Разлика между версии на „Забавна класификация на фентъзито“

Версия от 11:13, 22 септември 2009

по руски автори

Съществуват най-разнообразни класификации, сред които и доста произволни разделения на поджанрове; срещали сме дори „термини“ като миражно фентъзи и научно фентъзи. Следващата руска класификация е доста забавна, но не само. Базирана е на традиционния фентъзи сюжет за невинната девойка, попаднала в ръцете на някакъв злодей.

• руско героично фентъзи – храбрецът главен герой спасява девицата и убива лошия още преди той да осъществи грозните си намерения („Волкодав“ – М. Семьонова)

• руско моралистично фентъзи – злодеят изпреварва героя, но в крайна сметка доброто побеждава; девойката е спасена, а негодникът е убит, при това особено жестоко („Право на поединок“ – М. Семьонова)

• руско историческо фентъзи – тук, за разнообразие, девойката попада в плен на героя, а не на мерзавеца. Героят успешно изпълнява своите намерения спрямо нея, а после убива пленницата (!). Сетне тежко страда, но историята скоро приключва („Храбр“ – О. Дивов)

• руски магически реализъм – героите осъществяват грозните си намерения спрямо девойката негодница, но само докато тя е в безсъзнание. После са измъчвани от мисълта дали не са прихванали някоя болест от нея („Ночной смотрящий“ – О. Дивов)

• американски магически реализъм – мерзките негодници успяват да изпълнят долните си намерения. Храбрият герой спасява пленницата, а след известно време отдава заслуженото и на лошите (Burnt Offerings – Л. Хамилтън)

• руска утопия – лошите са разобличени и наказани още при първия намек за лошите си планове („Выбраковка“ – О. Дивов)

• юношеско героично фентъзи – изпълнявайки нарежданията на шефовете си, отрицателните герои ден след ден се опитват да извършат лошите си замисли по отношение на прекрасното момиче. Обаче прекрасното момиче с елфийски магии всеки път ги обезсилва. Накрая от нищото се появява главният герой и я спасява („Ерагон“ – Кр. Паолини)

• руско хумористично фентъзи 1 – лошият успява, и с особена жестокост (неспестена в повествованието) изпълнява плановете си спрямо девойката, след което я изяжда („Война колдунов“ – Ал. Рудазов)

• руско хумористично фентъзи 2 – след като приключва с момичето, злодеят се прехвърля на юношата. После историята се повтаря („Война колдунов“ – Ал. Рудазов)

• руско сантиментално фентъзи – лошите са толкова лоши, че дори не успяват да осъществят намеренията си сами, а използват куче (!). Станал свидетел на това, героят още по-силно пожелава да унищожи света („Три дороги во Тьму“ – С. Садов и Й. Елтерус)

• женско фентъзи 1 – намеренията на негодниците са изпълнени, жертвата губи магическите си умения и става тяхна робиня. Но на господарите u няма да им се размине така лесно („Магьоснически свят“ – А. Нортън)

• женско фентъзи 2 – лошите пак са успели, но героинята им отмъщава. В паузата между двете събития лошите си разказват лоши лакърдии. В следващите романи от цикъла историята се повтаря („Стрелите на кралицата“ – М. Лаки)

• женско фентъзи 3 – те отново успяват, но сега едната жертва слага край на живота си, а другата оцелява и се превръща в главен герой на романа (Transformation – К. Берг)

• черно фентъзи – злодеят успешно изпълнява пъклените си намерения, при това нееднократно; жертвата е парализирана от ужас. Злодеят губи в двубой с добрия и коварен герой. Героят успешно изпълнява пъклените си намерения, при това нееднократно; жертвата е очарована от способностите му. После героинята отвлича спасителя си. Той повтаря предното упражнение; жертвата е шокирана и се отбранява колкото да не u излезе „име“. В крайна сметка всички се чувстват омърсени, особено момичето. Но в света на черното фентъзи това никого не удивлява. („Господарят на пустотата“ – Р. Бaкър)

• посредствено фентъзи (!) – едва отрицателният герой е започнал да изпълнява лошите си намерения и девойката задейства капсула с отрова, която действа на мускулите, като ги свива. Последното, което героинята чува, са отчаяните вопли на злодея относно деликатните му части („Сутрешен крадец“ – Дж. Бъркли)

• епическо фентъзи – ситуацията е аналогична (с точност до подробности) на гореописаната. Разликата е в това, че сега се повтаря толкова пъти, че се превръща в рутина („Песен за лед и огън“ – Дж. Мартин)

• класическо фентъзи – гореописаната ситуация отсъства. Дори е немислимо да бъде използвана в сюжета. Обаче сцената присъства във всички фентъзи романи. Следователно този роман не е фентъзи („Властелинът на пръстените“ – Дж. Толкин)

• Нетрадиционни варианти: вместо девица имаме красив юноша. Нататък – нищо ново под слънцето:

• съвременно руско фентъзи – с особена жестокост лошият герой се оправя с пленника си. Но идва храбрият герой и спасява юношата, който после дълго се лекува („Пересекая границы“ – О. Панкеева)

• американско ерофентъзи – началото е същото, но пленникът получава тежка телесна повреда (остава без очи). След хиляда години героинята му разяснява, че трябва да уважава традициите и обичаите на малките народи. Ако той се бил потрудил да изучи сексуалния етикет на гоблините, би се отървал само с едно изнасилване (A Caress of Twilight – Л. Хамилтън). Да, трябва да се четат книги!

Материалът е публикуван за първи път в бр. 30 на фензина „Фантастика & фентъзи“.