Разлика между версии на „БГ-Фантастика: Състояние към момента“

Текуща версия към 23:11, 16 октомври 2009

bgf.zavinagi.org

Григор Гачев

(актуализация на отчета, изнесен на Булгакон 2007)

На събрание на фондация „Фантастика“ през ноември 2006 г. Георги Недялков подхвърли идеята за съставяне на максимално пълна енциклопедия и библиография на българската фантастика. Историята ù вече не е кратка, и по-старите събития са останали само в паметта на шепа фенове в не най-първа младост. А немалко и се преселиха в един, надявам се, по-фантастичен свят – наскоро към тях се присъединиха Никола Кесаровски и Агоп Мелконян, светла им памет… Трябва нещо да документира какво е било, за да се помни и знае. И фенове, и творци, дори и добре да са живели, умират, и други се раждат…

На мен пък ми хрумна идеята да реализираме проекта като отворена уики-система, лицензирана под свободен лиценз. Имаше ентусиасти. Имаше и малко скептици. Но реших, че си струва труда да пробвам.

На 14 декември 2006 г. уикито беше инсталирано и пуснато в действие. Официалното обявяване обаче беше на 18 – трябваха ми четири дни, докато окрада Уикипедия откъм помощни страници. (Ако не беше един неин бдителен редактор, и досега нямаше да съм се сетил да сложа на тях позоваванията на оригиналните автори.) Като виден оптимист, предполагах, че ще си пиша в нея предимно сам и че ще расте с по около 100 статии годишно. В добрия случай.

Как стоят нещата сега:

Към момента (април 2009) БГ-Фантастика има в основното именно пространство ок. 2700 страници. Около две хиляди и петстотин са статии, останалите са списъци, подстраници и пр. Повечето статии никак не са големи, но някои са на практика пълни – към тях почти няма какво повече да се добави.

Най-много са статиите за личности – 1128. Разделени по видове, бройките са както следва (излизат повече, понеже често една личност спада към повече от един вид):

Писатели – общо около 560, в 18 различни категории по жанрове. (За повече от половината, за срам и позор, нямаме информация в какъв точно поджанр на фантастиката пишат!)

Поетите са общо 11. Затова пък имаме 42 редактори и 35 рецензенти. А, и 40 журналисти. Критиците пък са цели 97 – личи си къде е на баницата мекото. ;-)

Библиографите са само 4 (единият от тях – Евгений Харитонов – е руснак). Фантастолозите са 13 – изглежда, че науката, и особено библиографирането, са тежка работа.

При толкова автори, съставителите са само 6. Издателите са цели 25, на които обаче се падат само 3 коректори. Ако видите правописна грешка във фантастична книга, сетете се за тази статистика.

Имаме си 12 сценаристи, 4 драматурзи, и само 4 режисьори – тоест, потенциалът за творене на филми е голям. Художниците са цели 61, но на музикалния фронт Симо Лазаров е „сам воинът е воин“.

Преводачите са общо към 270, разделени в 25 категории по това от и на кои езици превеждат. (Немалко от тях са посочени в категориите по повече от веднъж, ако превеждат от и на повече от един език.) Документирали сме и 53 „по-видни“ фенове.

В добавка, имаме и категория „Нефантасти“ – за личности, за които имаме статии, но нямаме сигурни потвърждения, че са допринесли с нещо към фантастиката. Нейни достойни членове са 9 души.

Описаните до момента произведения са общо 449, от тях 63 романа, 20 повести, 244 разказа, 85 филма, 9 новели, 3 комикса, 4 есета, 3 сценария, 14 стихотворения и по една поема, миниатюра, пиеса и памфлет.

При изданията имаме описани около 293 книги и 30 периодични издания. Издават ги (описани до момента) 52 издателства. В категорията „Поредици“ фигурират 36 имена.

Творбите на изкуствознанието – рецензии, статии и интервюта – са 154. Повечето – 128 – са статии, има и 19 интервюта...

Тези творчески усилия биват оценявани, според БГ-Фантастика, чрез 3 награди. (Тук определено има какво още да опишем – известни са ми поне още 4-5, но нека даде информация някой, който ги познава от по-близо.) Документирани са 10 конкурса, в които творбите могат да се състезават (пак същата уговорка – има още доста…).

