността. В класическия период се обособяват четири основни значения на древногръцкия термин: 1. Първично – обрядно; 2. Подражание на природни явления (Демокрит); 3. Копиране (Платон); 4. Творческо възпроизвеждане (Аристотел). – Б. авт.