Разлика между версии на „Толкин метъл“

Версия от 18:50, 7 февруари 2008

ФантАstika 2007 (февруари 2008 г.)

Толкин метъл - Даниела Драгийска

Има много творци, вдъхновили творбите си от света на Толкин. В най-разнообразни стилове, от фолк, през джаз до блек метъл. Бих искала да обърна внимание на тези от тях, които са ме докоснали по някакъв начин – със звук, текстове, албум арт или концертни изпълнения. Харесвам твърдия, тежък метъл, музика, която би подхождала на баталните сцени в книгите. Музика, която не трябва да бъде нежна и лирична, за да въплъти в себе си духа на толкиновото повествование.

Любимците си Blind Guardian представих в брой трети на „Старлайтър“, затова ще започна изложението си с австрийците от Summoning, чийто стил се определя като атмосферик блек метъл с епични елементи. Момчетата упорито и с любов навлизат в дебрите на толкиновите творби с албумите си Lugburz и Minas Morgul (1995), Dol Guldur (1996), Nightshade Forests (1997), Stronghold (1999), Let Mortal Heroes Sing Your Fame (2001), част от Lost Tales (2003), и почти целия последен албум Oath Bound (2006). Групата е създадена през 1993 г. от Silenius (Michael Gregor), Protector (Richard Lederer) и Trifixion (Alexander Trondl). Тяхна отличителна черта е богатият клавирен фон, създаващ особената атмосфера на творбите им, чиито текстове са изцяло основани на "Силмарилион", "Властелинът на пръстените" и мислите, които тези произведения предизвикват у авторите на песните. Групата изготвя два демозаписа (Upon the Viking's Stallion и Anno Mortiri Domini) и промо касетата Minas Morgul, които бързо се разпродават във Виена. Впоследствие с тях се свързва Томас Танненбергер (с цел да им вземе интервю), обяснява им, че иска да създаде своя група, и дава на Силениус да прослуша негови парчета. Така се ражда Abigor, където Силениус заема мястото на постоянен вокалист. Това спомага за развитието и на Summoning, тъй като се установява контакт с Napalm Records и излиза дебютният албум Lugburz, наречен на крепостта на Саурон Барад Дур в превод на Черната реч. Завладяващо фантазията клавирно интро под шума на разбиващи се вълни, което прераства в мелодично жужащ блек метъл, навява леки асоциации с едноименния албум на Burzum. В три от песните има забележими клавирни лирични отклонения, а в една – синтезатори, които смекчават звука, изследвайки неговата дълбочина. Басът е тих и ненатрапчив и на фона му изпъква майсторството на Протектор на ритъм китарата. Това е единственият албум на групата, който би могъл да се причисли към "истинския блекметъл". Любимото ми парче от него е «Between Light And Darkness». Обложката е издържана в черно-сиво-бялата гама и ни разкрива мъгливите очертания на Мордор. Към този момент в състава на Summoning влизат: Silenius – вокал, клавишни и бас; Protector – клавишни и китара; Trifixion – барабани.

Веднага след записа на албума, групата се разделя с комерсиално ориентирания Trifixion и решава да не търси нов барабанист, а да използва компютърно генерирани перкусии. Резултатът от този експеримент може да се чуе в Minas Morgul – мрачна и епична тава, изцяло основана на събитията в Средната земя. Следващият албум Dol Guldur (музикалното продължение на Minas Morgul) излиза през 1996 г. – именно той донася световната известност на групата и е един от най-продаваните им продукти. Междувременно момчетата участват в редица други проекти, като Schiksal на Sanguis et Cinis, Awaken the Dragon на Pazuzu, и Opus IV на Abigor. През 1997 г. излиза мини CD Nightshade Forests, в което са включени преработени стари песни и новата Habbanan Beneath The Stars. До 1999 г. Силениус работи с Abigor (където не пропуска да застъпи любимата си тематика в парчето In Sin от албума Verwustung/Invoke the Dark Age от 1994 г.). През май 1999 г. бял свят вижда Stronghold, в който част от вокалите изпява Tanja от дарк амбиент готик проекта на Protector, Die Verbannten Kinder Evas. Това е един от най-добрите им албуми и голяма крачка напред в развитието на групата. Следва Let Mortal Heroes Sing Your Fame през 2001 г., a последният засега албум на Summoning е Oath Bound (2006).

