Разлика между версии на „An interview with Bulgarian writer Atanas P. Slavov“

Текуща версия към 15:00, 6 юли 2017

Интервю от брой 1/2010 г.

на американския фензин Marginal Boundaries

ВЗАИМОРАЗБИРАНЕТО МЕЖДУ КУЛТУРИТЕ[редактиране]

Тим Андерсън: Като се има предвид страстта ви към фантастичната литература във всичките ѝ разновидности, кой според вас е елементът, който я дефинира?

А. П. Славов: Фантастичното – било то изобретение, природно явление, социален процес, невиждана гледна точка, времево преместване или пък катаклизъм. Но то може да бъде и главен акцент, както и средство за разкриване на скрити същности. И не само в литературата. Аз определям фантастиката като типологична разновидност изкуство, която пронизва цялата структура на културата.

Тим Андерсън: По какъв начин появата на Интернет промени контакта ни с литературата? Ако това изобщо се случи?

А. П. Славов: Четенето на файлове промени концентрацията и вниманието ни при възприятие. Претовареността на Интернет с информация и интерактивността нарушават работата върху изграждане на абстрактните интерпретации на словото.

Тим Андерсън: Какво мислите за сегашното състояние на фантастичната литература по света?

А. П. Славов: Разляла се е като делтата на река Меконг, наводнявайки много територии на традиционната литература, при това със съответните заблатявания. Все повече загубва първопроходческия си характер и се превръща в обикновена рефлексия.

Тим Андерсън: Споделете едно нещо, което бихте искали да се промени в близкото бъдеще, успоредно с все по-лесния ни достъп до информация и до литература от други държави…

А. П. Славов: Взаиморазбирането между културите.

Тим Андерсън: Вашият разказ „Сиянието на реката“ в много отношения звучи като размисъл. Това умишлено ли беше, или просто се получи така?

А. П. Славов: Умишлено.

Тим Андерсън: Вие сте истински ветеран във фантастичния жанр. Имайки предвид опита ви, ще дадете ли някакви препоръки към тепърва прохождащите автори?

А. П. Славов: Да са наясно защо пишат – дали за да кажат нещо, или за да се продадат на всяка цена. И да действат съответно на избора си.

Тим Андерсън: Доколкото разбрах, вие работите по сглобяването на компилация, която ще съдържа наблюденията ви върху фантастичната литература като цяло – под формата на записки и мисли, събирани през годините. Искате ли да споделите нещо от нея?

А. П. Славов: Би било прекалено обемно. Става дума за разширено и осъвременено издание на онзи „Курс по фантастология“, който четох в НФ клуба преди 25 години.

Тим Андерсън: Възможно ли е фантастиката отново да си върне вкуса към размисъл за бъдещето?

А. П. Славов: Неизбежно е, ако остава вярна на функцията си да бъде авангард на човешкия дух. Узаконеният като „политкоректен“ образ на задължителното антиутопично бъдеще все повече се руши като единствено възможен. На все повече хора им става ясно, че бъдещето не може да бъде механична екстраполация на рушащата се съвременност. Фантастиката рано или късно ще се принуди да реагира на това.

Interview with Atanas P. Slavov

1. Given your passion for speculative, science, and other types of fiction, what do you think is the defining element of speculative fiction?

It is the fantastic (speculative) element – be it an invention, natural phenomenon, a displacement in time, or a cataclysm. However, it could serve either as a main focus or as a means of exposing the hidden nature of things. And not just in literature either. I define the fantastic as a typological variety of art which permeates the entire structure of culture.

2. How do you think the advent of global Internet has changed the way we access fiction? Or has it?

Reading online has changed our concentration and attention span. The flood of information on the Net and the interactivity have damaged the process of forming abstract interpretations of the written words.

3. What are your thoughts on the current state of speculative fiction globally?

It has overflown like the Mekong's delta, inundating a lot of territories of traditional literature, forming the occasional marsh too. It has been gradually losing its pioneering aspects and turning into traditional reflection.

4. What is one thing you would like to see change in the near future as information becomes more accessible to readers, and more and more writers have access to stories on a global scale?

Intercultural understanding.

5. What do you think are some of the defining differences between speculative fiction in your own country versus speculative fiction from the English language markets?

In Bulgaria, the choice of plots and style does not depend on the market situation (there is virtually no market here), but on the personal criteria of the writers. Bulgarian writers prefer to elaborate on the psychological aspects in their works, without the grand scale and scope of their English-speaking colleagues.

6. Your story, A Glow on the River, appears in many ways to be reflective piece of sorts. Was that intentional, or just how the story ended up?

It was intentional.

7. Given your years in the industry, you are definitely a veteran author, despite not necessarily being well-known outside of Bulgaria. The wealth of knowledge you have accumulated over the years is staggering. What are some suggestions you could make to newer authors who are just now getting started in their careers?

They should be aware of why they write – to say something important, or to sell themselves at any cost. And they should act according to their choice.

8. I understand you are working on a compilation of sorts that takes a look at speculative and science fiction as a whole, more of a series of notes and thoughts collected over the years. Is there anything you would care to share with our readers?

That would take too much space. I am expanding and updating the Course in Fantastic Studies that I gave in our SF club 25 years ago.

9. Is it possible that speculative fiction will get back its taste for reflecting on the future?

It is inevitable, if SF should remain true to its function as an avaunt-guard of the human spirit. The "politically correct" vision of a mandatory anti-utopian future is gradually eroding. More and more people are growing aware that the future cannot be a mechanical extrapolation of our decaying present. Speculative fiction has to respond to such a realization, sooner or later.