Разлика между версии на „Аниме“
Sastavitel (беседа | приноси) (→Според степента на еротика:) |
м (Защитаване на „Аниме“ [edit=autoconfirmed:move=autoconfirmed]) |
(Няма разлика)
|
Текуща версия към 23:30, 16 октомври 2009
Ангел Тодоров
Аниме (съкратено от анимация) е японска мултипликация. За разлика от анимацията в други страни, аниме е предназначено предимно за подрастващи. Анимето се характеризира с особена обрисовка на персонажите, а голяма част от аниме сериалите са екранизации на японски комикси (манга).
Съдържание
Определения
За да разберем добре нещата, свързани с този вид изкуство, е необходимо първо да установим основни понятия:
- манга – това са японските комикси (с ударение на първата сричка; без множествено число)
- аниме – така се нарича японската анимация (с ударение на първата или рядко на последната сричка; и не се членува)
Главното, което ги отличава от познатите ни (вкл. западни) аналози, е развитият символико-графичен език, позволяващ с няколко щрихи да се предаде почти целият характер на героя и/или да се покажат достатъчно сложни емоции. В това двата вида изкуство се доближават до изразните средства на средновековната живопис и скулптура, където всеки елемент е имал точно определен особен смисъл. Например големият корем на Буда е означавал само това, че той е достигнал Абсолютното щастие. Или червените обувки на светите мъченици, символ на пролятата от тях кръв. В аниме и манга нещата са по-прости, но има доста нюанси. Например: цветът на косата отразява характера на героя (бял = спокоен, риж = избухлив, черен = нещо средно); размерът на очите и степента на блясък – младостта на героя и неговия по-отворен свят; карикатурно умалени образи на героя (чиби) – детско поведение; облеклото, особенно във фентъзито, често определяя професията.
Терминология
ТВ сериал – аниме, съставено от множество серии, предназначено за ТВ. Продължителността на сериите обикновено е 22-24 мин., а в един сезон се включват 24-26 серии, не са редки сезони с 12-13 епизода. Има и изключения („Покемон“).
ТВ филм – несерийно аниме за ТВ.
Пълнометражен филм – аниме, предназначено за излъчване в киносалон. Продължителността е 50-60 мин. (до 120 мин.) и се отличава с по-високо качество.
Късометражен филм – аниме, предназначено за излъчване в киносалон, но е между 15 и 35 мин. Поради това се излъчва заедно с други аниме.
Original Video Animation (OVA, по-често ОАV) – аниме, което директно е издадено във VHS и DVD формат, без да е пускано по ТВ канали. Най-често то представлява предистория или продължение на друго аниме. Обикновено продължителността му е като на сериите, но през 1990-те се появиха едночасови и дори по-дълги.
Original Network Animation (ONA) – аниме, предназначено за разпространение в Интернет.
Anime Music Video (AMV) – музикален клип с кадри от дадено аниме.
Cosplay (косплей=костюм+играя) – буквално обличане като любим аниме/манга герой.
Opening/Ending, познат като Интро (въведение, представяне на анимето), и Аутро (извеждане, край).
Chibi (чиби=малък) – деформиран стил на рисуване, при който главата и тялото не са съобразени с нормалните си пропорци.
Мангака (мanga-ka) – автор на манга.
J-pop – японска поп музика.
Сейю – японски актьори-озвучители.
Отаку – фанатик на тема аниме и манга; обикновено с негативна окраска.
Жанрове
Честно казано, жанровото разнообразие на аниме е такова, че човек, който не е запознат, със сигурност ще се обърка. Друг проблем е, че в едно аниме обикновено се преплитат няколко жанрови форми, което още повече затруднява тяхната класификация. Все пак жанровете могат да се разделят на две основни групи: традиционни и специфични. Първите са познати на масовия зрител и обикновено се покриват с жанрове от фантастиката или др. жанрове. При специфичните нещата са доста комплицирани.
Според целевата аудитория:
- кодомо – за деца (до 12 год.)
- сьонен – за юноши (от 12 до 16-18 год.)
- сьодзьо – за девойки (от 12 до 16-18 год.)
