Разлика между версии на „На хоризонта – един уникален труд“

От Алманах "ФантАstika"
Направо към: навигация, търсене
(Нова страница: През тази зима колектив от трима литератори: Румяна Пенчева, Кирил Тодоров и Александър Ка...)
 
 
(Не са показани 4 междинни версии от същия потребител)
Ред 12: Ред 12:
  
 
Бъдещата книга има изваден ІSBN от Дружеството на българските фантасти „Тера Фантазия“ и през тази пролет участва в конкурса на дирекция „Култура“ към Столичната община. За съжаление проектът беше отхвърлен, а единственият внятен отговор, който се получи оттам, бе от рода на:  
 
Бъдещата книга има изваден ІSBN от Дружеството на българските фантасти „Тера Фантазия“ и през тази пролет участва в конкурса на дирекция „Култура“ към Столичната община. За съжаление проектът беше отхвърлен, а единственият внятен отговор, който се получи оттам, бе от рода на:  
 
  
 
  * Този спомен е взет от книгата на Владимир Полянов „Срещи по дългия път“ (мемоарни импресии), издадена от „Български писател“ през 1988 година.   
 
  * Този спомен е взет от книгата на Владимир Полянов „Срещи по дългия път“ (мемоарни импресии), издадена от „Български писател“ през 1988 година.   
Ред 27: Ред 26:
  
  
„СИНИТЕ ХРИЗАНТЕМИ НА СВЕТОСЛАВ МИНКОВ“:
+
'''„СИНИТЕ ХРИЗАНТЕМИ НА СВЕТОСЛАВ МИНКОВ“:'''
  
  
  
Уводни думи от съставителите
+
''Уводни думи от съставителите''
  
 
● І. Светослав Минков – Българанът (Първи стъпки)
 
● І. Светослав Минков – Българанът (Първи стъпки)
Ред 81: Ред 80:
 
1924 – Часовник (критика).  
 
1924 – Часовник (критика).  
  
____________________
+
* Ако няма посочен автор, трябва да се подразбира Светослав Минков (освен когато иде реч за критика).  
 
+
Тук Минков е представен с творби в различни жанрове на изящната словесност и журналистиката, издирени предимно от периодичния печат  
* Ако няма посочен автор, трябва да се подразбира Светослав Минков (освен когато иде реч за критика). Тук Минков е представен с творби в различни жанрове на изящната словесност и журналистиката, издирени предимно от периодичния печат и слабо известни на широката публика. В скоби се дават източникът на публикацията или имената на някои автори. – Б. съст.
+
и слабо известни на широката публика. В скоби се дават източникът на публикацията или имената на някои автори. – Б. съст.
  
 
1924 – Портрет на Светослав Минков (Дечко Узунов).  
 
1924 – Портрет на Светослав Минков (Дечко Узунов).  
Ред 107: Ред 106:
 
1927 – Огнената птица (критика от Павел Спасов).  
 
1927 – Огнената птица (критика от Павел Спасов).  
  
1927 – Фолклоризация на демоничното. Гогол, Хермес Трисмегистус и
+
1927 – Фолклоризация на демоничното. Гогол, Хермес Трисмегистус и народната песен (статия от Янчо Чолаков).
 
 
  народната песен (статия от Янчо Чолаков).
 
  
 
1927 – Върколак (Стрелец).  
 
1927 – Върколак (Стрелец).  
Ред 121: Ред 118:
 
1928 – Игра на сенките (илюстрации от Иван Пенков).
 
1928 – Игра на сенките (илюстрации от Иван Пенков).
  
1928 – Мимансът на дрехите. Херметизъм и уют. Комбинацията между
+
1928 – Мимансът на дрехите. Херметизъм и уют. Комбинацията между модерно и мистично. Неузнаваемост на изолиращата среда (статия от Янчо Чолаков).
 
 
модерно и мистично. Неузнаваемост на изолиращата среда (статия от
 
 
 
Янчо Чолаков).
 
  
 
1920–1930-те  – Спомен за Светослав Минков (Владимир Полянов).  
 
1920–1930-те  – Спомен за Светослав Минков (Владимир Полянов).  
  
 
+
[[Файл:384-401.jpg|рамка|дясно]]
  
 
● ІІІ. Светослав Минков – Фантастът
 
● ІІІ. Светослав Минков – Фантастът
Ред 151: Ред 144:
 
1933 – Автомати (критика от В. Каменов).  
 
1933 – Автомати (критика от В. Каменов).  
  
1933 – Откъс от книгата „Насаме със Светослав Минков“  
+
1933 – Откъс от книгата „Насаме със Светослав Минков“ (Симеон Султанов).  
 
 
(Симеон Султанов).  
 
  
 
1933 – Магнитният певец (Вестник на жената).  
 
1933 – Магнитният певец (Вестник на жената).  
Ред 166: Ред 157:
  
 
1935 – Всеки с късмета си (Захарното момиче).  
 
1935 – Всеки с късмета си (Захарното момиче).  
 
