Разлика между версии на „Всеки един неверник“

Текуща версия към 19:19, 15 февруари 2008

ФантАstika 2007 (февруари 2008 г.)

Всеки един неверник - Андон Стайков

    Обикновено сутрин, когато не беше дъждовно и нямаше натрупал сняг, мъжът излизаше навън рано. Разхождаше се бавно из поляната, където се намираше колибата му, и вдишваше дълбоко хладния въздух. Оглеждаше заобикалящата го борова гора и разтриваше схванатия си врат. После тръгваше на кратка разходка по някоя от тесните пътеки между дърветата и събираше клони и шишарки. Накрая се връщаше и се захващаше със снощния огън, който димеше на няколко крачки от вратата на дома му.

    Тази сутрин долови непривичен шум и се изправи над огнището. Вдигна поглед и се вгледа в приземяващата се недалеч машина. Транспортерът беше малък, ръбест и тих. Тъмният корпус се скри зад върховете на високите борове и след минута звукът съвсем замря. Мъжът отново клекна до събраните съчки и започна примирено да разравя пепелта.

    Той обичаше тази част от сутринта, когато слънцето още не се беше показало зад скалистите върхове. Обичаше и разкъсаната мъгла и изпаряващата се роса, която отнасяше със себе си миризмата на прясна смола и борови клони. Но в представата му за хубаво утро нямаше и намек за угаснал огън, неканени гости и разровена ягодова градина.

    Вратата започна да се отваря навън с подозрително съскане и заяде по средата. Нещо изтрака сухо и тя се свлече надолу, заравяйки предната си част в пръстта. Двамата пътници подадоха глави и присвиха очи срещу светлината. Транспортерът се беше приземил в центъра на градина, опасана с рядка борова гора. Погледите им зашариха наоколо и спряха нехайно върху виещата се между дърветата отъпкана пътека.

    Джефер излезе, стъпвайки върху задната част на вратата. Тя изскърца страдалчески и се разклати.

    - Това не е нормално - каза той. - Не е логично такава машина да има толкова скапана порта.

    - Пустиня - каза замислено Елиезар. - Трябваше да е пустиня.

    Огледаха се отново и не откриха нищо освен десетки ягодови лехи.

    - Каква пустиня?

    Елиезар вдигна рамене неопределено.

    - Пясък, дюни, жарко слънце и така нататък. Нали е отшелник и мислител.

    - Аха. Коварни влечуги, смъртоносни плаващи пясъци и нечовешки амплитуди. Такива неща със сигурност каляват тялото и духа.

    - А този отглежда ягоди.

    Джефер се обърна и пак влезе в транспортера. Взе няколко уреда и подаде част от тях на Елиезар. Когато отново стъпи на земята, вратата зад него започна да се затваря, няколко пъти се разтресе несигурно и накрая с мъка прилепна плътно към корпуса.

    - Казвам ти, не е нормално - поклати глава Джефер.

    - Тръгваме ли?

    - "И нека мощта Му да е с нас, и нека словото Му..."

    - Зарежи това. Хайде!

    Двамата закрачиха между лехите по посока на пътеката. Бяха високи и стройни, облечени в дълги светли тоги. Джефер беше по-едър и мургав и носеше мека кафява шапка, която не пасваше на одеждите му. Елиезар имаше къса светла коса и замислена физиономия. Той носеше локатора, затова застана отпред, когато достигнаха тясната пътека, и тръгна по нея.

    Тя се виеше между големи стволове, камъни и плитки ями. Вървяха бавно между дърветата и оглеждаха ръждивозеления пейзаж наоколо.

    - Да не би да е някой избягал каторжник? - попита Джефер. - Моята кутийка показва, че в радиус от петдесет километра няма пътна мрежа.

    - Тук дори личните комуникатори са извън обхват. Никакви обаждания, никакви съобщения.

    - Не знаех, че има такива места. Да не би това тук да е самата каторга?

    - Едва ли.

