Преглед на кода на Създатели на фантастични реалности (Р. Матюз и В. Сюдмак)

== Родни Матюз (Rodney Matthews) ==




Английският художник-фантаст Родни Матюз е роден в Паултън, Северен Съмърсет, Англия на 6 юли 1945 г. с баща Джак Уилфред и майка Милдред Мей Матюз. Има сестра на име Берил. Баща му бил рядко сръчен човек, който не само боядисвал и ремонтирал къщата им, но и създавал модели на локомотиви, военни кораби, летящи авиомодели и всякакви вдъхновяващи малкия Родни майстории. Първите рисунки, които Матюз си спомня, са 30-сантиметрови копия на персонажи от Дисни. После идва омагьосването от Природата. Най-ранните му спомени са как с безумно старание изучава паяците в градината, поръсени с утринна роса. През тези години нерядко е можело да го видите с голям букет току-що набрани цветя да препуска надолу по улицата към дома на баба си, където без разрешение ще прерисува пауните, изобразени върху тежката покривка върху кръглата маса в хола ù. Оттогава му остава увлечението по локомотивите, самолетите, цветята и насекомите.

През целия си 30-годишен творчески живот Матюз е работил като илюстратор на фантастика и дизайнер на свободна практика, създавал е корици на книги (за деца и възрастни) и музикални албуми, компютърни игри, телевизионни и кинофилми. Детският му сериал Lavender Castle („Лавандуловият замък“, 26 епизода) от създаването си през 1998 г. не спира да се върти и е смятан за едно от световните постижения в жанра. Матюз е правил графичния дизайн на компютърните игри Liquid Matrix, Shadow Master, White Knuckles. Близък приятел и съратник е на писателя-фантаст Майкъл Муркок; заедно създават интерактивния компакт диск Between Earth and the End of Time („Между Земята и края на времето“), специално за него рисува и графичната книга Elric at the End of Time („Елрик в края на времето“). За неговата рок-група прави проекта на футуристичните барабани, които стават художествени уникати. 

Книги и албуми на Матюз са издавани във Франция, Германия и Япония.

Виж [[цветното приложение]] и графики на страниците: 449

== Войтек Сюдмак (Wojtek Siudmak) ==




Войтек Сюдмак е роден на 10 декември 1942 г. в град Вьелун (Wielun), Полша. През 1956 г. постъпва в Художествената академия във Варшава и следва там изобразително изкуство до 1961 г. През 1966 г. се премества във Франция и става студент в Ecole des Beaux – Париж. Оттогава интензивно работи и като живописец с участие в крупни художествени експозиции, и като автор на стотици корици на фантастични книги. Известен е както на милионите фенове на НФ, така и сред кръговете на ценителите на голямата живопис като един от лидерите на „фантастичния реализъм“, утвърдил се след Салвадор Дали.

Няколко години поред негови творби стават представителни плакати на кинофестивала в Кан, където се прочува с интерпретираната от него „Муза на киното“. Работи с техниките темпера и акварел, рядко масло, но особено виртуозен е в моливните си рисунки. Има множество изложби само от моливни ескизи и творби. 

Някои от самостоятелните му изложби света са:

Париж (Франция) – 1966, 1974, 1976, 1978, 1980, 1987, 1993; Берлин (Германия) – 1967; Лондон (Великобритания) – 1967, 1970; Кан (Франция) – 1980; Вьелун (Полша) – 1986; Chicoutimi (Канада) – 1988; Роан (Франция) – 1997; Бостън (САЩ) – 2001.

Участията му в световни експозиции на „фантастичен реализъм“:

1988 – J.M. Rilke Museum, Sierre (Щвейцария); 1989 – Tuttlingen (Германия); 1989 – Palais de Tokyo, Париж (Франция); 1992 – Ozoir-la-Ferriere (Франция); 1993 – Leingarten (Германия); 1992 – Chateau Queyras (Франция); 1993 – Maison d’ailleurs (Щвейцария); 1994 – Maison de la mer, Cavalaire (Франция); 1996 – Musee de la Tour Carree, Sainte Maxime (Франция); 1996 – Chasseneuil-du-Poitou (Франция); 1997 – Futuroscope, Poitiers (Франция).

През 2000 г. негови творби са прожектирани върху фасадата на Храма на Рамзес ІІІ в Луксор.

У нас Сюдмак практически е неизвестен, ако не се смята фактът, че през 80-те години една негова картина бе прерисувана (без справка за оригинала) от Текла Алексиева за корица на „Завръщане от звездите“ на С. Лем. Оригиналната творба се нарича „Еволюция“.

Негови са графиките на страниците: [[38, 66, 85, 109, 230, 297, 456 с.]]