Следват живописните магове от фентъзи метъл групата от Финландия Battlelore, която обединява седем толкиниста, маниаци на ролевите игри. Музиката им е смесица от звученето на Finntroll, епическите елементи на Bal-Sagoth и красивите женски вокали на готик групите, което в синтез с оригиналните за групата елементи довежда до уникалния стил "истински арктически фентъзи метъл". Всяка сричка и нота в песните им е посветена на Арда. "Северните воини вече оседлаха конете си – обявява официалният сайт на групата – и се приготвиха за пътешествие в древния свят на меч и магии. Те яздят, за да вземат участие във вечната борба на доброто със злото, където мечовете жадуват кръв, а брадвите обезобразяват лицата на враговете. Демони, троли, дракони и орки се сражават с елфи, джуджета и хора. Светът е пълен с омагьосани гори, вещици и заклинания. Яростта на боговете хвърля простосмъртните в ужас, бардовете възпяват подвизите на героите. Силата на меча е единственият закон. Войната започна! Време е за битка! В името на Елберет! Присъединете се към Battlelore!" Групата е основана през 1999 г. от Jyri Vahvanen и Miika Kokkola. Същата година в Digibone Studios, Lappeenranta, те записват първото демо на бандата Warrior's Tale, което не намира нужния отклик в слушателите, но това не отчайва момчетата.

През 2000 г. в Music Bros-Studios, Imatra, Battlelore записват демото Dark Fantasy, което е значително по-добро, и заинтригуват Napalm Records. Към този момент групата се състои от Jyri Vahvanen (ритъм и акустична китара), Kaisa Jouhki (женски вокали), Patrik Mennander (чисти мъжки вокали), Tommi Havo ("блек" вокали, соло, ритъм и акустична китара), Miika Kokkola (бас китара) и Henri Vahvanen (барабани). Сключен е договор и през есента на 2001 г. в Music Bros-Studios е записан първият албум на групата ...Where the Shadows Lie, който е пуснат в продажба през февруари следващата година. Сред деветте песни в албума има агресивни парчета и красиви балади, но всички заедно обрисуват вълшебната епическа атмосфера на Средната земя. Първата песен Swordmaster е въплъщение на всичко, което може да се чуе в албума – средновековно интро, преливащо в плътен метъл саунд, хор от разнородни мъжки вокали, на места дет метъл агресия, отстъпваща на бавна мелодична готическа част с красив женски вокал, дует между мъжки и женски вокал и отново плътен саунд. The Grey Wizard е посветена на Гандалф, а Raging Goblin доста напомня звученето на Bal-Sagoth. Journey To Undying Lands е красив готик дуум с вокални дуети. Тъмната страна на Арда е представена посредством своеобразна електронна готика в стил Theatre of Tragedy – Shadowgate. Fangorn – отново готик дуум, женски вокали, рев и речитативи (леко напомня Crematory, само че с добавен женски вокал) – "Die, die uruk-hai!" Готическата балада за трагичната любов The Green Maid е последвана от епическия метъл в чист вид в Khazad-dum pt.1 (Ages Of Mithril). Ride With The Dragons и вълшебното аутро Feast For The Wanderer. Знаменателен албум, донесъл световна слава на бандата. След този релийз Хаво напуска и бива заменен от Юси Раутио.

Вторият албум на групата Sword's Song запазва вече наложеното звучене. Както и при първия, обложката е рисувана от канадския художник Тед Нейсмит, известен с творбите си на толкинова тематика. В началото на 2004 г. излиза и първото ДВД на бандата – The Journey, което съдържа клипа Journey to Undying Lands, концертното изпълнение в клуб Tavastia и интервю с Battlelore. През август 2004 г. групата свири на фестивала Lord of the Rings в Бон (ех, да си германец в днешно време!). Този концерт е последен за Патрик Менандер, който избира да открие собствено тату студио. Следва успешното турне Atlantis Lovelorn и напускането на Мика Коккола, заменен от Тимо Хонканен. Дебюта на новия вокал Томи Микканен е в последния засега албум на бандата Third Age of the Sun.

Освен с музиката, която създават, членовете на групата са много колоритни на сцената и в живота. Като запалени фенове на ролевите игри, те пресъздават характерни образи със своя собствена история и идентичност. Thrangull – човек (раса), боец (клас) с брадва и щит (оръжие), е смел водач на роханците в просторите на източните поля, един от ловците на орки на Теоден. Lalaith – горска елфка, ловец с дълъг меч и лък, всяка пролет пътешества из Ериадор. Uglur – полуорк, крадец и убиец с кинжал и метателни ножове, шпионин на Краля на Ангмар, никога не пропуска жертвата си и не познава думата милост. Scaurum – човек, магьосник, дунедански архимаг, предател на народа си, един от най-силните и тайнствени магове в Дол Гулдур. Halltar – полуелфка, магьосница, известна и могъща чародейка от Минас Тирит, близка приятелка на Еовин. Azog – урук-хай, воин с бойна секира, жесток крал на орките от Мория. Gwaeron – елф, паладин с два широки меча. Това са образите, пресъздавани от членовете на Battlelore. Великолепният грим, достоен за "Оскар", и чудесните фотоси, приложени към дисковете на групата, допълват магичната атмосфера.