    - Но е достатъчно пусто, за да компенсира липсата на пустинен вятър и миражи. Значи може наистина да е някой отшелник. Как се казва?

    - Клаз.

    Миг след това Елиезар спря рязко. Джефер се блъсна в него и надникна иззад рамото му, за да види какво става. В далечината пътеката извиваше плавно и свършваше пред ниска схлупена постройка, до която клечеше човек в сиви дрехи.

    - "Да се преклони през съществуването Му и да се влее в редиците Му".

    - Нямаше нужда - каза Елиезар и провери нещо на един от датчиците си.

    - Това ме успокоява. Мислиш ли, че ще имаме проблеми, ако се окаже обикновен стар хитрец, който си служи с атеизъм и логика?

    - Не е стар, няма и петдесет. И не засичам никакви оръжия наоколо. Не смятам, че ще имаме проблем с него. Няколко демонстрации и ще се убеди. Как беше онова за "Повярвалите с чиста душа са Му най-обични" и така нататък?

    - Аз ще го кажа, върви сега.

ил. Калина Атанасова

    Двамата пооправиха тогите си и тръгнаха бавно. Когато се приближиха още малко, видяха, че мъжът се опитва да запали огън. По вехтите му дрехи личаха кръпки. Брадата и косата му изглеждаха прилично за човек, живял последните месеци единствено сам със себе си.

    Той ги забеляза и се изправи, подритвайки ядно огнището. Застина на мястото си и зачака. Двамата приближиха и леко се поклониха.

    - "Повярвалите с чиста душа са Му най-обични - започна Джефер, - а лишените от черно съмнение ще бъдат благословени от Него!"

    Клаз наклони глава изненадано, огледа ги от горе до долу и попита с надежда:

    - Значи не сте от социалните служби?

    - Не - отвърна Елиезар. - Ние сме Вестители.

    - "Защото те са мои синове и носят със себе си Името ми!"

    - Важното е, че не сте от социалните служби - отвърна отшелникът, обърна им гръб и се загледа в пепелта пред себе си. - Идваха тук преди две години и цял ден ме разпитваха. За земята, за къщата, с какво се занимавам. Разрешение за строеж и нанасяне, за огън. А аз даже не мога да го запаля като хората.

    Елиезар и Джефер се спогледаха. Бяха изненадани, че не са успели да заинтригуват ни най-малко този човек. Изведнъж и двамата се досетиха, че той едва ли беше чул нещо за появата Му и всички останали събития. Джефер пристъпи една крачка напред и Клаз го погледна очаквателно.

    - Тук не сте инсталирали сателитна връзка или нещо подобно, нали?

    - Аз дори огън не мога да запаля, за каква сателитна връзка говориш? - отвърна той.

    - Вие ли сте Клаз?

    - Да. А вие какви сте, някакви мисионери ли? Учат ли ви да палите огън?

    Джефер се зарадва на появилата се възможност и бързо предложи:

    - Искате ли да седнем някъде и да ви разкажем за най-интересното нещо, което се е случвало на цивилизацията досега?

    - Добре, ще ви изслушам - вдигна рамене Клаз. - И без това нямам спешна работа.

    Елиезар кимна в знак на благодарност. Джефер повдигна очи и въздъхна. До този момент не бяха попадали на човек, който да не беше разбрал за идването Му.

    Дрипавият отшелник ги поведе към края на поляната, където имаше няколко все още неогрени от слънцето големи камъни. Седна на един от тях и подканващо им посочи останалите. Вестителите се настаниха от двете му страни и се спогледаха.

    - Щом нямате никаква връзка с останалия свят - започна Елиезар, - това, което ще ви кажем, ще ви се стори налудничаво, невероятно и може би смешно.

    - Като таксата за палене на огън в гората ли?

    - Много повече. Вижте...

    Елиезар се запъна. Досега винаги започваха направо и питаха хората какво са видели и чули и дали вярват в Него.

    - Вие сте се опитвали да си обясните божествената природа, нали? - попита Джефер.

