Разлика между версии на „Забелязани книги“

Версия от 18:15, 2 октомври 2009

Или: Преброяването на дивите фантасти

(Статистика на книгите, „забелязани“ от списание „Локус“)

Валентин Д. Иванов

Ако поне веднъж в живота си сте се разхождали край полиците с безкрайни томове на покойния Робърт Джордан, сигурно сте си задали въпроса кога приливната вълна на фентъзито напълно ще залее книжарниците. Ако пък сте фен на Джордан, и минавате покрай рафта с книги от Питър Хамилтън, няма как да не се ужасите от нашествието на космическата опера... Има ли основание за подобни страхове? Изменя ли се в една или в друга посока „съотношението на силите“ между различните поджанрове на фантастиката? Увеличава ли се процентът на продълженията, сигнализирайки за изтощаването на оригиналните идеи в жанра? Изчезва ли, или се засилва интересът към изследване на фантастиката?

Тук ще се опитам да дам възможно най-обективните отговори на тези и други подобни въпроси. Като база за статистическо изследване съм избрал „забелязаните“ книги – това е постоянна рубрика на уеб страницата на списание Локус, която се появява два-три или дори повече пъти месечно и обикновено всеки път представя десетина нови заглавия. Тя далеч превъзхожда по брой книги подобните рубрики на други списания. Най-старите достъпни издания датират от май 1998 година. Критерият за подбор в настоящия момент е много либерален – всяка публикувана книга, копие от която е изпратено до списанието, ще бъде представена. Възможно е критерият да се е променил за период от десет години, но опитите ми да разбера нещо повече от редакцията не се увенчаха с успех.

Отвореността на списанието ме кара да мисля, че ако изключим статистиката на всички издадени книги, списъците на Локус вероятно са най-добрата база за това изследване. Нещо повече, за мен е почти сигурно, че огромната популярност на списанието има ефект върху търговската съдба на представените книги, което прави създаването на статистика на произведенията, представяни от Локус, още по-актуално. Самото представяне се състои от 5-10 реда на книга, в които обикновено се споменава жанра, евентуалната ù принадлежност към поредица и дори може да има връзки към по-подробни рецензии в уеб страницата на списанието или другаде, най-често в уеб страницата на книжарница „Амазон“. За целите на изследването дефинирах осемнадесет категории. Първите дванадесет разделят научната фантастика (която включва космическата опера, алтернативната история, различните „пънкове“ и социалната фантастика), фентъзито и хоръра на самостоятелни романи, романи продължения (включително романи, чието действие се развива преди или паралелно с първата книга в поредицата, но са написани след нея), авторски сборници и антологии. Първите романи от поредици попадат в категориите на самостоятелни книги, най-малкото защото не всички авторски и издателски планове се осъществяват. Комбинираните издания с по два или повече романа от една поредица в един том са включени в категорията на романите-продължения.

Няколко специални категории бяха въведени за:

– сценарии и книги по филми, телевизионни сериали и компютърни игри,

– документални произведения, например критика, есета, дори интервюта с размер на книги (каквото има например с Гарднер Дозоа),

– нефантастични произведения, които обикновено се „забелязват“ от Локус, защото авторът им е известен фантаст,

– албуми и графични романи, както и технически или географски псевдоръководста от измислени светове, и

– фантастична поезия.

Известен брой книги не подлежат на ясна класификация по жанр. Обикновено това са авторски сборници или антологии, които включват произведения с голямо жанрово разнообразие.

Резултатите от преброяването са представени в таблицата. За сравнение съм избрал три едногодишни периода, като два от тях не започват в началата на съответните години заради липсващи представяния в страницата на Локус.

Как изглежда светът на фантастиката според Локус? Най-напред, нашествието на продълженията е забележително! Нещо повече, ако през 1998 г. е имало само два четвърти или пети тома, през 2002 г. те стават единадесет, а през 2007 г. достигат четиридесет и един – близо 20-кратно увеличение за целия период, значително по-голямо от 2,4-кратното увеличение на всички представени книги. Това говори за промяна в демографията на продълженията – дългите поредици стават по-масови срещани.

Относителните дялове на авторските сборници и антологии в научната фантастика и фентъзито намаляват, а при хоръра статистиката е прекалено малка, за да се направи сигурно заключение. Тази тенденция, заедно с перманентната криза, в която се намират списанията в жанра през последното десетилетие, означава по-малко възможности къси форми да достигнат до читателите. Вторият интересен резултат е увеличаването на процента на произведенията в жанра фентъзи, които през 2007 г. надминаха научната фантастика. Хорърът е сравнително малко, навярно защото не попада в локатора на Локус, но той също става по-популярен непропорционално бързо, наред с фантастичната поезия и документалните книги на околофантастични теми. В същото време относителният дял на нефантастичните книги намалява, и понеже те се доминират от произведения на писатели фантасти извън жанра, една възможна интерпретация е, че „фантастичното гето“ има тенденцията все повече да се затваря в себе си.

Статистиката е доминирана от американски издателства, с редки включвания на някои британски и канадски, и то предимно за автори, които вече са си извоювали популярност в Щатите, като например Ken MacLeod и Робърт Сойер. Ето непълен списък на представените издателства: Tor – 210 книги, Harper – 92, Ace – 69, Ballantine Del Rey – 67, Bantam – 64, DAW– 55, Baen – 46, Roc – 39, Gollancz (Великобритания) – 34, Avon – 30, Eos – 28, Warner – 24, Simon & Schuster – 21, St. Martin’s/Thomas Dunne Books – 20, