Разлика между версии на „Пустинното цвете“

Текуща версия към 16:55, 7 април 2013

„Пустинното цвете“ на Константин

С това ревю откриваме нова рубрика във визуалния раздел на алманаха: футуристичната архитектура. Проектът на арх. Константин Доганов „Flower of the Desert“ е дипломната му работа при завършването на Университета по архитектура, строителство и геодезия в София и не случайно е максимално близък до реалното строителство – трябва да започнем от нещо по-близко до съвременността. По-нататък ще има далеч по-фантастични проекти.

Основни параметри:

Застроена площ - 212 000 м2; разгъната застроена площ ~ 10 000 000 м2; ширина – 502 м; дължина – 556 м; обща височина – 1300 м; конструктивна височина между „Кварталите“ – 75 м; „светла“ височина между „Кварталите“ ~ 55 м; постоянни обитатели ~ 20 000, като може да побере свободно над 200 000 посетители.

Пустинните територии на нашата планета ежегодно се разрастват по естествени и по антропологични причини. Същевременно градовете, селата и най-вече обработваемите земи се разпростират с все по-бързи темпове, като стесняват пространствата на естествената природа, затварят и бетонират хората в пренаселени, шумни и замърсени градове.

Идеята на този проект е да се създадат максимално благоприятни условия за обитаване сред горещите пустинни територии и да се възстанови, доколкото е възможно, връзката на човека с природата (както и самата природа) на тези места – всяко едно жилище е предвидено да притежава свой собствен двор, като по този начин се цели да се противопостави и на нездравословното живеене в стандартните „апартаменти-кутийки“ в големите градове. За разлика от по-умерените климатични зони, на тази територия засенчването е по-скоро с благоприятен ефект и сянката, хвърлена от тази конструкция може да се използва за облагородяване и озеленяване на прилежащите ѝ територии.

Проектът е разположен в покрайнините на Дубай, в непосредствена близост до строящия се в момента мегапроект „Dubai Waterfront“ (представляващ поредица от изкуствени озеленени острови и голям воден канал, навлизащ навътре в пустинята и обикалящ гр. Дубай) и вече съществуващия изкуствен остров-палма „The Palm Jebel Ali“. Структурата представлява своеобразна „сграда-град“, изградена от 16 разположени един над друг озеленени квартали, които си предоставят засенчване и естествено вентилиране чрез своята геометрия - побиращи общо около 20 000 постоянни обитатели и над 200 000 посетители.

Всеки структурен елемент (квартал) е застроен на терасовиден принцип – оформя гледаща навътре структура от сгради по периферията и осигурява необходимите достъпни за всички зони към центъра на всеки сегмент, където са разположени паркови пространства, алеи, спорт и обществено обслужване.

По-ниско разположените квартали са оформени като накланящи се на север (към морето) „паници“, които осигуряват гледка към изкуствения остров-палма - „The Palm Jebel Ali“, и изграждащия се в момента мегапроект „Dubai Waterfront“.

От южната страна на структурата е спусната допълнителна засенчваща напрегната въжена конструкция, по която са разположени слънчеви панели и вятърни електрогенератори, а от северната страна – с изглед към морето, са оформени по 4 на брой 50-метрови подсигурени с въжета конзоли, които представляват своеобразно „Sky-Lobby“ за всеки сегмент и са оборудвани с допълнителни вятърни електрогенератори.

Най-горният квартал е решен като „Sky-Lobby“* за цялата структура – и е покрит с предпазващ го от слънцето и вятъра купол.

Пространството между отделните структурни елементи (квартали) е отворено, като е предвидена автоматизирана затваряща по периферията на структурата инсталация, която да предпазва вътрешността от пясъчни бури и да осигурява контрол над навлизащото в структурата въздушно течение на по-високите нива.

Максимално озеленените площи на всеки квартал целят да създадат усещането за своеобразен оазис.

