Разлика между версии на „Полумитични, вехти неща“

Версия от 14:03, 7 февруари 2008

ФантАstika 2007 (февруари 2008 г.)

Полумитични, вехти неща - Мария Спирова

I.

- Нищо не разбирам - каза Конника и разгони няколко мухи с опашката си. После тромаво обърна задницата си и се заизкачва бавно по хълма. Адски бавно всъщност... Тази гравитация го съсипваше.

ил. Елена Владинова

Някакъв възкисел ветрец рошеше гривата му и вършееше из високата суха трева. И това ми било трева. На него му действаше като очистително, но той не се оплакваше и дъвчеше, примирен с мисълта, че ще влезе в историята като първия Всевиждащ, живял в строго отшелничество, поне що се отнася до хранителния режим. Е, на тази планета поне трева имаше – твърде често го пращаха на места, където единствената флора се свеждаше до случаен къс аспарагус в парче кехлибар, кротко потъващо в море от лава... В подобни случаи преживяваше на сандвичи, макар че мразеше да използва устата на ездача си за хранене.

На върха на хълма високата фигура, загърната в одърпан сив плащ, измърмори едно "Е?" и сковано разтръска вързопа в ръцете си.

- Нищо не разбирам - повтори Конника и изпръхтя нервно. Да... Един от първите признаци на авитаминоза.

- Кое точно?

- Нищо.

Шамана въздъхна и повдигна вежди. Разговорът някак си не спореше. Преди обаче да измисли нещо мъдро, над главата му профуча сянка с претенции за аеродинамичност. Тя описа няколко не много точни окръжности край него, нададе пронизителен душегубен писък и кацна на рамото му.

- Като в добрите стари времена, а?! - бяха първите думи на Птицата. – Ще прощаваш, че закъснях, ама попаднах във времево завихряне.

Шамана се помъчи да не въздъхва. Напоследък му се превръщаше в навик.

- Жалко за завихрянето - изтощено отбеляза той, преглъщайки констатацията, че през последните няколко ери Птицата попадаше в завихряния всеки път, когато се решеше да я призове...

- Е? - запита по сценарий с надеждата да получи поне едно адекватно изречение.

- О, беше много забавно, не ще и дума! Протоплазмата ме засмука и ме подмяташе насам-натам из галактиката и тъкмо тогава...

Миг преди Шамана да рухне психически, Конника спря да хрупа бръшлян и бързо вметна:

- Мисля, че той иска да знае какво видя на тая планета. Нали те прати да огледаш...

- Нима още сме на това ниво?! — смая се Птицата.

- Какво толкова те учудва? Та ти едва сега пристигна с допотопната си методика на придвижване! Аз ли трябва да върша всичко!

- От кентаври акъл не ща!

Очите на Конника заблестяха особено неприятно. Птицата свирепо накокошини азбестовите пера на шията си...

В този момент Бебето проплака.

Всички се смръзнаха по местата си и впиха очаквателен поглед във вързопа. Шамана въздъхна и го залюля лекичко. Сред внушителната тишина той се покашля и рече:

- Събудихте го. Както и да е, само искам да знам годна ли е тази планета за поселение на зародиши или не?!?

По принцип това беше риторичен въпрос. Така че не беше за чудене, дето Шамана загуби ума и дума (и аура също!), когато...

- НЕ!!! - отговориха в един глас Конника и Птицата.

Достатъчно шокиращ сам по себе си беше фактът, че Конника и Птицата бяха единодушни по някакъв въпрос. Още по-фрапиращ обаче беше отговорът им... За пръв път в цялата си кариера на водач на отряд Всевиждащи той се сблъскваше с проблем от такова естество. Обикновено мисиите им се изчерпваха с това да облетят бързешката някоя планета от Курортния резерв на местния клон на КОСМИЧЕСКИЯ РАЗУМ и, без да си дадат много зор, да хукнат да докладват, че всичко е наред... В случай че не беше съвсем наред (на гнездата с динозавърски фосили им дай една-две по-слънчевички епохи и някоя супернова, да речем, и ето ти люпило), просто алармираха най-близкото поделение на Отдела за борба с вредители... Най-сетне те си бяха просто полумитични, вехти неща на държавна служба, а не командоси.

- Как така "Не"!? — Шамана усети, че гласът му придобива тембъра на болно морско конче.

Конника и Птицата се спогледаха. "Ти ли ще му кажеш или аз?..." Конника припряно поклати и двете си глави и се постара да изглежда невинен и безпомощен. Птицата го изгледа презрително, прочисти гърлото си и изстреля залпа:

- Ами, там долу е ФРАШКАНО.

- Тъй вярно! - додаде Конника.

В този миг Бебето ревна с всичка сила.

- О, по дяволите. Какво иска пак?

- Много е шумно! Не можеш ли да го намалиш?

Шамана тежко седна в тревата и залюля машинално вързопа.

- Не мога — с вградени колонки е...

II.

Задачата изглеждаше проста. Трябваше само да стигнат до милата малка планетка (третата, ако броиш от звездата майка на системата и ако въобще ти мине през ум, че онова въгленче насред Млечния път е звезда...) и да надникнат там. Очакваше се да няма нищо нередно. Атмосфера, вода... Едно-друго...