    - Така е. Навремето си мислех, че ставам за мислител или мъдрец, но нищо не се получи. Не съм достатъчно упорит и последователен, нали разбирате. Сега просто гоня катериците и се опитвам да запаля малък огън. Ако искате да ме питате нещо, едва ли ще съм ви полезен.

    - Но сте се замисляли - настоя Елиезар.

    - Да, разбира се. Бог е абстракция, която се възприема едностранчиво като изява на нечовешкото в неговите положителни прояви. Повечето хора го свързват единствено с изява на сила и мощ, което пък е повод за останалите да ги обвинят в тесногръдие. Но сега не ми се мисли за това.

    - Да. Добре. - Елиезар погледна за помощ другия Вестител.

    - Разбирате ли... - започна той неловко. - Досега никога не сме приказвали с човек като вас. Човек, който да е тотално изолиран от останалия свят. Това ни затруднява и за нас е много трудно дори да започнем.

    - Давайте направо.

    - Ами, нека го кажем така - точно преди месец на Земята слезе един Бог.

    - Единственият Бог - поправи го Елиезар.

    - Да се свети името Му - каза бързо Джефер и продължи - "И да бъде волята Му, според небесните и земни закони!"

    В такива моменти птичите песни секваха, дърветата преставаха да шумолят и вятърът замираше. Нищо от това не се случи и Вестителите се почувстваха малко неловко.

    - Имаше лоша буря тогава, нали? - попита Клаз. - Спомням си, че главата ме болеше и цял ден не излязох от колибата.

    - Останалите хора видяха много повече неща - увери го Елиезар.

    - Тъмните облаци бяха прорязани от ярка светлина - започна Джефер и се наслади на спомена. - Мракът се отдръпна, започна да се топи и цялата земя засия както никога досега. Всички цветове на дъгата се вплетоха в един ярък лъч, който се разширяваше на фона на просветляващото небе. Хиляди светкавици разцепиха небето и тътенът на гръмотевиците се сля в невъобразим шум.

    - Не си показах носа навън – обади се Клаз.

    - Това продължи няколко часа. Накрая всичко утихна и една едра фигура се появи и заговори с кристален глас. Звукът отекваше направо в главите на хората. Те чуха, че Създателят им е дошъл на Земята. И когато много от тях се усъмниха, Той им показа на какво е способен. Моретата закипяха и планините се разцепиха. Изригваха вулкани и лавата им огряваше хилядите слънца в небето. В процепите на земната кора се виждаха адските пламъци и невярващите повярваха. "За да Го допуснат до себе си и да бъдат част от паството Му".

    - Колко време трая това?

    - Три дни и три нощи. "И Той се яви и им показа, че Го има и че не ги е забравил".

    - Вярвате ли ни? - попита Елиезар.

    - Разбира се, че не - усмихна се Клаз и се изправи. - Нима сте очаквали нещо друго?

    - Затова сме тук. Да ви убедим, че Той съществува и че вече е на Земята. "За да се преклоним всинца пред Него и да влезем в царството Му".

    Отшелникът се запъти към съвсем изгасналия огън. Спря до него и каза:

    - Добре. Небесата се разтворили и се появил образ. Трябва да знаете, че божественото се разглежда като специфично явление у хората, а не като някаква даденост в природата. Вашият Бог може ли да запали огъня ми?

    В този момент Вестителите усетиха познатото трепкане около лицата си и преди да успеят да кажат каквото и да е, огънят избухна и Клаз отскочи. Малкото огнище не можа да побере буйните пламъци и те обгориха земята наоколо. Топлината затанцува по кожата на отшелника и той се отдръпна още назад. След секунди огънят намаля и започна жизнерадостно да поглъща клоните. Вестителите приближиха Клаз.

    - Видя ли? Още ли си неверник?

    - Пироефекти - отвърна намръщено той и избърса лицето си. Сърцето му биеше бързо. - С какво го направихте?