Cruachan – ирландска келтска фолк-блек метъл група, възникнала след разпадането на Minas Tirith през 1992 г. Лидерът Кит Фей веднага събира нова банда, като кани Джон Фей и Джон Клохеси. Любител на келтската култура, история и митология, Кит придава тази своя особеност и на новия си проект – множество народни инструменти, характерни текстове, уникален стил. Първото демо на групата излиза през 1993 г. и незабавно привлича вниманието на няколко звукозаписни компании, от които Cruachan избират немската Nazguls Eyrie Productions (може би името е повлияло избора им), с която през 1994 г. сключват договор, предоставящ на групата пълна творческа свобода. На следващата година излиза дебютният им албум Tuatha na Gael, пуснат за продажба на келсткия фестивал в Белтейн. Характерният метален звук на групата, преплетен с народни мотиви, се харесва на меломаните. Единственият недостатък на тавата е не особено добрият саунд, но въпреки това дискът е "ометен" от лавиците.

Между 1995 и 1997 г. Cruachan често свирят пред публика. В съответствие със своята музика, Кит и компания се появяват в древнокелтски костюми и забиват под старинни флагове, представяйки на публиката незабравимо зрелище. През 1997 г. записват промо от четири парчета с участието на фолк вокалистката Айслинг. Записът е със значителен хеви уклон и привлича интереса на големия немски лейбъл Century Media, с който Cruachan сключват договор. Фирмата обаче рязко ограничава творческата свобода на състава, строго контролирайки студийния процес. Това не допада на гордите ирландци и те развалят договора. Междувременно групата продължава концертната си дейност. След прекъсване от 1997 до 1999 г. поради временно разпадане на групата, ирландците сключват договор с холандската звукозаписна компания Hammerheart Records и веднага влизат в студиото. Освен Кит и Джон, в записите участват Карън Джилиган (вокал), Джон Клохеси (бас китара) и Джо Фарел (барабани). В резултат на това излиза албумът The Middle Kingdom, в който групата все повече се ориентира към хеви метъла, без обаче да забравя своите фолк-блек корени. Текстовете ни срещат с тълпи друиди, джуджета и елфи, битки и древни драми. И отново богато разнообразие от традиционни инструменти като мандолина, ирландска флейта, гайди и др. През следващата година е преиздаден Tuatha na Gael, а през 2002 г. бандата ни зарадва с третия си албум Folk-Lore – почти чист фолк (с изключение на Exiles с вокалите си и Ossian's Return с траш рифовете). През 2004 г. излезе Pagan, който според мен е леко отстъпление от страна на ирландците. Беше ми трудно да си определя фаворит от този албум – добри парчета, но нищо запомнящо се, освен инструменталното 1014 A.D. Другото интересно за мен парче е едноименната песен Pagan, започваща с нещо като православно църковно песнопение, преливащо в як метъл в духа на първия албум. Художественото оформление на обложката е дело на Джон Хауи, работил и с екипа на "Властелинът на пръстена". Последният засега албум на Cruachan е The Morrigan's Call (2006), в който групата отново не забравя толкинистите, радвайки ги с парчетата Shelob и Ungoliant.

Руснаците от "Арда" създават групата си през лятото на 2000 година, когато вокалистът на "Епидемия" Павел Окунев я напуска след записване на албумите "Воля к жизни" (1998) и "На краю времени" (1999). През зимата Павел се среща с китариста Дмитрий Процко ("Кровавая Мери", Hic Salta) и след почти едногодишно търсене и многобройни промени "Арда" започва репетиции в следния състав: Павел Окунев – вокал, Дмитрий Процко – китара, Андрей "Дирк" Кузнецов – китара, пълният му адаш Андрей Кузнецов – бас китара, и Влад Алексеенко – барабани (много опитен професионалист, в чието лице и палки групата придобива сериозни организационни ресурси). През февруари 2002 г. бандата влиза в студио и записва англоезичната Fly Away. В резултат на този запис, на мястото на Дирк е поканен да се присъедини към групата Игор Пискарев, с чието участие е и дебютът на сцена в клуб "Точка 7" на 7 юли 2002 г. Интересно съвпадение е, че в същия ден концерт има и "Епидемия". Радио "Ехото на Москва" излъчва новата песен на групата "Нет никого", която предизвиква широк резонанс сред слушателите. Следват записи в студио, периодично прекъсвани от концертни участия, в едно от които е поканен Юрий Мелисов от "Епидемия", и в резултат на това в репероара на "Арда" влиза песента на "Епидемия" "Всевластният пръстен".