Шамана дундуркаше Бебето, докато то бълваше гейзер от базови данни, които Конника и Птицата методично и категорично отричаха. Тихото недоумение на Всевиждащия постепенно прерастваше в тиха паника.

Добре, спокойно.

Според Бебето, а то нямаше навика да бърка (само повръщаше от време на време), планетата бе в поносим екологичен статус и АБСОЛЮТНО НЕОБИТАВАНА. Идеята на КОСМИЧЕСКИЯ РАЗУМ беше да засели новата си експериментална раса на нея. Това беше политика, практикувана известен брой ери, която се бе оказала стабилна и успешна - усвояването на Вселената вървеше с величествено маршово темпо, а просъществувалите експериментални цивилизации захранваха Разума с необходимото количество емоционална енергия. Чиста работа. Когато някоя от цивилизациите стигнеше до програмирания си упадък, Центърът за просперитет и благосъстояние пращаше повторно отряд Всевиждащи да набележат мишената... После "БУУУМ!" - ядрената физика свършваше останалото. Ако имаше "останало".

Така ставаше, че Всевиждащите бяха предвестници на Живота и на Смъртта на всяка цивилизация... Митологиите бъкаха от тях, макар че там често ги олигавяха в романтични и модно-дизайнерски подробности...

- Ако не ме лъже паметта - почна Конника, - Fulmen 11 (това беше кодовото название на планетата в Каталога) е била в обсег на Засяване преди две ери, но...

- Нали? - гракна Птицата. - Голямото "НО"! Никога няма да забравя как го чух по телепатичния си канал за пръв път: Совалката беше разменила Зародишите за Fulmen 11 и Аеternае 007!!!

- Голям скандал беше - припомни си с неохота и Шамана, понеже вече почваше да осъзнава накъде бият колегите. — Естествено, Зародишите не оцеляха. Бяха настроени за живот само при конкретните условия... Лично аз ходих да проверя на Аеternае...

- Още ми е пред очите публичната екзекуция на бедната совалчица... - немилостиво продължаваше Птицата.

- Да, демонстративно я разглобиха и я дадоха за рециклиране. Жестоки времена бяха -добави Конника.

- Не е възможно.

- Кое?

Шамана погледна отчаяно отряда си. Разговорът някак си не спореше. Той въздъхна и сковано разтръска вързопа в ръцете си.

- Не е възможно Зародишите за Аеternае да са оцелели ТУК!

Конника вдигна рамене.

- Просто не е възможно! Те не бяха програмирани да...

- Но те са навсякъде!!! - не издържа Птицата. — Имат си Нещо Свещено, Което Наричат Господ, и още Няколко Други Подобни.

- Имат си някакви техни цели и заблуди - тичат, суетят се, бързат. Имат свое време! Те не са част от Разума, те са... тъй да се каже, ДИВИ! - обяви Конника, кимайки енергично и с двете си глави.

- Ама... това означава, че Разумът не е... – Шамана прехапа коварно хлабавия си език. - Неговите изчисления бяха категорични, че хумано-расата е мъртва поради непригодност към условията... Не пратиха никого да провери... Досвидяха им се хонорарите на копелетата галактически... - ръмжеше глухо Шамана, преживявайки преломен момент в живота си. Изведнъж вдигна глава, отметна качулката си и виолетовите кичури на косата му се развяха героически на вятъра.

- Искам да видя! - каза той и предателски остави Бебето на земята.

Слънцето на Fulmen 11 светеше меко над хълма. Шамана седна в поза "лотос" и започна да медитира. Очите му се обърнаха, от устата му се проточи мистично изглеждаща лига и двамата му колеги го погледнаха страхопочтително. Бебето пищеше френетично.

Шамана рязко отвори едното си око и ги стрелна с укорителен поглед:

- Накарайте го да млъкне.

- Не можем. С вградени колонки е.

ІІІ.

Вселената е по вселенски негостоприемна. Медитацията бе добър начин да го разбереш. Аурата на Шамана профучаваше край туфи пърхащи звездички с дъх на сяра, край високоскоростни комети с лъснали темета и ледени монокли. И всички те открито му се присмиваха... Цялата проклета Вселена се кикотеше! Шамана предположи, че е заради гравитацията. (Основен принцип на Всевиждащия: ЗА ВСИЧКО Е ВИНОВНА ГРАВИТАЦИЯТА.) Той по правило избягваше да медитира, понеже има малко неща, за които си струва да се бъхтиш душевно, при това с риск аурата ти да зацикли я в някое метеоритно задръстване, я да се включи без време в менюто на някоя гладна черна дупка.

Шамана концентрира волята си около пропусквателния пункт за аури-туристи на Fulmen 11 и нахлу в синьото пространство, пътьом овършавайки няколко незаконни плантации с розови сънища. И видя неща, които го поразиха. Трогателен хаос с наивна приказност и потресаващ ритъм! Изумителен оазис на неразумна екзотика и сладка обреченост, романтично кътче на суеверия и мракобесности! Шамана с бащинско умиление гледаше как малките мутантчета (забележителна прилика с оригиналния хуманоиден модел все пак!) се щурат по измислените си траектории и стремглави параболи, как мъничките им коли се заковават пред червения светофар, а невръстните човечета стръвно лапат сладолед...