- сейнен – за мъже
- дзьосей – за жени
Според характера на персонажите:
- меха – терминът произлиза от „механика“; преобладават сложни самодвижещи се машини и най-вече гигантски роботи, по правило без прототип (правени специално за продукцията); мехата е поджанр на НФ;
- махо-сьодзьо – буквално „девойки-вълшебници“, аниме за приключенията на девойки с магически способности. Обикновено се набляга на проблемите на съзряването на девойките;
- сентай – буквално „група/команда“ – аниме за приключенията на неголяма постоянна група персонажи;
- спокон – буквално „спорт+кондзьо (сила на волята)“ – аниме за млади спортисти, постигащи победи чрез силата на волята си;
- харем – аниме, разказващо за мъже в компанията на голям брой жени; често се среща и обратният вариант;
- ежедневно – за ежедневието на обикновения японец с всички радости и беди;
- бишонен – аниме с красиви (и леки) момичета;
- бишоуджо – вид бишонен със силно изразен еротичен сюжет;
- джибли – приказките на студио Ghibli;
- добуцо – аниме за човекоподобни твари;
- идоли – аниме за поп-звезди и други известни личности;
- отаку – аниме за дейността на феновете на аниме.
Според степента на еротика:
- еччи – аниме, предназначено за младежи и възрастни, с преобладаващи похотливи герои и сцени на нудизъм и/или еротика;
- шоонен – аниме, насочено към момчетата; обикновено са от вида екшън (не става дума за еротика);
- шоуджо – насочено към момичетата и съпроводено с драма или романтика;
- сейнен – аниме за мъжката аудитория (без еротични елементи);
- джосей – еквивалент за жени;
- сьодзьо-ай – аниме за любов между момичета без сексуални сцени;
- сьонен-ай – аналог при момчетата;
- етти – еротично аниме;
- хентай – порнографско аниме с подвидове:
-- яой – аниме за хомосексуални отношения между мъже; обикновено предназначено за девойки и жени;
-- юри – еквивалентен вариант за женските хомосексуални отношение;
-- сьотакон – порнографско аниме с участието на малолетни момчета;
-- лоликон – аналог с момиченца.
Традиционни:
- приказка – кодомо, екранизация на класически приказки;
- комедия – хумор, пародия, изключително рядко сатира, комедия на ситуации, трикове, шеги, словесни каламбури;
- история – аниме по теми за исторически събития или личности;
- драма – много рядък жанр (за аниме), обикновено с липса на хепи енд;
- романтика – аниме с любовни истории;
- сапунена опера – сьодзьо-романтично аниме със сложни и заплетени любовни отношения; среща се и вариантът училищна сапунка, в която се разказва за любовните приключения между ученици;
- НФ – сюжет, наситен с фантастични елементи (звездолети, бластери, други планети, извънземни, пришълци и пр.)
- космическа опера – вид НФ аниме, най-общо концентрирано върху военни действия с използване на космически кораби;
- киберпънк – аниме за бъдещето, в което определящи са компютърните технологии;
обичайно картината е мрачна и антиутопична;
- паропънк – аниме за алтернативни светове, които са на ниво Европа от края на ХІХ в. (дирижабли, аероплани, парни коли и влакове, параходи); противопоставя се на киберпънка (киберпънка набляга на футуристичното, а паропънка – на ретрото);
- фентъзи – аниме за светове, построени не върху технологиите (както в НФ), а чрез „меч и магия“ и в които освен хора се срещат и други персонажи (дракони, елфи, гноми, богове, демони);
- пътешествия между светове – главният герой може да се премества между паралелни светове (обикновено между съвременна Япония и фентъзи свят);
- пътешествия във времето – главният герой пътува към миналото и/или бъдещето;
- мистика – аниме, акцентиращо върху взаимоотношението на хора и тайнствени сили, както и свързани с темата морални проблеми;
- парапсихология – жанр, свързан с парапсихически сили (телепатия, телекинеза, хипноза);
- апокалиптика – повествование за Края на света;
- постапокалиптика – повествование за живота след глобална катастрофа;
- социален филм/сериал – за проблемите на съвременното общество;
- психотрилър – за „приключенията на душата“; обикновено необичайна ситуация, в която героите преживяват сложни и непредсказуеми промени в психиката;
- екшън – познат жанр, но в аниме задължително има изобилие на кръв; различават се и отделни подвидове: самурайски екшън (историческо сьонен аниме за битки на самураи и нинджи), бойни изкуства (за битки на майстори на различни техники);
- детектив – разследване на престъпления; и тук има подвидове: полицейски (сьонен за действията на полицията), ученически (сьонен – в ролята на следователи са ученици) и др.;
- ужаси – брутално аниме, предаващо на зрителя чувство на страх;
- дементия – аниме, чийто сюжет включва шизофрения, психози, деменция;
- супер сили – аниме, в което героите прескачат границата на човешките възможности;
- спорт – на спортна тематика, за спортисти или състезания;
- игра – аниме по компютърна игра;
- музикално – включва продължителен саундтрак; подобно на мюзикъл.