 
 
 
  
 
1935 – Всеки с късмета си (илюстрации от Вадим Лазаркевич).  
 
1935 – Всеки с късмета си (илюстрации от Вадим Лазаркевич).  
  
1935 – Една нощ, едно момиче, един писател...  
+
1935 – Една нощ, едно момиче, един писател... (статия от Месечинка Виторожка).  
 
 
(статия от Месечинка Виторожка).  
 
  
 
1935 – Спомен (Георги Караиванов).  
 
1935 – Спомен (Георги Караиванов).  
Ред 193: Ред 178:
 
1936 – Конгрес на ПЕН-клубовете в Буенос Айрес (Златорог).   
 
1936 – Конгрес на ПЕН-клубовете в Буенос Айрес (Златорог).   
  
1936 – Българско сърце тупти и в далечна Аржентина  
+
1936 – Българско сърце тупти и в далечна Аржентина (интервю на Юлий Генов).  
 
 
(интервю на Юлий Генов).  
 
  
 
1939 – Парижките улици (Ханс Руин) [превод].
 
1939 – Парижките улици (Ханс Руин) [превод].
Ред 211: Ред 194:
 
1942 – Човешки сатири (Асен Мандиков).
 
1942 – Човешки сатири (Асен Мандиков).
  
1940-те – Откъс от книгата „Светослав Минков: строго поверително“  
+
1940-те – Откъс от книгата „Светослав Минков: строго поверително“ (Румяна Пенчева).
 
 
(Румяна Пенчева).
 
  
 
1943 – Един на десет хиляди (Щука).  
 
1943 – Един на десет хиляди (Щука).  
  
1930-те–1960-те – Казват, че никой не е светец в своя дом  
+
1930-те–1960-те – Казват, че никой не е светец в своя дом (спомен от Йорданка Минкова).
 
 
(спомен от Йорданка Минкова).
 
 
 
  
  
 
... Всичко това си заслужава един хубав том, нали?
 
... Всичко това си заслужава един хубав том, нали?
 
  
  
 
От съставителите
 
От съставителите

Текуща версия към 21:44, 12 април 2013


През тази зима колектив от трима литератори: Румяна Пенчева, Кирил Тодоров и Александър Карапанчев, състави многожанровия сборник „СИНИТЕ ХРИЗАНТЕМИ НА СВЕТОСЛАВ МИНКОВ“. Заглавието идва да напомни за дебютната книга на бъдещия маестро (Синята хризантема, 1922), както и за диаболичния период в прозата му.

Повод за този сборник дават кръглата годишнина от рождението на Светослав Минков (1902–1966) и немалкото „бели петна“ в изследването на неговата личност и творчество.

Да, много са лицата на тоя класически автор: хуморист, сатирик, преводач и пътешественик от междуконтинентален мащаб, обиколил доста държави в Европа и стигнал навремето до Африка, Южна Америка и Япония. Но над всичко сякаш се извисява приносът му към фантастиката. Той е сред основателите на първото в света издателство („Аргус“, 1922) и на първата в света библиотечна поредица („Галерия на фантастите“, 1925), посветени на този жанр.

Неслучайно го наричат „баща на модерната българска фантастика“.

Основната идея на сборника „Сините хризантеми...“ е да представи чрез разнообразни материали – авторски текстове, критика, спомени, изображения – Светослав Минков през периода до 9 септември 1944, който e всъщност по-силният му от чисто литературна гледна точка.

Бъдещата книга има изваден ІSBN от Дружеството на българските фантасти „Тера Фантазия“ и през тази пролет участва в конкурса на дирекция „Култура“ към Столичната община. За съжаление проектът беше отхвърлен, а единственият внятен отговор, който се получи оттам, бе от рода на:

* Този спомен е взет от книгата на Владимир Полянов „Срещи по дългия път“ (мемоарни импресии), издадена от „Български писател“ през 1988 година.  
Публикува се с любезното разрешение на неговата съпруга Мария Полянова. – Б. ред.

„Ама вие какво си мислите – нали от купчината предложения трябва да останат примерно двайсет и пет-трийсет...“

Съставителите на сборника не са се отказали да търсят спонсорство и издателство за своя уникален труд. Ако някой има добри идеи в това отношение, моля, нека да си вдигне ръката (образно казано), да подаде сигнал и пр. Дори най-малкият жест на подкрепа ще бъде приет с радост и благодарност.

Eто имейла на Атанас П. Славов, председател на вече споменатото Дружество на българските фантасти „Тера Фантазия“: [email protected]/.

За по-любопитните привеждаме съдържанието на сборника


„СИНИТЕ ХРИЗАНТЕМИ НА СВЕТОСЛАВ МИНКОВ“:


Уводни думи от съставителите

● І. Светослав Минков – Българанът (Първи стъпки)

1920 – Спиритически сеанс* (Българан).

1920 – Спомени (Българан).

1921 – Смъртта на чиновника (Антон П. Чехов) [превод].

1921 – Слухове от литературния свят (Българан).

1921 – Норвежка девойка (Константин Балмонт) [превод].

