Разлика между версии на „Човекът“

От Алманах "ФантАstika"
Направо към: навигация, търсене
м („Росица Панайотова“ преместена като „Човекът“: заглавие на представяната творба)
м (дооформяне)
Ред 1: Ред 1:
 +
'''ФантАstika 2007''' (''февруари 2008 г.'')
  
== 5. ЧОВЕКЪТ ==
+
== Човекът - ''Росица Панайотова'' ==
  
 +
''(част 5 от поемата "Бесове")''
  
''(из поемата "Бесове")''
 
  
  
 
+
И аз съм стихия! Между разум и чувства!<br>
И аз съм стихия! Между разум и чувства!
+
Трън в ахилесовата земна пета<br>
 
+
остричка суха троха на трапезата<br>
Трън в ахилесовата земна пета
+
или под телескопа на Вселената...<br>
 
+
аз съм ключ, загубил си ключалката,<br>
остричка суха троха на трапезата
+
и бурен в градината пред райската врата<br>
 
+
още от ембрион - ветрогон,<br>
или под телескопа на Вселената...
+
скучаещ, самотен като вещ,<br>
 
+
лишен от сантименти -<br>
аз съм ключ, загубил си ключалката,
+
злопаметен рудимент!<br>
 
+
Усмихнат над локвата циклоп -<br>
и бурен в градината пред райската врата
+
след мене - Потоп след Потоп...<br>
 
+
Строя руини, руша гнездата,<br>
още от ембрион - ветрогон,
+
раста с комини - старея с ръждата,<br>
 
+
а същинската ми стихия е тълпата -<br>
скучаещ, самотен като вещ,
+
разлюляла се мръсотия по водата.<br>
 
+
Така и не се научих да казвам НЕ<br>
лишен от сантименти -
+
като скалата<br>
 
+
и ДА - като пръстта свята...<br>
злопаметен рудимент!
+
Усукват ме кърви, дълги като върви,<br>
 
+
защото съм решил, че трябва да съм<br>
Усмихнат над локвата циклоп -
+
повече от първи!<br>
 
 
след мене - Потоп след Потоп...
 
 
 
Строя руини, руша гнездата,
 
 
 
раста с комини - старея с ръждата,
 
 
 
а същинската ми стихия е тълпата -
 
 
 
разлюляла се мръсотия по водата.
 
 
 
Така и не се научих да казвам НЕ
 
 
 
като скалата
 
 
 
и ДА - като пръстта свята...
 
 
 
Усукват ме кърви, дълги като върви,
 
 
 
защото съм решил, че трябва да съм
 
 
 
повече от първи!
 
 
 
 
Но нима кръвта момее да ни замени водата?
 
Но нима кръвта момее да ни замени водата?
  
 +
Защо навлякохме новата дреха на тлъстината?<br>
 +
И дали ще пуснем огъня вместо в сърцата<br>
 +
да тича на воля... из гората? <br>
 +
Та нали вместо да дишаме райски газ в апарати,<br>
 +
можем да въздишаме заедно с пъпчиците<br>
 +
на цветята?<br>
 +
Ей, не е ли по-добре вместо обинтована <br>
 +
тя да остане за нас Обетована...
  
  
Защо навлякохме новата дреха на тлъстината?
+
''Росица Панайотова''
 
 
И дали ще пуснем огъня вместо в сърцата
 
 
 
да тича на воля... из гората?
 
 
 
Та нали вместо да дишаме райски газ в апарати,
 
 
 
можем да въздишаме заедно с пъпчиците
 
 
 
на цветята?
 
 
 
Ей, не е ли по-добре вместо обинтована
 
 
 
тя да остане за нас Обетована...
 

Версия от 09:20, 4 февруари 2008

ФантАstika 2007 (февруари 2008 г.)

Човекът - Росица Панайотова

(част 5 от поемата "Бесове")


И аз съм стихия! Между разум и чувства!
Трън в ахилесовата земна пета
остричка суха троха на трапезата
или под телескопа на Вселената...
аз съм ключ, загубил си ключалката,
и бурен в градината пред райската врата
още от ембрион - ветрогон,
скучаещ, самотен като вещ,
лишен от сантименти -
злопаметен рудимент!
Усмихнат над локвата циклоп -
след мене - Потоп след Потоп...
Строя руини, руша гнездата,
раста с комини - старея с ръждата,
а същинската ми стихия е тълпата -
разлюляла се мръсотия по водата.
Така и не се научих да казвам НЕ
като скалата
и ДА - като пръстта свята...
Усукват ме кърви, дълги като върви,
защото съм решил, че трябва да съм
повече от първи!
Но нима кръвта момее да ни замени водата?

Защо навлякохме новата дреха на тлъстината?
И дали ще пуснем огъня вместо в сърцата
да тича на воля... из гората?
Та нали вместо да дишаме райски газ в апарати,
можем да въздишаме заедно с пъпчиците
на цветята?
Ей, не е ли по-добре вместо обинтована
тя да остане за нас Обетована...


Росица Панайотова