История на аниме
Историята започва в началото на ХХ в. По това време японските аниматори изучават различни техники на рисуване в САЩ и Зап. Европа. Режисьорите обаче не могат да си позволят суперскъпите американски филми и се задоволяват с десетки пъти по-малък бюджет. Но тъй като киноиндустрията по това време не е особено развита, анимето бързо придобива популярност. Ролята на анимето нараства, когато започват да се екранизират популярни в Япония комикси, които прерастват в аниме сериали. Анимето възниква като жанр, самостоятелен от мултипликацията, през 1958 г. Едва в края на ХХ в. е признато за изкуство. С навлизането на компютърната техника повечето филми вече не се рисуват на ръка, а използват специален софтуер в различни сцени, дори в цели филми. В края на века анимето вече се е наложило на японския и световен пазар и е изместило почти изцяло останалите видове мултипликация.
Първото аниме е създадено през 1907 г. – кратък мултифилм с 50 кадъра. До средата на 20-те год. се правят анимета с продължителност 1-5 мин., като техните автори са предимно любители-ентусиасти, а продукцията за собствено удоволствие. Сюжетите обикновено са японски приказки, но нерядко се заимстват от западноевропейската култура. През следващото десетилетие дължината на аниметата нараства до 15 мин. и някои от тях се прожектират пред публика. Появяват се първите аниматори: О. Шимокава, Д. Коти, С. Ямамото.
Второ поколение създатели на аниме се появяват непосредствено преди Втората световна война. Сюжетите са по-разнообразни, като японският фолклор отстъпва на хумора или западния стил. През войната цензурата налага своя отпечатък и аниметата придобиват пропаганден характер. След капитулацията на Япония жанрът е в упадък. Ситуацията се променя чак през 1956 г. с основаването на студио Toei Animation, което след 2 год. пуска първото пълнометражно цветно аниме Hakujaden. Първите пълнометражни филми буквално следват каноните на „Дисни“ – тенденция, която се запазва до средата на 70-те год.
През 1963 г. се случва събитие, което променя развитието на анимето. О. Тадзука, японски художник и автор на манга, създава първия ТВ сериал – „Астро бой“ (всъщност е втори, но първият – „Манга календар“ – не е имал сериозен успех). Само след 2 год., през 1965 г., е излъчено първото „космическо“ аниме – сериалът „Космическият патрул Хопър“ на студио Toei. Л. Мацумото, макар да прави все още черно-бели филми, остава в историята като основоположник на жанра космоопера. Популярността на аниметата скача рязко, а това кара други аниматори да се насочат към сериалите. През 60-те год. тематиката се разнообразява още повече, създават се и първите анимета за възрастни („Клеопатра“, „10001 нощ“).
Следващото десетилетие е десетилетие на ТВ сериалите. „Хайди“ е първият сериал, популярен извън Япония; литературното аниме „Театър на световната класика“ е първият продължителен сериал (до средата на 90-те год.); Mazinger Z полага основите на жанра „меха“; пробиват сериали с НФ тематика и космоопери („Космическият пират кашитан Харлок“, „Галактически експрес 999“). От това време е популярният по цял свят и у нас сериал „Пчеличката Мая“.
В началото на 80-те год. анимето е повлияно от първата серия на Star Wars. С появата на Space Battleship Yamato започва т.н. „Златен век на анимето“. По това време се заражда и субкултурата „отаку“, създават се първите клубове на фенове, издават се първите списания, посветени единствено на анимето, правят се първите видео филми (OVA). М. Осии реализира Urusei Yatsura по мангата на Р. Такахаши, което се превръща в култово за милионите фенове, а заедно с „Ранма 1/2“ стават знакови за японската анимация. През тези години сред класическите анимета са: Nausicaa, Arion, Moon Base Dallos, Night on the Galactic Railroad и „Замък в небето“. Последният е дело на Х. Миядзаки и популярното по-късно Studio Ghibli. В края на десетилетието една от водещите студии Gainax създава поредица от кратки филмчета, които по-късно обединява в суперскъп дългометражен филм. Кулминацията на периода са двата най-скъпи дотогава филма –Wings of Honneamise (1987, Х. Ямага) и „Акира“ (1988, К. Отомо).
Последното десетилетие на ХХ в. анимето бележи очебиен спад поради криза в системата за финансиране и последвалите окастрени бюджети. През това време се правят филми, но нито един от тях не е постигал сериозни пазарни резултати. Ситуацията се променя през 1995 г. с появата на най-значимия в цялата история на анимето ТВ сериал. Това е „Евангелион“ (Neon Genesis Evangelion) на режисьора Х. Анно и студио Gainax, изготвен по собствен сценарий на Анно. Сериалът не е голям – 26 на брой 25-минутни епизода, излъчени през зимата на 95/96 г.
