Разлика между версии на „Дружество на българските фантасти – Тера Фантазия“

От Алманах "ФантАstika"
Направо към: навигация, търсене
(Нова страница: Творческата фантазия е в основата на изкуството. Независимо от този всеизвестен факт типо...)
 
 
(Не е показана една междинна версия от същия потребител)
Ред 1: Ред 1:
  
 
+
[[Файл:Постер-дружеството-.jpg|рамка|дясно]]
Творческата фантазия е в основата на изкуството. Независимо от този всеизвестен факт типологичната разновидност изкуство (посветила се на това изразно средство), наречена „фантастика“, у нас е считана за треторазряден „литературен жанр“. Разбира се, голяма вина за това има книжният пазар, залят с епоси тип „меч и магия“ и „вампирски трилъри“. Сравнете: фантастът Акутагава Рюноске заема в японската литература място, подобно на това, което има Иван Вазов у нас, а фантастиката там е част от традиционното изкуство. И не е случайно това, което всички знаем – какъв прогрес има тази страна през 20. век.
+
'''Творческата фантазия е в основата на изкуството. Независимо от този всеизвестен факт типологичната разновидност изкуство (посветила се на това изразно средство), наречена „фантастика“, у нас е считана за треторазряден „литературен жанр“. Разбира се, голяма вина за това има книжният пазар, залят с епоси тип „меч и магия“ и „вампирски трилъри“. Сравнете: фантастът Акутагава Рюноске заема в японската литература място, подобно на това, което има Иван Вазов у нас, а фантастиката там е част от традиционното изкуство. И не е случайно това, което всички знаем – какъв прогрес има тази страна през 20. век.
  
 
В България никога не е имало творческо обединение на създателите на фантастика в различните видове изкуство, ако не се смята закратко съществувалата при социализма секция на фантастите към Съюза на писателите, която прекрати дейност след смъртта на Любен Дилов и Агоп Мелконян.
 
В България никога не е имало творческо обединение на създателите на фантастика в различните видове изкуство, ако не се смята закратко съществувалата при социализма секция на фантастите към Съюза на писателите, която прекрати дейност след смъртта на Любен Дилов и Агоп Мелконян.
Ред 31: Ред 31:
 
1. Ежегоден алманах „Фантаstika“
 
1. Ежегоден алманах „Фантаstika“
  
2. Уеб-страница на дружеството: http://www.terra-fantasy.info                              
+
2. Уеб-страница на дружеството'''                              
  
                             
+
             
 +
             
 
''Атанас П. Славов – председател на Дружеството''
 
''Атанас П. Славов – председател на Дружеството''

Текуща версия към 12:22, 20 септември 2015

Постер-дружеството-.jpg

Творческата фантазия е в основата на изкуството. Независимо от този всеизвестен факт типологичната разновидност изкуство (посветила се на това изразно средство), наречена „фантастика“, у нас е считана за треторазряден „литературен жанр“. Разбира се, голяма вина за това има книжният пазар, залят с епоси тип „меч и магия“ и „вампирски трилъри“. Сравнете: фантастът Акутагава Рюноске заема в японската литература място, подобно на това, което има Иван Вазов у нас, а фантастиката там е част от традиционното изкуство. И не е случайно това, което всички знаем – какъв прогрес има тази страна през 20. век.

В България никога не е имало творческо обединение на създателите на фантастика в различните видове изкуство, ако не се смята закратко съществувалата при социализма секция на фантастите към Съюза на писателите, която прекрати дейност след смъртта на Любен Дилов и Агоп Мелконян.

Нашето ДРУЖЕСТВО НА БЪЛГАРСКИТЕ ФАНТАСТИ „ТЕРА ФАНТАЗИЯ“ е юридически факт от началото на тази година, но в него членуват писатели, художници, преводачи, съставители, музиканти и киноведи, които в продължение на десетилетия чрез самодейни клубове по фантастика и прогностика са се борили за достойното представяне на фантастиката в авторство и превод у нас.

В секцията „Писатели“ са обединени 18 автори, издали над 100 книги.

В секцията „Съставители“ членуват писатели и редактори, подготвили издаването на поредици и антологии, представящи най-добрите образци на този жанр.

В секцията „Преводачи“ не само са преведени над 300 книги от световни автори, но и се разгръща мащабна работа по превеждане на български автори на английски и руски езици. Вече излязоха десетки разкази на български фантасти в английски списания и предстои издаване на антология от наши автори на руски.

Има секции и по другите изкуства – „Изобразително изкуство“, „Кино“ и „Музика“. В секцията „Фантастология“ членуват автори, издали книги и стотици статии по история, критика и теория на фантастичното, проявено във всички форми на изкуството.

Вече втори пореден път в град Бургас се провежда национален конкурс по фантастично изкуство, единственият по рода си, в който са застъпени не само литературата, а и драматургията, рисунката, скулптурата, видеоклипа, танца...

Накрая ще цитирам фрагмент от програмните документи на дружеството:

ОСНОВНИ ДЕЙНОСТИ:

I. Осигуряване на благоприятни условия за реализиране на творческа дейност

1. Осигуряване на средства за творчески командировки.

2. Организиране на пленери, семинари, симпозиуми, изложби и др.

II. Популяризиране на авторите-членове и на творчеството им чрез:

1. Ежегоден алманах „Фантаstika“

2. Уеб-страница на дружеството


Атанас П. Славов – председател на Дружеството