Разлика между версии на „Казанлъшки светлинки“

Текуща версия към 00:00, 17 октомври 2009

Една история за смях, купони, паралелни реалности и приятелство

Габриела Петрова

„Елфшето го няма! О, ела да нагушкаме елфше номер две тогава!“ – такива весели и изпълнени с копнеж думи те посрещат в уютната стаичка на фентъзи клуб „Светлини сред сенките“ в народно читалище „Възродена искра“ – град Казанлък. Сградата прилича на малко замъче със зелен купол и закачливо махащи ти бели прозорчета. Когато влезеш през главния вход, попадаш в магичния свят на детски рисунки, които красят стените и те приканват да се потопиш в света на детството. Местенцето за творене/мечталнята :) на Светлинките е стая на първия етаж. Открехваш пъстро налепената в зелено и лилаво (цветовете на клуба) вратичка и попадаш в света на World of Warcraft, Walt Disney, „Властелинът на пръстените“ и други вълшебни филми, които буквално ти смигат от плакатите по стените.

Зад едно от двете компютърни бюра седи Боряна Коскина – редактор. Тя недовижда и не чува добре, но успява да говори и разказва само с усмивка. Зад другото бюро са Валентина Димова, ръководителката на клуба – енергична млада жена, с вързана на опашка руса коса като на Люк Скайуокър и тъмни очи като на Киану Рийвс и плътен, извисяващ се над детските глас – понякога и нежен като арфа, закачлив и стоплящ.

Валя е завършила Теология в СУ „Климент Охридски“ и грижата за децата е нейна лична мисия и удоволствие. Валя, Теньо, Стефан, Димитър, Маринела, Анелия, Боряна, Иоана, Станислава, Симо, Дидо, Мая, Вики са големи приятели – и само част от семейството Светлинки. Събира ги тук любовта към фентъзито, фантастиката, писането и игрите.

През читалището са минавали най-различни деца, мнозина от които са посещавали летните Академии, и Валя помни всяко едно от тях – с такъв трепет разказва за всеки малчуган и пътя, който е извървял дотук, посещавайки читалището. Към задругата на „Светлини сред сенките“ обаче тя се привързва особено много; нещо повече – децата са ù като втори дом и семейство.

„Теньо е талисман на клуба“ – казва Валя и си спомня как един ден той дошъл в читалището заедно с майка си, която се чудила какво да го прави това непослушно дете. След няколко прекарани дни с Теньо Валя се възмутила и казала на майката: „Това момче има талант и го взимаме при нас“.

Освен порасналото, леко пълничко, усмихнато момченце с очила, другите герои са Симеон и Диян, които са приети тази година да учат в Пловдив. Дидо – с информатика (той създава и поддържа клубния сайт (http://svetlini-sred-senkite.awardspace.com), а Симо – авиация. Вики, Мая и Станислава също са ученички. Техният връстник Стефан, един от най-активните автори и илюстратори, е кръстник на клуба, а Маринела сътворява кориците на книгите.

Фентъзи клуб „Светлини сред сенките“ е създаден на 2 септември 2004 г. от Иоана, Теньо, Калин, Шенай, Десислава и Габриела. По-късно се включват Боряна, Анелия, Мая и Йоанна. Първото име на клуба е „Фентъзи и Фантастика“.

Първата им книжка „Въже от светлина“ е поучителна история за малки и големи, в която Йън и Аню (в имената им откриваме символиката на Ин и Ян) се изкачват по въже от светлина до Луната, където се запознават с дружина от чудновати същества, сред които са и мъдрите преоплии. Въпреки че не претендира с обем, „Въже от светлина“ е невероятна приказка, в която има много от топлината, която ни липсва в истинския живот. Изненадах се от лекотата на изказа, истинността на думите и най-вече проникновеността, с която деца описват и разказват неща, в които и възрастните трябва да се заслушат.

Втората излязла книга на клуба се казва „Шахтата“. В нея героите попадат в интересен свят, който се намира под училищна шахта, населен както от приказни създания, така и от самите писатели, които са вплели много от себе си в образите на героите си.

„Някои неща не могат да се обяснят, но знаем, че са така“ е лайтмотивът на „Монетата“ – първа част от поредицата „Аурелион: Вечният баланс“, която ни учи, че приятелството е най-важното, но има и съмнения, на които го подлага съдбата. „Тези, които съумеят да запазят детското в себе си и да го пренасят през времето, са благословени“ – казва големият немски писател Херман Хесе.

„Аурелион“ е плод на истински живи наблюдения на седем млади творци: идеята тръгва от Димитър и е прегърната от другите Светлинки. Изумително е, че чрез книгата, писана в тази крехка юношеска възраст, младите дават отговор на много въпроси, които затрудняват дори възрастните, и доказват, че през погледа на детето вечните житейски дилеми имат по-лесно разрешение.

„Страданието се забравя. Важно е какво се случва след това.“

В „Аурелион“ има по малко от най-хубавото: философски поглед върху нещата, фантастично проблясване, фентъзи докосване, приказно намигане и новаторство: жанрът му може да бъде определен като ню уиърд (от англ. „нов чудноват“).

Зад фантастичната фасада на героите – джуджето Типодин, малкото елфче Айк, наемничката Киа, магът Мефоди, врачката Ализабет – и изобретенията: енергомобил, турбоцепелин, ракетострел и др., лесно откриваме човешките копнежи за щастие, обич, приятелство и най-вече желанието да се грижиш и да се грижат за теб.

Фантастичният клуб кандидатства за рекордите на Гинес за най-много автори на една книга, но засега децата не са получили отговор. Аз им го пожелавам с цялото си сърце, защото не е ли чудо да видиш в свят, в който четенето, писането и взаимното Бъдене са все по-непознати и непознаваеми неща, двайсетина творящи създания, посветили се изцяло на това?

„Светът и нещата в него се усещат най-добре чрез съществата, към които си привързан.“

„Един мъдрец ми беше казал, че чудото иде при този, който вярва в него...

Ей го на! Дойде, докато си мислех как ще дойде... самичко намери ръката ми...“

Материалът е публикуван за първи път в сп. Старлайтър, бр. 12/2007 г.