В частта „Фенство“ са описани 44 клуба. Членовете им са провели, по опис, 18 изложби, 9 конвента (някои от тях – по повече от един път ;-), и две официални срещи. В тази част е и интересната колекция от статии на Тодор Ялъмов и Наско Славов за свързаните с фантастиката хобита.

И всичко това е организирано по начин, който го прави като цяло достъпно за използване.

Брутният обем на БГ-Фантастика е от порядъка на 3000 стандартни машинописни страници, което я прави най-голямата съществуваща библиография на българската фантастика. И тя продължава да расте. Надявам се до не повече от 2-3 години тя да е на практика пълна библиография на българската фантастика.

Вероятно е за в бъдеще полето ù да бъде разширено. Насоките, които биват обсъждани, са две. Едната е разширяване на библиографирането с всичката фантастика, изобщо издавана някога на български – колосална задача, но вероятно постижима в дългосрочен (примерно 10 години) план. Другата е отваряне на енциклопедията към включване на цели произведения на българската фантастика, лицензирани под свободни лицензи. И в двата случая обаче вероятно първо ще се изчака библиографирането на българската фантастика да достигне по-завършена степен.

Сега, малко за екипа, реализирал този проект.

Когато повечето събрали се подкрепиха идеята ентусиазирано, моментално ми стана ясно, че никой от тях няма да си мръдне и пръста за нея. (Иначе подкрепата щеше да е доста по-омърлушена. ;-) Така и стана. Жоро Недялков, авторът на идеята, и до момента дори не се е регистрирал в уикито. Другите ентусиасти повечето се регистрираха, един-двама дори написаха по ред-два – и нещата приключиха. За мое смайване обаче, в работата се включиха много хора, от които не се надявах на помощ – а повечето дори не познавах.

Трудно ми е да посоча кой е допринесъл най-много. Но може би първото място принадлежи на варненския фен Венци Тодоров. В продължение на повече от половин година той изсипваше ежедневно такива количества материал, че останалите едвам насмогвахме да ги обработим и оформим. Последните месец и нещо беше в творческа отпуска, но очаквам всеки момент отново да започне да допълва библиографията. :-)

Другият конкурент за първото място тук е Наско Славов. Тръгнал от нулеви познания по уики, той вече оформя статиите си образцово. Също налива тонове информация, и работи с някаква мрачна, неудържима решимост – сам да остане в уикито, сам ще го допълни и довърши докрай. А като се има предвид и че е може би най-отдавнашният фен в България, има какво да напише. Възхищавам му се.

Плътно по петите им е Калин Ненов (както навсякъде и във всичко, свързано с фантастиката). Още един човек, на когото се възхищавам. Не само заради нечовешката работоспособност и производителност, въпреки крехкото му здраве, а и… просто заради това какъв човек е. А напоследък с нарастваща скорост се включва и Тодор Ялъмов, с когото имаме и планове за фотогалерии върху историята на фенството.

Информацията за филмите определено щеше да е непълна без усилията на Кромбърг – описанията им са почти изцяло негово дело. А тази за художниците щеше да е бедна без Калин Николов – там единствено още Наско Славов помага с информация.

Немалко и ценни приноси имаха Littlebitcr4zy и Мандор (да, да, същият – sfbg.us). В началото полезен тласък даде и Спас Колев от екипа на Уикипедия, а после огромна работа отметна с познанията си по ботовете Борислав Манолов („Моята библиотека“). Един човек обаче, който трябва на всяка цена да бъде споменат, е Светла (Sol lam) – на нея дължим безценните статии за ранните български диаболици и техните творби. Очаквам с нетърпение да напише още нещо за тях.

Най-сетне, но не и на последно място, задължително и на всяка цена трябва да спомена и Анастасиa Илиева – Intery. Количеството работа, което тя е свършила по чистене, оформяне и подреждане на статии, просто няма как да бъде описано. Колкото и да ù благодаря, все ще е малко.

… Това засега. Повече – по-нататък.