Разлика между версии на „На себе си“
От Алманах "ФантАstika"
м („Агоп Мелконян“ преместена като „На себе си“: заглавие на представяната творба) |
м (дооформяне) |
||
| (Не са показани 9 междинни версии от двама потребители) | |||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | '' | + | [[Картинка:Agop-x.jpg|рамка|дясно]] |
| + | '''ФантАstika 2007''' (''февруари 2008 г.'') | ||
| + | ''Агоп вече не е с нас. Вместо помен, да прочетем последното стихотворение от прощалната му стихосбирка.'' '''ФS''' | ||
| − | + | == На себе си - ''Агоп Мелконян'' == | |
| − | + | <br> | |
| − | + | <br> | |
| − | Разтваряй се, разтваряй се в далечното. | + | <br> |
| − | + | ||
| − | Дочуваш ли - една изнервена Вселена | + | <font size=3>Разтваряй се, разтваряй се в далечното.<br> |
| − | + | Дочуваш ли - една изнервена Вселена <br> | |
| − | е тръгнала от нищото към вечното. | + | е тръгнала от нищото към вечното. <br> |
| − | |||
Така ще стане някога и с мене. | Така ще стане някога и с мене. | ||
| − | Ще стигна онзи бряг, след който | + | Ще стигна онзи бряг, след който<br> |
| − | + | вече няма други брегове.<br> | |
| − | вече няма други брегове. | + | Седнете покрай мен, налейте си от мойто<br> |
| − | + | и кажете: "Него вечността го взе." | |
| − | Седнете покрай мен, налейте си от мойто | ||
| − | |||
| − | и кажете: "Него вечността го взе. " | ||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | На всичките съблазни каза "да ". | + | И дълго, дълго ще се сливам с трайното,<br> |
| + | плътта ще стане пръст, кръвта - вода.<br> | ||
| + | Ще каже Бог: "Тоя да върви на майната!" <br> | ||
| + | На всичките съблазни каза "да". | ||
| − | Във всичко в този свят ще се превърна, | + | Във всичко в този свят ще се превърна,<br> |
| + | ще се включа в кръговрат голям. <br> | ||
| + | Но никога като Агоп не ще се върна –<br> | ||
| + | по-тъжно нещо от това не знам.</font> | ||
| − | |||
| − | |||
| − | + | ''Агоп Мелконян'' | |
Текуща версия към 13:19, 12 февруари 2008
ФантАstika 2007 (февруари 2008 г.)
Агоп вече не е с нас. Вместо помен, да прочетем последното стихотворение от прощалната му стихосбирка. ФS
На себе си - Агоп Мелконян
Разтваряй се, разтваряй се в далечното.
Дочуваш ли - една изнервена Вселена
е тръгнала от нищото към вечното.
Така ще стане някога и с мене.
Ще стигна онзи бряг, след който
вече няма други брегове.
Седнете покрай мен, налейте си от мойто
и кажете: "Него вечността го взе."
И дълго, дълго ще се сливам с трайното,
плътта ще стане пръст, кръвта - вода.
Ще каже Бог: "Тоя да върви на майната!"
На всичките съблазни каза "да".
Във всичко в този свят ще се превърна,
ще се включа в кръговрат голям.
Но никога като Агоп не ще се върна –
по-тъжно нещо от това не знам.
Агоп Мелконян
