Разлика между версии на „Носителят на светлина“

От Алманах "ФантАstika"
Направо към: навигация, търсене
(форматиране)
м (Защитаване на „Носителят на светлина“ [edit=autoconfirmed:move=autoconfirmed])
 
(Няма разлика)

Текуща версия към 23:47, 16 октомври 2009

Христо Манолов

„Носителят на светлина“ е български късометражен фентъзи филм, чиято премиера се състоя в София през 2008 година. Създаден е от варненската киногрупа „Чудак“, в основата на която стоят трима ентусиасти: Катерина Борисова – сценарист, режисьор и основен двигател на проекта; Елина Тодорова – оператор; и Христо Манолов – композитор на саундтрака и създател на част от реквизита и техническите средства, използвани по време на снимките. Всеки един от тримата изиграва и свой герой, като доразвива образа му и го пречупва през собствения си поглед. При заснемането на филма те получават голяма подкрепа от варненската група за възстановки и каскади „Чигот“, а при постпродукцията – от редица други хора, привлечени към проекта, включително ключови фигури от българския фендъм.

Разказва Христо:


Защо се кръстихме „Чудак“? Защото няма нищо по-чудесно от това да сътворяваш, а заедно с това и да изживяваш чудото. А какво по-чудно от това да откриеш свят, в който магията и любовта са нещо толкова естествено и ежедневно, колкото и въздухът и светлината. Светът, в който живеем.

Нашето малко чудо се казва „Носителят на светлина“ – 35-минутен фентъзи филм, в който сме се опитали да докоснем някои от най-естествените, но в същото време най-тайнствени и непонятни кътчета на човешката душа.

Колко е тънка границата между мечтите и лудостта, между желанието за един по-добър свят и стремежа към разрухата на този? Дали наистина се боим да обичаме, или се боим да признаем пред себе си, че това е нашата човешка същност? Какво е борбата за справедливост, когато жертваме всичко, което имаме, какво са магията и мъдростта, когато не виждаме истината, има ли безсмъртие, когато я няма светлината?

Готови ли сме да се срещнем със своето безсмъртие, готови ли сме да научим какво ни прави наистина безсмъртни, когато тленното у нас умре? Работата по тази история продължи близо 2 години. Сценарият и самата история са авторски, музиката е авторска, образите на героите по-авторски не могат да бъдат, защото всеки един от нас постепенно откри у себе си своя герой. За снимките са подбрани прекрасни места, като Аладжа манастир, ботаническата градина в Балчик, Шуменската крепост, плажовете по северното Черноморие и т.н., но също така не чак толкова прекрасни такива, например мрачни подземия и изсечени гори – един от най-ярките символи на посегателство и разруха.

Опитали сме се да съчетаем класическите техники в киното с умерено поднесени визуални ефекти и класическото саундтраково звучене с атмосферични звукови акценти.

Знаем, че това е само началото, защото магията ражда магия, а чудото ражда чудо!


Разгледайте кадри от филма и чуйте части от саундтрака тук: http://choveshkata.net/blog/?p=141