Разлика между версии на „Музеят на НФ в Сиатъл“

Версия от 00:35, 7 февруари 2008

ФантАstika 2007 (февруари 2008 г.)

Музей на научната фантастика в Сиатъл - Атанас П. Славов

Фасадата на музея

Музеят на научната фантастика и Залата на славата в Сиатъл бяха открити през април 2004. Те бяха финансирани с 30 млн. дол. от втория човек в Майкрософт - Пол Алън, и се намират в подножието на един от най-представителните небостъргачи на Сиатъл – „Космическата игла”. Това е вълнообразна пристройка с височина три-четири етажа, която побира два музея - на рок-музиката и на НФ. Между тях е разположен голям ресторант-кафене. (вижте снимките)

Сайтът на музея е на адрес: http://www.empsfm.org/

Освен десетките зали с експонати от историята на НФ литература и кино, музеят функционира и като библиотека, филмотека и конгресен център по различните аспекти на фантастологията.

На 5-7 май 2005 г. се проведе 26-та академична конференция на изследователите на НФ. Този път тя беше юбилейна (за сп. „Амейзинг сториз”, създадено преди 75 години). Замислена като обединителна конференция, стремяща се да „сдобри” академичните изследователи и професионалистите от НФ; редакторите и авторите. Целта й бе да превърне изследванията върху НФ в сериозна академична дисциплина за научнофантастичната литература, кино и култура. В програмата участваха повечето от предшестващите основни докладчици: Брайън Олдис, Дейвид Брин, Грег Беър, Артър Кларк, Грегъри Бенфорд, Лари Нивън, Робърт Силвърбърг, Томас Диш, както и (посмъртно, с техни предишни доклади) Тиъдър Стърджън, Роджър Зелазни и др.

Тема на конференцията:

ИЗОБРЕТЯВАНЕТО НА 21 ВЕК: Много Светове, много Истории

НФ се е появила през 20-ото столетие като литературен, художествен и кино-жанр, който има пряка връзка с научно-техническия прогрес, неговото човешко измерение и начина, по който виждаме и се стремим към него.

Но каква ще бъде ролята й през реалния 21 век? Какво влияние е упражнил възгледът на НФ върху фактическите социални процеси на новото столетие? Какви могат да бъдат формите на бъдещата НФ? Или ако парафразираме старата мисъл:

ОТКЪДЕ ИДВА ТЯ, КАКВА Е И НАКЪДЕ ОТИВА?

Конференцията разглежда задълбочени студии върху тези проблеми, върху научните и културни събития, формирали фантастиката на изтеклото столетие. Предпочитаните научни области, от които трябваше да се изхожда, са: социално моделиране, информатика, медицина, биология, нанотехнология, виртуализация, екология, тераформинг, популационна биология, лингвистика и ксено-комуникация.

Специално разглеждане на темата за взаимното влияние на НФ и реалистичното изкуство - взаимно проникване на формите и темите.

Ето четирите секции на Конференцията:

1. НЕВЕРОЯТНА ВЪЗРАСТ (игра на думи с юбилейната възраст на сп. „Невероятни истории”): минало, настояще и бъдеще на твърдата научна фантастика. Наследството на „Невероятни истории” през неговите 75 г. съществуване. Влиянието му върху реалните открития - доколко има такова.

2. ОТ „АНАЛОГ” ДО КИБЕРПРОСТРАНСТВОТО И ОБРАТНО - НФ светът и неговото бъдеще. Филмите, телевизията, играчките, проектите и другите прояви на НФ, отбелязани не само като частни явления, но и като мироглед. Какво е било отношението между нелитературните форми и класическата текстуална НФ? Как мултимедията и геймърството влияят на писмената НФ?

Експозиция, ресторант, маската на Хищника

3. СПОМЕН ЗА НЕЩАТА, КОИТО ИДВАТ - Историите на бъдещето и алтернативните истории. Фантастиката като моделен експеримент и анализът на тези експерименти в контекста на съвременните и предстоящи културни реалности. Каква цел могат да имат те? Какви методи за изследване предлагат?

4. СТОЛЕТИЕТО НА ФРАНКЕНЩАЙН - Възрастта на съвременната биология. Смисълът на популярното твърдение, че новият век е век на биологията. Как фантастиката гледа на управляемата генетика, увеличението на живота, безсмъртието, автогенезиса на разума?

Дискусионни кръгли маси с водещи: Нийл Стивънсън, Грегъри Бенфорд, Грег Беър, Ким С. Робинсън, професорите Питър Опенхаймер (конструктор на виртуални реалности), Бабак Парвиз (доктор по философия на въображението).

Музеят и Залата на славата издават много любопитни дипломи (и други бонуси) на тези свои посетители спонсори, които си купят карти за целогодишно посещение на музея. Според сумата това са:

• „Землянин” (един човек, платил $40)
• „Симбионт” (двойка, платила $60)
• „Колективен разум” (многочленно семейство, платило $75)
• „Киборг” (платени $150 дават вход на родители с неограничен брой деца)
• „Андроид” (платени $250)
• „Клонинг” ($500 и специално приветстване при влизане в музея)
• „Изкуствен интелект” ($1000)
• „Пришълец” - ($2500)
• „Звездно дете” - ($5000)
• „Безсмъртен” - ($10000)

И най-накрая, но не на последно място: „Тези суми не се облагат с данъци” :-)

Атанас П. Славов, 2008