Разлика между версии на „Музеят на НФ в Сиатъл“
м (Премахване на редакции на Nasko, възвръщане към последната версия на K.) |
м (Защитаване на „Музеят на НФ в Сиатъл“ [edit=autoconfirmed:move=autoconfirmed]) |
||
(Не са показани 2 междинни версии от двама потребители) | |||
Ред 2: | Ред 2: | ||
== Музей на научната фантастика в Сиатъл - ''Атанас П. Славов'' == | == Музей на научната фантастика в Сиатъл - ''Атанас П. Славов'' == | ||
− | + | [[Картинка:Monor.jpg|рамка|дясно|Фасадата на музея]] | |
Музеят на научната фантастика и Залата на славата в Сиатъл бяха открити през април 2004. Те бяха финансирани с 30 млн. дол. от втория човек в Майкрософт - Пол Алън, и се намират в подножието на един от най-представителните небостъргачи на Сиатъл – „Космическата игла”. Това е вълнообразна пристройка с височина три-четири етажа, която побира два музея - на рок-музиката и на НФ. Между тях е разположен голям ресторант-кафене. (вижте снимките) | Музеят на научната фантастика и Залата на славата в Сиатъл бяха открити през април 2004. Те бяха финансирани с 30 млн. дол. от втория човек в Майкрософт - Пол Алън, и се намират в подножието на един от най-представителните небостъргачи на Сиатъл – „Космическата игла”. Това е вълнообразна пристройка с височина три-четири етажа, която побира два музея - на рок-музиката и на НФ. Между тях е разположен голям ресторант-кафене. (вижте снимките) | ||
Ред 10: | Ред 10: | ||
На 5-7 май 2005 г. се проведе 26-та академична конференция на изследователите на НФ. Този път тя беше юбилейна (за сп. „Амейзинг сториз”, създадено преди 75 години). Замислена като обединителна конференция, стремяща се да „сдобри” академичните изследователи и професионалистите от НФ; редакторите и авторите. Целта й бе да превърне изследванията върху НФ в сериозна академична дисциплина за научнофантастичната литература, кино и култура. В програмата участваха повечето от предшестващите основни докладчици: Брайън Олдис, Дейвид Брин, Грег Беър, Артър Кларк, Грегъри Бенфорд, Лари Нивън, Робърт Силвърбърг, Томас Диш, както и (посмъртно, с техни предишни доклади) Тиъдър Стърджън, Роджър Зелазни и др. | На 5-7 май 2005 г. се проведе 26-та академична конференция на изследователите на НФ. Този път тя беше юбилейна (за сп. „Амейзинг сториз”, създадено преди 75 години). Замислена като обединителна конференция, стремяща се да „сдобри” академичните изследователи и професионалистите от НФ; редакторите и авторите. Целта й бе да превърне изследванията върху НФ в сериозна академична дисциплина за научнофантастичната литература, кино и култура. В програмата участваха повечето от предшестващите основни докладчици: Брайън Олдис, Дейвид Брин, Грег Беър, Артър Кларк, Грегъри Бенфорд, Лари Нивън, Робърт Силвърбърг, Томас Диш, както и (посмъртно, с техни предишни доклади) Тиъдър Стърджън, Роджър Зелазни и др. | ||
− | + | [[Картинка:Theater.jpg|рамка|дясно]] | |
− | Тема на конференцията: | + | ''Тема на конференцията'': |
ИЗОБРЕТЯВАНЕТО НА 21 ВЕК: Много Светове, много Истории | ИЗОБРЕТЯВАНЕТО НА 21 ВЕК: Много Светове, много Истории | ||
Ред 30: | Ред 30: | ||
2. ОТ „АНАЛОГ” ДО КИБЕРПРОСТРАНСТВОТО И ОБРАТНО - НФ светът и неговото бъдеще. Филмите, телевизията, играчките, проектите и другите прояви на НФ, отбелязани не само като частни явления, но и като мироглед. Какво е било отношението между нелитературните форми и класическата текстуална НФ? Как мултимедията и геймърството влияят на писмената НФ? | 2. ОТ „АНАЛОГ” ДО КИБЕРПРОСТРАНСТВОТО И ОБРАТНО - НФ светът и неговото бъдеще. Филмите, телевизията, играчките, проектите и другите прояви на НФ, отбелязани не само като частни явления, но и като мироглед. Какво е било отношението между нелитературните форми и класическата текстуална НФ? Как мултимедията и геймърството влияят на писмената НФ? | ||
− | + | [[Картинка:Exx.jpg|рамка|дясно|Експозиция, ресторант, маската на Хищника]] | |
3. СПОМЕН ЗА НЕЩАТА, КОИТО ИДВАТ - Историите на бъдещето и алтернативните истории. Фантастиката като моделен експеримент и анализът на тези експерименти в контекста на съвременните и предстоящи културни реалности. Каква цел могат да имат те? Какви методи за изследване предлагат? | 3. СПОМЕН ЗА НЕЩАТА, КОИТО ИДВАТ - Историите на бъдещето и алтернативните истории. Фантастиката като моделен експеримент и анализът на тези експерименти в контекста на съвременните и предстоящи културни реалности. Каква цел могат да имат те? Какви методи за изследване предлагат? | ||
Текуща версия към 14:14, 12 февруари 2008
ФантАstika 2007 (февруари 2008 г.)