Отделните сгради в структурата е предвидено да се проектират самостоятелно – съобразявайки се с конструктивните и функционални дадености на самата „сграда-град“, като по този начин се цели да се избегне максимално еднообразието между и в кварталите и да може да се придаде реално видима уникалност на всяко едно място в сградата-град. Относно комфорта на живот в тези климатични райони, затвореността на пространствата отгоре е нещо, с което жителите там са привикнали и по необходимост го търсят, като тук пространството до горните нива е наистина просторно – около 55 метра.

Застъпен е методът на комплексна устройствена организация на всеки структурен елемент-квартал. Общият им брой е 16, от които са налични:

8 предимно жилищни квартали с обществено обслужване, поликлиника, начално училище и детска градина

1 жилищен квартал със специализирано медицинско обслужване, начално училище и детска градина

1 жилищен квартал с общежития

1 смесен квартал с жилищни, обществени и спортни функции

2 смесени квартала с предимно административно-обслужващи функции и офис-сгради

1 квартал с предимно образователни функции

най-долното ниво е оформено като лоби – смесен квартал с жилищни и обществени функции.

Автоматичният транспорт в сградата-град се осъществява посредством „Ultra PRT“: електрозадвижващи се и без вредни емисии автомобилчета с централизиран автопилот, които придвижват пътниците от „точка до точка“, избягвайки възможността от получаване на задръствания, пътни инциденти и други характерни за обичайния градски транспорт проблеми.

По хоризонтала комуникацията е решена на две основни нива:

- автоматизираният транспорт е вкаран под сградите във всеки квартал, осигурявайки му по този начин максимална гъвкавост и ефективност;

Електроколичките "Ултра ПРТ"

- пешеходният достъп е изведен предимно на открито от горната страна на всеки сегмент (квартал), осигурявайки му максимално комфортно и безопасно функциониране – като напълно се избягват пресичането на пешеходните с транспортните артерии.

Във вертикално отношение транспортът се осъществява посредством вертикални ескалатори – поемащи количките „Ultra PRT“, като всеки един от кварталите е свързан пешеходно с близките му квартали чрез изнесена от външната страна на структурата затворена и климатизирана рампа-пасаж, която осигурява нужната пешеходна връзка между тях и предоставя панорамна гледка навън от сградата-град.

Конструкцията е решена с 15 огромни стоманобетонни колони по периферията, свързани чрез стоманобетонни пръстени за всеки структурен елемент (от специален подсилен високоякостен бетон), на които са провиснали напрегнати системи от карбонови въжета** , които носят вътрешността на всеки квартал. Над нея е разположена второстепенна конструкция от карбонови ферми, лежаща върху основната в определени възлови точки.

Човекът от древни времена се стреми да „достигне“ Бога и този му стремеж го е довел и до най-големите му постижения, и до най-страшните му падения... Вече е време да осъзнаем, че колкото „по-силни“ ставаме в технологично отношение, толкова по-голяма отговорност тежи на нашите рамене. С градове, които се разрастват като ракови заболявания сред непрекъснато намаляващата естествена природа, стремежът ни трябва да е възстановяването на равновесието там, където то е загубено – вместо заличаването на това, което е останало.

арх. Константин Доганов

____________

• Най-горното ниво съдържа хотели, офиси, обществено обслужване и др.

• • Карбонът представлява въглеродни нишки, получени по специален начин, образуващи изключително издръжливи на опън еластични въженца. Крайният продукт се получава от оплитането на тези въженца и спояването им със специална смола или създаване на по-дебели въжета от карбонови нишки, като крайният резултат е 4 до 10 пъти по-издръжлив на опън от стоманата, 4 пъти по-лек и се използва отдавна в самолетостроенето, автомобилостроенето (състезателни коли и супер скъпи спортни автомобили) и др. високотехнологични отрасли, но поради високата му цена (около 10 пъти по-скъп е от стоманата) не е широкоразпространен в останалите сфери.