    - Не сме го направили ние - оправда се Елиезар.

    - "Той се яви и неверниците се обърнаха към Него" - каза Джефер.

    - Момче, тези цитати не ти ли омръзват? - попита Клаз и приближи бавно огнището. –Да не сте сложили вътре някаква сяра или нещо подобно? Искам да знаете, че тук готвя.

    Вестителите се приближиха от двете му страни. Още усещаха трептенето на въздуха около себе си и знаеха, че е по-силно от нормалното.

    - Не сме направили нищо. Какво друго бихте искали да се случи, за да повярвате?

    Клаз дори не се замисли и само повдигна рамене.

    - За огъня няма дърва.

    Най-близкият бор внезапно се разцепи по дължина с грозен пукот и двете части започнаха да се раздалечават. Когато се строполиха на земята сред грохот от начупени клони, бяха на идеално равни парчета, които се търкулнаха в най-близката яма. Всичко утихна много бързо. Елиезар и Джефер изглеждаха доволни.

    - Прецизна работа - каза тихо Клаз. - Сигурно цяла вечер сте си играли да залагате разни машинарии по ствола.

    Той усещаше, че става нещо странно, но скептикът в него надделя само след секунда размисъл.

    - Ние нищо не сме направили - повтори Джефер. - Как бихме могли да знаем, че ще искате дърва за огрев.

    - Видели сте ме как се мъча да събера сухи клони за огъня.

    - Аха. И сме се катерили до върха на това дърво, за да заложим там някакви машини, така ли? "Когато неверието ни пребори, ние сме далеч от Него!". А също и "Всички хора са Му обични, освен онези, които не вярват в обичта Му".

    - В днешно време човек не може да е сигурен в нищо.

    Елиезар се приближи и каза съчувствено:

    - Знам, че сте настроен негативно. Преди време аз поисках нещо много по-сложно, за да се убедя, че това, което видях, не е измислица.

    - Няма да ме убедите с един разпален огън и разцепен бор в съществуването на някакъв си Бог.

    - Единственият Бог.

    - "Чиято благодат ще споходи хората!"

    - Сигурен съм. Хубав номер.

    - Поискайте нещо друго - предложи великодушно Елиезар. Той познаваше фазите, през които преминаваха хората. Започваха с дребни неща, после искаха всякакви чудеса и накрая сериозно се замисляха.

    Клаз не беше глупав. Точно сега обаче беше доста възбуден и се захвана за първото, което му дойде на ум.

    - Искам колибата ми да се премести малко встрани. Към сивозеления камък вляво.

    Дъските заскърцаха и цялата крехка конструкция се разклати леко. После очертанията на къщата рязко отскочиха встрани и едната стена на къщата опря в посочения камък. На предишното и място остана гола отъпкана пръст.

    - Чудно - каза много тихо Клаз и отново седна.

    - Но още не си напълно убеден, нали?

    - Искам да се появят облаци, да се сгъстят и да завали! - размаха ръце отшелникът и подозрително вдигна очи.

    Вестителите се намусиха, но наоколо потъмня, смрачи се и след миг се изсипа порой. Едрите капки намокриха всичко и дрехите им залепнаха върху тях.

    - А сега искам слънце и хубаво време.

    Небето за миг се изчисти и слънцето отново огря гората, сякаш нищо не се беше случило.

    - А не искаш ли дрехите ни да изсъхнат? - предложи Джефер.

    - Това ще е лесно, може да сте нагласили разни неща по себе си и...

    - Няма да те убеди, но ще е много полезно - подсказа Елиезар.

    - Да - кимна Клаз. - Искам дрехите ни да са сухи.

    Водата по тях се издигна в малки облачни изпарения, дрехите им олекнаха и косите им щръкнаха.

    Клаз се убеди, че става нещо много странно. Запита се с какво го е предизвикал и не можа да си отговори. А сутринта започна толкова обещаващо - само с един инатлив огън.