Музей на научната фантастика в Сиатъл - Атанас П. Славов
Музеят на научната фантастика и Залата на славата в Сиатъл бяха открити през април 2004. Те бяха финансирани с 30 млн. дол. от втория човек в Майкрософт - Пол Алън, и се намират в подножието на един от най-представителните небостъргачи на Сиатъл – „Космическата игла”. Това е вълнообразна пристройка с височина три-четири етажа, която побира два музея - на рок-музиката и на НФ. Между тях е разположен голям ресторант-кафене. (вижте снимките)
Сайтът на музея е на адрес: http://www.empsfm.org/
Освен десетките зали с експонати от историята на НФ литература и кино, музеят функционира и като библиотека, филмотека и конгресен център по различните аспекти на фантастологията.
На 5-7 май 2005 г. се проведе 26-та академична конференция на изследователите на НФ. Този път тя беше юбилейна (за сп. „Амейзинг сториз”, създадено преди 75 години). Замислена като обединителна конференция, стремяща се да „сдобри” академичните изследователи и професионалистите от НФ; редакторите и авторите. Целта й бе да превърне изследванията върху НФ в сериозна академична дисциплина за научнофантастичната литература, кино и култура. В програмата участваха повечето от предшестващите основни докладчици: Брайън Олдис, Дейвид Брин, Грег Беър, Артър Кларк, Грегъри Бенфорд, Лари Нивън, Робърт Силвърбърг, Томас Диш, както и (посмъртно, с техни предишни доклади) Тиъдър Стърджън, Роджър Зелазни и др.
Тема на конференцията:
ИЗОБРЕТЯВАНЕТО НА 21 ВЕК: Много Светове, много Истории
НФ се е появила през 20-ото столетие като литературен, художествен и кино-жанр, който има пряка връзка с научно-техническия прогрес, неговото човешко измерение и начина, по който виждаме и се стремим към него.
Но каква ще бъде ролята й през реалния 21 век? Какво влияние е упражнил възгледът на НФ върху фактическите социални процеси на новото столетие? Какви могат да бъдат формите на бъдещата НФ? Или ако парафразираме старата мисъл:
ОТКЪДЕ ИДВА ТЯ, КАКВА Е И НАКЪДЕ ОТИВА?
Конференцията разглежда задълбочени студии върху тези проблеми, върху научните и културни събития, формирали фантастиката на изтеклото столетие. Предпочитаните научни области, от които трябваше да се изхожда, са: социално моделиране, информатика, медицина, биология, нанотехнология, виртуализация, екология, тераформинг, популационна биология, лингвистика и ксено-комуникация.
Специално разглеждане на темата за взаимното влияние на НФ и реалистичното изкуство - взаимно проникване на формите и темите.
Ето четирите секции на Конференцията:
1. НЕВЕРОЯТНА ВЪЗРАСТ (игра на думи с юбилейната възраст на сп. „Невероятни истории”): минало, настояще и бъдеще на твърдата научна фантастика. Наследството на „Невероятни истории” през неговите 75 г. съществуване. Влиянието му върху реалните открития - доколко има такова.
2. ОТ „АНАЛОГ” ДО КИБЕРПРОСТРАНСТВОТО И ОБРАТНО - НФ светът и неговото бъдеще. Филмите, телевизията, играчките, проектите и другите прояви на НФ, отбелязани не само като частни явления, но и като мироглед. Какво е било отношението между нелитературните форми и класическата текстуална НФ? Как мултимедията и геймърството влияят на писмената НФ?
3. СПОМЕН ЗА НЕЩАТА, КОИТО ИДВАТ - Историите на бъдещето и алтернативните истории. Фантастиката като моделен експеримент и анализът на тези експерименти в контекста на съвременните и предстоящи културни реалности. Каква цел могат да имат те? Какви методи за изследване предлагат?
4. СТОЛЕТИЕТО НА ФРАНКЕНЩАЙН - Възрастта на съвременната биология. Смисълът на популярното твърдение, че новият век е век на биологията. Как фантастиката гледа на управляемата генетика, увеличението на живота, безсмъртието, автогенезиса на разума?
Дискусионни кръгли маси с водещи: Нийл Стивънсън, Грегъри Бенфорд, Грег Беър, Ким С. Робинсън, професорите Питър Опенхаймер (конструктор на виртуални реалности), Бабак Парвиз (доктор по философия на въображението).
Музеят и Залата на славата издават много любопитни дипломи (и други бонуси) на тези свои посетители спонсори, които си купят карти за целогодишно посещение на музея. Според сумата това са:
- „Землянин” (един човек, платил $40)
- „Симбионт” (двойка, платила $60)
- „Колективен разум” (многочленно семейство, платило $75)
- „Киборг” (платени $150 дават вход на родители с неограничен брой деца)
- „Андроид” (платени $250)
- „Клонинг” ($500 и специално приветстване при влизане в музея)
- „Изкуствен интелект” ($1000)
- „Пришълец” - ($2500)
- „Звездно дете” - ($5000)
- „Безсмъртен” - ($10000)
И най-накрая, но не на последно място: „Тези суми не се облагат с данъци” :-)
Атанас П. Славов, 2008