1921 – Мечти (Българан).

1921 – Беба (Българан).

1921 – Долината на сенките (Българан).

1921 – Еротичен романс (Българан).

1921 – Светослав Минков пише спомени за Ведбал (статия

от Богомил Нонев).

1921 – По случай края на света... (Българан).

1922 – Разочарован (Българан).

1922 – Виенски вечери (Сила).

1922 – Приказки (Сила).


● ІІ. Светослав Минков – Диаболистът

1922 – Синята хризантема (критика от Н. Р-ски).

1922 – Издателство „Аргус“ (статия от Кирил Тодоров).

1922 – Млада България (критика от Никола Никитов).

1923 – Осем секунди (Хиперион).

1923 – Спомени от младите години (Фани Попова-Мутафова).

1924 – Часовник (критика).

* Ако няма посочен автор, трябва да се подразбира Светослав Минков (освен когато иде реч за критика). 
Тук Минков е представен с творби в различни жанрове на изящната словесност и журналистиката, издирени предимно от периодичния печат 
и слабо известни на широката публика. В скоби се дават източникът на публикацията или имената на някои автори. – Б. съст.

1924 – Портрет на Светослав Минков (Дечко Узунов).

1924 – Aз-ът без вътрешен статус. Заместването на непознатата. Условия

на неопределеност. Клоунът като посредник. Темпоралното робуване

(статия от Янчо Чолаков).

1925 – Санаториумът (Развигор).

1925 – Една нощ (Емил Верхарн) [превод].

1925 – „Галерия на фантастите“ (статия от Александър Карапанчев).

1925 – Препаратът (Густав Майринк) [превод].

1925 – В ноктите на Луцифер (Хиперион).

1926 – Един невероятен отзив за Густав Майринк (Напред).

1927 – Огнената птица (критика от Павел Спасов).

1927 – Фолклоризация на демоничното. Гогол, Хермес Трисмегистус и народната песен (статия от Янчо Чолаков).

1927 – Върколак (Стрелец).

1927 – Светослав Минков в литературния кръг „Стрелец“

(статия от Кирил Тодоров).

1928 – Игра на сенките (критика).

1928 – Игра на сенките (илюстрации от Иван Пенков).

1928 – Мимансът на дрехите. Херметизъм и уют. Комбинацията между модерно и мистично. Неузнаваемост на изолиращата среда (статия от Янчо Чолаков).

1920–1930-те – Спомен за Светослав Минков (Владимир Полянов).

384-401.jpg

● ІІІ. Светослав Минков – Фантастът

1929 – Тайната на доктор Ли Тун Пай (Мисъл).

1930 – Юлий 1914 (Емил Лудвиг) [превод].

1930 – Произлизам от думата „против“ (импресии от Иван Динков).

1930 – Новогодишна приказка (Вестник на жената).

1930 – Овчарката и коминочистачът (Ханс Кристиан Андерсен) [превод].

1931 – Къщата при последния фенер (критика от Ангел Каралийчев).

1932 – За свободата на словото (Съвременник).

1933 – Автомати (критика от Кирил Кръстев).

1933 – Автомати (критика от В. Каменов).

1933 – Откъс от книгата „Насаме със Светослав Минков“ (Симеон Султанов).

1933 – Магнитният певец (Вестник на жената).

1933 – Сърцето в картонената кутия (критика).

1934 – Весел разговор с мълчалив човек (Интервюист).

1934 – Дамата с рентгеновите очи (критика от Георги Крънзов).

1934 – Наш кентавър (спомен от Христо Йорданов).

1935 – Всеки с късмета си (Захарното момиче).

1935 – Всеки с късмета си (илюстрации от Вадим Лазаркевич).

1935 – Една нощ, едно момиче, един писател... (статия от Месечинка Виторожка).

1935 – Спомен (Георги Караиванов).

1935 – Българската литература вчера и днес (Георги Цанев).

1935 – В мъглата (Съвременник).

1936 – Разкази в таралежова кожа (критика).


● ІV. Светослав Минков – Пътешественикът

1936 – Мадрид гори (критика от Д. Павлов).

1936 – Конгрес на ПЕН-клубовете в Буенос Айрес (Златорог).

1936 – Българско сърце тупти и в далечна Аржентина (интервю на Юлий Генов).

1939 – Парижките улици (Ханс Руин) [превод].

1939 – Другата Америка (критика от Богомил Нонев).

1939 – Другата Америка (критика от Стойко Божков).

1940 – Улица „Перпетуа“ № 5 (Вестник на жената).

1941 – Японската литература (предговор).

1942 – Писателите сред народа (интервю на Асен Босев).

1942 – Човешки сатири (Асен Мандиков).

1940-те – Откъс от книгата „Светослав Минков: строго поверително“ (Румяна Пенчева).

1943 – Един на десет хиляди (Щука).

1930-те–1960-те – Казват, че никой не е светец в своя дом (спомен от Йорданка Минкова).


... Всичко това си заслужава един хубав том, нали?


От съставителите