    - Хайде да ми разкажете повече за тези... неща - каза отшелникът. И изведнъж подскочи, почти изкрещявайки: - Искам половината гора да изчезне!

    - Коя половина? - попита Джефер и се заоглежда с интерес.

    - Тази, която си намисля!

    От лявата страна на просеката зад колибата остана само голо поле, осеяно с шишарки и озадачени животни. Тримата гледаха с широко отворени очи.

    - Нека се върне - изпъшка Клаз.

    И всичко беше отново на мястото си, сякаш нищо не се е случило. Той хвана главата си с две ръце и измърмори нещо.

    - Ние сме Вестители - каза Елиезар. - Знаем къде има хора, които все още не са повярвали напълно, и ги посещаваме. С нас идва и силата Му. Ще останем тук, докато не се убедиш напълно. Трябва да спасим всеки един неверник. Да му покажем, че Той е тук и че Го има.

    - "Повярвайте и ще бъдете благословени!"

    - Искам онзи скалист връх да изчезне - заинати се Клаз и погледна тъжно далечните планински вериги.

    Един голям тъмен връх се стопи и на негово място остана само синьо небе. Отшелникът изохка:

    - Нека се върне.

    - Има хиляди вестители - продължи Елиезар. - Обикалят по земята и убеждават хората с помощта на Божиите чудеса. Нашата задача е всички да повярват в Него.

    - Но защо? - попита Клаз и добави подозрително - И искам да съм във въздуха.

    Нещо го издигна на метър над земята и той размаха ръце, въртейки глава във всички посоки.

    - Не знаем защо. Но това ни харесва - отвърна Джефер. - Предполагам, че следващата крачка ще е Раят на Земята.

    - Рай, да. Искам обратно.

    Клаз се спусна плавно надолу и отново се оказа върху камъка. Въздъхна тежко:

    - Искам да помисля. Имате ли време?

    Джефер кимна.

    - Добре. Връщам се след малко.

    И отшелникът се скри в колибата си. Вратата след него се затвори бавно и хлопна тихо.

    - Ето на това казвам аз хубаво затваряне - намести шапката си Джефер.

    - Не беше трудно - заяви Елиезар. - Нямаше вулкани и дъжд от риби.

    - Вулканите ме изнервят.

    - Припрян ми се струва за мъдрец. Но не се притесни много. След малко ще се покаже и ще заяви, че вярва в Него, но иска всеки ден да яде пилешки деликатеси в сладко-кисел сос.

    - Аха. Сигурно. Нали знаеш - "Лакомията е грях, така както лъжата, похотта и прелюбодейството".

    - И прелюбодейството ли?

    - Така казват. Разказвал ли съм ти какво си пожелах аз след онази демонстрация с новите врати на целия квартал?

    След половин час Клаз се показа и седна замислен до тях.

    - Действах много примитивно - призна той. - Огън, дърва, колиби.

    - В началото с всички е така - потупа го по рамото Джефер. - Но онова с гората не беше лоша идея. При това и аз не знаех коя половина ще изчезне.

    - Сигурно има обяснение. Трябва да има.

    - Има - кимна Елиезар. - Причината е в Него.

    - "Защото Той е всесилен и хората сами се убедиха".

    Клаз пое дълбоко въздух и каза:

    - Добре, ето какво си мисля аз. Нека да изключим огъня и разцепеното дърво, това може да се обясни. Какво обаче да кажем за планинския връх и за колибата?

    - "Слава на името Му"? - предложи Джефер.

    - Още не - продължи Клаз. - Всичко е въпрос на възприятие. Очите ми виждат, ушите ми чуват. Езикът е за вкус, а носът е, за да си го вреш навсякъде. Могат ли да се контролират тези сетива?

    - Не и в такава степен - поклати глава Елиезар.

    - Ами ако може? Ако някой е способен на това, без ние да знаем? Всичко в главите ни е само поредица от импулси към мозъка. Или поне така казват. Все някога някой ще открие как да ги контролира.

    - Нали беше на "Вие" с техниката?