Внезапно в идилията се вряза масивно копито, което припряно халоса Шамана в бъбреците. Сякаш заглушен от мокър чорап глас достигна до трансцендентния му слух. Дори и идващ от небитието, той беше добре модулиран и успяваше да си придаде мъгляви нотки на извинителност:

- Ъ-ъ, бебето пак повърна...

Шамана въздъхна и превключи на автопилот. Аурата му истерично разблъска тълпата и с реактивен писък се гмурна в Пространството. По пътя одраска бронята на някаква воняща тузарска душа, която явно си беше купила Нирваната, и крайно грубо се бухна обратно в тялото си, пренебрегвайки всички закони на мистичната грация...

- Колко пъти да ти казвам, че е опасно да ме прекъсваш така грубиянски, докато МЕДИТИРАМ!!! - ревна Шамана, като дойде на себе си. Конника изпръхтя притеснено и погледна към Птицата. Мда...

Явно сътресението от видяното и чутото се отразяваше на и без това крехката психика на Водача им. Та той просто кресна, без да употреби любимата си в такива случаи "Дидактика на оскърбената личност" или да се опита да ги сломи с демонстрация на благородство...

- А-а-а, Бебето... - окашля се Птицата.

- Мисля, че пак е хванало някакъв досаден вирус от мрежата... Повръща МНОГО, като се има предвид, че не яде.

Шамана положи усилие да не метне някоя кълбовидна мълния среден волтаж по тая Гротеска На Всички Пернати (не се подвеждайте - това не е обида, а официалната фамилия на Птицата) и просъска:

- За малко да катастрофирам бе, бройлер нещастен!

Все още виждаше как гневът оцветява аурата му в наситено хепатитно жълто с отровен отблясък. Шамана се задъхваше от хилядите еретически мисли, които го връхлитаха... Да оставим настрана факта, че командваше две олицетворения на Галактическото Недоразумение и едно портативно бебе, което си мисли, че е компютър (ъ-ъ, по-скоро беше обратното...), ами и цялата му многогодишна рутина отиде на майната си - тези... ХОРА, кажи си го най-сетне! Та ТЕ съществуваха въпреки свирепо точните изчисления на КОСМИЧЕСКИЯ РАЗУМ, въпреки че всъщност не бяха създадени за такива условия, въпреки че никой никога не се бе поинтересувал от тях... Те си живееха на "въпреки"!

- Какъв разкош! - прошепна Шамана.

- Шефе, шефе, нещо наистина не е наред с Бебето! — вайкаше се Птицата, докато вързопът се гърчеше неистово в тревата и изригваше киселина от акумулатора си. Конника потропа неловко с копито и рече, като придаде на изражението си максимална безотговорност:

- Е, сега остава да отлетим до Базата, да докладваме и ония гадове да изтрепят бедните самораслеци като въшки...

- ... и да ремонтират Бебето... - добави като на себе си Птицата, загледана някак хипнотизирано към залязващото слънчице на Fulmen 11. Тримата се дебнеха. Е, добре, кой ще бъде смелчагата, дето ще произнесе на глас наложилия се извод (мамка му, не ни плащат да правим изводи!) и ще поеме отговорността за Голямото После?

Шамана знаеше, че ще трябва да го стори - все пак той беше главатарят на бандата клоуни, а? Негова беше отговорността да скъса с досегашния си сигурен и ритмичен начин на живот, да скъса, един вид, пъпната връв и да поеме по изпълнените с кози барабонки пътечки на политическото дисидентство. "Няма пък да ви кажем – сопна се мислено той – и ще ви спретнем една сочна измянка..." Побиха го тръпки от собствената му дързост.

- Всичко е било демагогия, лъгали са ни... — изтръгна се от Птицата.

- С две думи - престраши се Конника, - КОСМИЧЕСКИЯТ РАЗУМ страда от деменция...

- ... и не е НЕПОГРЕШИМ и ВСЕЗНАЕЩ...

- Как мислите, ТОЙ дали го знае?...

- Абе, нали НИЕ го знаем!

- Ама това значи, че ние никога вече няма да се...

- ...върнем там? Разбира се! Повече бих предпочел да хрупам цяла Вечност тая хиповитаминозна трева, отколкото да се върна. А и човеците са толкова сладки и безпомощни...

Шамана вдигна гордо глава и огледа вдъхновено отряда си... Това едва не го обезсърчи отново, но той тръсна рошавата си коса и най-сетне промълви с епохална твърдост:

- Оставаме! Имаме цял свят да объркваме! - И, като се засили, ритна агонизиращото Бебе надолу по склона. Конника го настигна в галоп и след убедителния му къч дрънчащите останки се разпиляха из тревите.

- На ти сега едни вградени колонки! - злорадо изцвили той.

Мария Спирова, 2008