Разлика между версии на „Човекът“

От Алманах "ФантАstika"
Направо към: навигация, търсене
м (дооформяне)
м (Защитаване на „Човекът“ [edit=sysop:move=sysop])
 
(Не са показани 5 междинни версии от същия потребител)
Ред 2: Ред 2:
  
 
== Човекът - ''Росица Панайотова'' ==
 
== Човекът - ''Росица Панайотова'' ==
 
+
[[Картинка:Rosi-x.jpg|рамка|дясно]]
 
''(част 5 от поемата "Бесове")''
 
''(част 5 от поемата "Бесове")''
  
  
  
И аз съм стихия! Между разум и чувства!<br>
+
<font size=3>И аз съм стихия! Между разум и чувства!<br>
 
Трън в ахилесовата земна пета<br>
 
Трън в ахилесовата земна пета<br>
 
остричка суха троха на трапезата<br>
 
остричка суха троха на трапезата<br>
Ред 29: Ред 29:
 
защото съм решил, че трябва да съм<br>
 
защото съм решил, че трябва да съм<br>
 
повече от първи!<br>
 
повече от първи!<br>
Но нима кръвта момее да ни замени водата?
+
Но нима кръвта може да ни замени водата?
  
 
Защо навлякохме новата дреха на тлъстината?<br>
 
Защо навлякохме новата дреха на тлъстината?<br>
Ред 38: Ред 38:
 
на цветята?<br>
 
на цветята?<br>
 
Ей, не е ли по-добре вместо обинтована <br>
 
Ей, не е ли по-добре вместо обинтована <br>
тя да остане за нас Обетована...
+
тя да остане за нас Обетована...</font>
  
  
 
''Росица Панайотова''
 
''Росица Панайотова''

Текуща версия към 01:57, 12 февруари 2008

ФантАstika 2007 (февруари 2008 г.)

Човекът - Росица Панайотова

Rosi-x.jpg

(част 5 от поемата "Бесове")


И аз съм стихия! Между разум и чувства!
Трън в ахилесовата земна пета
остричка суха троха на трапезата
или под телескопа на Вселената...
аз съм ключ, загубил си ключалката,
и бурен в градината пред райската врата
още от ембрион - ветрогон,
скучаещ, самотен като вещ,
лишен от сантименти -
злопаметен рудимент!
Усмихнат над локвата циклоп -
след мене - Потоп след Потоп...
Строя руини, руша гнездата,
раста с комини - старея с ръждата,
а същинската ми стихия е тълпата -
разлюляла се мръсотия по водата.
Така и не се научих да казвам НЕ
като скалата
и ДА - като пръстта свята...
Усукват ме кърви, дълги като върви,
защото съм решил, че трябва да съм
повече от първи!
Но нима кръвта може да ни замени водата?

Защо навлякохме новата дреха на тлъстината?
И дали ще пуснем огъня вместо в сърцата
да тича на воля... из гората?
Та нали вместо да дишаме райски газ в апарати,
можем да въздишаме заедно с пъпчиците
на цветята?
Ей, не е ли по-добре вместо обинтована
тя да остане за нас Обетована...


Росица Панайотова