През пролетта на 2003 г. напуска бас китаристът Андрей Кузнецов, който желае да свири по-лека и сложно орнаментирана музика. На негово място барабанистът Влад, свирейки паралелно в рокендрол групата "Роб Рой", привлича от нея Ярослав Пастухов, вече свикнал с неговия стил на свирене. В резултат на това ритъм секцията забележително се подобрява. Дебютният албум на бандата "О скитаниях вечных и о Земле" излиза на 15 март 2004 г. В него са включени песните: "Возвращение Государя", "Первая Зима", "В Пустоте", "Мелькор", "Ради Звезд", "Нет Никого", "О Скитаниях...", "Крылатая Тьма", "Новая Мечта", а като бонус влиза и англоезичната Fly Away. Един от неразрешените проблеми на групата – отсъствието на постоянен клавирист – от юли 2004 г. отпада с присъединяването на Александър Андрюхин. През март 2005 г. "Арда" влиза в студио и записва макси сингъла "Екзорсист", явяващ се междинно стъпало между стария и новия албум на групата. В сингъла са включени "Экзорцист", "Тает Снег", "Вдаль", "Мрак" и "Только Пыль". През юни 2005 г. напуска Ярослав Пастухов и е заменен от Дмитрий Голяшев (Motorheads). В този си състав бандата концертира и твори нови парчета за радост на верните фенове.

Rivendell (Aвстрия) – преименуваната симфоник блек метъл банда Fangorn твори изключително по историите на Арда. Звукът им е нещо средно между Moonsorrow и Falkenbach (също като Falkenbach – проект на Vratyas Vakyas, Rivendell е проект на един човек; двата проекта делят и общ лейбъл – Skaldic Art). Първият албум е The Ancient Glory (2000), в който могат да се отличат песни като Malbeth The Seer's Words и разделената на две части The Song Of Nimrodel. Следва вторият албум Elven Tears (2003), а последният от 2005 г. Farewell the Last Dawn е епичен блек метъл с изразени фолк елементи, без прекалено бързи пасажи (за разлика от Falkenbach), с преимуществено акустичен звук. Фалагар изпълнява абсолютно всички партии в този албум – китари, барабани, бас, виолина, флейта, гайда, акордеон, мандолина, индийска цитра. Съвсем малка част от тези звуци са пресъздадени със синтезатор, повечето са изсвирени с реалното им звучене, което придава своеобразна автентичност на парчета, особено във Farewell the Last Dawn. Много албуми съдържат приятни и запомнящи се мелодии, но са малко тези, които те карат да съпреживяваш пресъздаваните емоции – тъгата, веселото пиянство, гордостта и готовността за битка. Изчистеният баритон на Фалагар перфектно се вписва в тази атмосфера (отново звучи като Вратаяс, но в разширена гама). Обложката представлява изображение на тъмна гора в ранната утрин, през която едва проблясват първите слънчеви лъчи, и напълно отговаря на съдържанието на албума.

Дойде ред и на пауър метълите от Дания Wuthering Heights, създадени още през 1989 г. като Angelica. Не записват нищо под това име и се преименуват на Minas Tirith. Реализират демо записа Tales From the Woods през зимата на 1992 г., а втория си демо запис разпространяват вече под името Vergelmir. Следват няколко неактивни откъм записи години, докато вече под наименованието Wuthering Heights през 1999 г. записват Within, последван от To Travel for Evermore (2002) и толкинисткия Far From the Madding Crowd (2004). Независимо, че името е взето от творчеството на Томас Харди, текстовете на песните са насочени преимуществено към Средната земя. Албумът започва с тъжните звуци на гайда, преминаващи в епичната инструментална пиеса Gather Ye Wild. Оттук нататък датските "брулени хълмове" ни поднасят интелигентен симфоничен метъл, техничен и изпълнен с перфекционизъм. Гайдите се завръщат в Highland Winds и отново отстъпват на акапелни пасажи. Стереотипният галопиращ ритъм и заядливото заглавие на инструменталната Bad Hobbits Die Hard я правят една от най-интересните в албума. Общата дължина на Far From the Madding Crowd, 65 минути, би могла да бъде и по-кратичка. Вокалът Нилс Патрик Йохансон (Astral Doors, Richard Andersson’s Space Odyssey), заместил Кристиян "Крили" Андрен, вкарва допълнителна тежест в звученето и това определено е най-хеви албумът на групата до този момент.

Стилът им е коктейл от хеви, пауър, виртуозен спийд метъл и прогресив наченки с привкус на кетски фолклорни мотиви (с включване на гайди в някои парчета). Близки по звучене са им Falconer and Elvenking.

И на последно място ще спомена Uruk-Hai (Австрия) – електронен амбиент уор метъл, проект на Худжин (Алекс Вийзер, член на Hrosshargrasni). Горещо препоръчвам кавъра на Ения – May It Be.

За пълна дискография на албумите и песните, споменати тук, разгледайте http://www.starlighter.info/br_6_2007/music3.html.

Даниела Драгийска, 2007

Статията е взета от брой 6/2007 г. на сп. Starlighter.