Разлика между версии на „Космографиките на Атанас П. Славов“

Текуща версия към 16:25, 7 април 2013

Признания на автора:

За тези, които ще познаят в изходния материал на картините ми фракталите и ще си кажат: „Ами той, компютърът, си генерира фигурите сам, за какъв автор говорим?!?», ще им отвърна с любимата (на всички скулптори) поговорка: „Тя, пластиката, си беше вътре в камъка, аз само махнах излишното…“

И аз така. Графиките си бяха вътре в хилядите хаотично генерирани шарки. Аз само махнах излишното. Е, и прибавих нужното.

Бележки на критика:

… се бе появила една нова визия, чиято неочакваност превръщаше изданието в нещо оригинално и ново. Художникът на тези впечатляващи произведения дори не бе „професионалист“ в рутинния смисъл на понятието. Техниката на компютърното рисуване много бързо се изтърква в няколкото си варианта на методиката в тази област. Подобно на „космическата“ музика, чиито електронни ефекти отдавна досаждат, и тук баналното и шаблона властват. В случаят с Наско Славов обаче имаме работа с един енциклопедист в сферата на фантастиката, който следи нейното развитие и познава детайлно нейните възможности. Така че неговата култура способства да актуализира съдържанието на това, което прави. Ако съм го наричал художник в някакви текстове, това не е просто така. Той е поет на рисувани миниатюри, неговите творби са синтез между символ и смисъл... Или още по-ясно: синтез между мисъл и представа. А и държи на изконното в изкуството - така напълнения фантастичен жанр с някакви илюстраторски шашми и разкази, измислени хора на бъдещето и просташки докарани красавици, нямат нищо общо с този творящ автор на пространства и интелектуална абстрактност...

(Калин Николов, сп. „Усури“)

Тези визии ни дават представа за структурата на материи и енергиите в тях, за пространства, наситени от фантастични асоциации. Със своите композиции А. Славов проправя нов път в българското изобразително фантастично изкуство, защото преди него опити от подобен род липсват или са изолирано явление. Важен елемент от картините му са философски насочените заглавия.

(Калин Николов, в. „Словото днес“)