Влиянието на сериала върху аниме-индустрията е толкова значимо, че в следващите години се създават десетки филми и сериали, наречени „пост-Евангелион“, напр. Gasaraki. Втората заслуга на Анно е т.н. стилизиране на творбите, появата на странни или крайно необичайни, често спорни сериали. В края на периода се налага един от тези експериментални сериали – „Експериментите на Лайн“. Развитие имат и сериалите, предназначени за деца; сред особено популярните са „Кенди“, „Сейлър Муун“, „Покемон“, Yu-Gi-Oh!.
В последните години (първи за новия век) се забелязва поредния период на възход. Анимето става популярно в почти целия свят. Увеличава се броят на заглавията и това не е за сметка на качеството. Общото ниво на качеството е значително по-високо, имайки пред вид масовото използване на различни компютърни технологии. Един от шедьоврите на компютърната графика е Gantz, съчетаващ двумерни персонажи и обемен пейзаж. Променят се не само техниките, а и тематиката: напр. Genshiken е изцяло посветен на субкултурата на отаку. През тези години изгрява звездата на аниматора М. Синкай, създал 90-минутната НФ любовна драма „Над облаците“.
В последните 2-3 год. сред най-добрите анимета се нареждат музикалната комедия „Бек“, романтичната училищна история „Великият учител Онидзука“, приключенските анимета „Кралят-шаман“ и „Стоманеният алхимик“, мистерията „Майсторът Муси“, фентъзи мистерията „Тетрадката на смъртта“, твърдата фантастика „Странници“, трогателният Love Com.
В момента в Япония съществуват ок. 70 студия, специализирани в производството на аниме. Годишно излизат две дузини нови сериали с различна продължителност и ок. 300 самостоятелни филма. Сред най-добрите създатели са: Х. Анно, Х. Аракава, К. Кавай, Х. Миядзаки, Е. Садамото, О. Тадзука, И. Такахата, Х. Такахаши, Ю. Амагути. Най-известни са студията ARMS, Bee Train, DEEN, Gainax, Ghibli, Gonzo Digimation, КSS, Madhouse, Production I.G, Sunrise, Toei Animation, Ufotable, Xebec.
У нас
Началото е с „Пчеличката Мая“ и „Кенди“, излъчени преди 30 години. Бумът идва в началото на 90-те год. Тогава по нашите телевизии (бяха цели ДВЕ: „Канал 1“ и „Ефир 2“) са излъчени „Волтрон“ и „Тайнствените златни градове“. В началото на новия век популярни особено сред малчуганите стават „Покемон“, „Драконова топка“, „Наруто“, „Кралят-шаман“, „Ю-Ги-О!“.
Списания за аниме:
японски: Аnime*magazine (съкр. аm), Animage, Cosmode, Dengeki Maoh, Magazine Z, VJump
САЩ: Newtype, Anime Insider, Animerica, Otaku USA
британски: Neo, Anime UK magazine
руски: „АнимеГид“ (книжно) и „АниМаг“ (в Интернет) с пълно име Animemagazine.
ТОП 10 на animenewsnetwork (януари 2008)
1. Samurai X: Trust and Betrayal
2. Death Note
3. Mushi-Shi
4. Cowboy Bebop
5. Spirited Away
6. A Girl Who Runs Through Time
7. Monster
8. Princess Mononoke
9. Fullmetal Alchemist
10. The Melancholy of Haruhi Suzumiya
Бъдещето
Компанията Bandai обяви новия си проект – 3 кратки аниме по мотиви от комикси и серията играчки Petit Eva, в които героите от „Евангелион“ в чиби-стил ще ходят на училище и ще… танцуват.
Разработва се нов сериал за вселената „Макрос“ – Macross Frontier. Действието ще се развива на едноименния кораб, колонизиращ космоса. Автор, режисьор и меха-дизайнер е С. Кавамори.
За 2008 г. е насрочена премиерата на дългометражен филм по мотиви на мистичния трилър Higurashi no Naku Koroni.
Започнали са снимките на детектива Switch, фентъзийното аниме Wolf and Spice, новият сезон на сериалите xxxHOLiC и Gunslinger Girl.
Всеки момент се очаква премиерата на специалния филм Ah! My Goddess: Fighting Wings.
В САЩ работят над филма Robotech: Shadow Rising на студио Harmony Gold. Той ще е продължение на Robotech: The Shadow Chronicles.
Статията е публикувана за първи път във фензин „Фантастика & фентъзи“, бр.28/2008 г.