    - Въпросът за мен обаче не е дали това е илюзия или истина - Клаз подмина забележката. - Щом виждам, че огънят се разгаря, значи за мен е така. Щом и вие го виждате, значи всеки може да го види. А щом всички виждаме, усещаме и помирисваме огън, значи огън има.

    - Така си е - съгласи се Джефер.

    - Важното за мен е дали това е дело на човек или на нещо друго. Нещо по-...

    - По-небесно?

    - Точно така - кимна Клаз.

    - Знаеш ли - каза Елиезар. - Едни наши познати, също Вестители, ни разказаха за някакъв философ, който заявил, че всеки знае как изглежда гола жена, но никой не може да знае вкуса на сладкиша с черешово сладко и канела, приготвян от баба му преди половин век.

    - Така е - съгласи се отшелникът. - Макар че аз вече не съм сигурен и за първото.

    - В началото пожелал да види всички жени наоколо голи - усмихна се Джефер. - Предполагам, за да е удовлетворен, каквото и да се случи.

    - И какво е станало със сладкиша?

    - Имало такъв - каза Елиезар. - И по негови думи бил точно като онзи преди години. Това как ще обясниш?

    - Не разбирам от мозъчни импулси - повдигна рамене Клаз, - но със сигурност са замесени.

    - Добре. Значи вярваш?

    - Не знам. Прекалено човешко е всичко, за да започна да вярвам в каквото и да е. Облаци, глас, изригвания. Такава е нашата представа за Бог. Ще е доста странно той наистина да е това. Могъщество и безмерна сила.

    - Той е такъв, какъвто го искаме. Не мислиш ли?

    - Може би. Но не може да не съществува начин, по който да се провери дали е замесен човек в цялата тази история.

    - Ние не сме по мисленето - каза Джефер. - Сам видя - местят се планини, изчезват гори. Вали дъжд по желание. Аз нямам нищо против сила, която може да ми предостави всичко на света.

    - Но ако е замесен човек, няма ли да се чувстваш излъган? - запита Елиезар.

    - Манипулиран, подведен и заслепен? - предположи Клаз.

    - Не знам. А и няма начин да разберем. Аз не се сещам нищо повече от това, за което съм чувал. Урагани, откритият космос, вечна младост, всичко.

    Клаз се замисли и това се оказа последното му мозъчно усилие за деня.

    - Има един начин - започна той, - по който да разберем дали всичко това е дело на човек или на нещо друго.

    Вестителите се втренчиха в него. Той продължи бавно.

    - Ако цялата сила принадлежи на някой човек, той никога не би се отказал от нея. Хората не могат да се разделят с мощта си. Ако в основата на всичко това е човек, за нищо на света няма да се съгласи да се раздели с властта си, дори ако това не е завинаги. Никога.

    Двамата го погледнаха.

    - Какво искаш да направи Той, за да те опровергае? - попита несигурно Джефер.

    - Нека спре да използва силата си. Да престане да мести планини и да кара облаците да се разтварят. Да покаже на хората, че човешкото му е чуждо. Да се лиши от могъществото си.

    Настана тишина, а тримата само се гледаха замислени. След минута Елиезар рязко се изправи и побутна Джефер.

    - Мисля, че трябва да тръгваме. Това ли е последното ти желание?

    Клаз кимна.

    - Добре. Ти няма как да научиш дали чудесата са престанали, но ние ще разберем.

    Двамата му обърнаха гръб и се изгубиха навътре в гората. Стъпваха припряно. Стигнаха до ягодовата градина замислени и вглъбени в подозренията си.

    - Трябваше да го помоля да пожелае най-хубавата врата за машината ни.

    - И аз мога да си пожелая такова нещо - вдигна рамене Елиезар.

    - Ти вече си вярващ.

    - Засега - кимна Елиезар и ускори крачка.

    След малко транспортерът прелетя над Клаз, опитвайки се да херметизира люка, и изчезна.

Андон Стайков, 2008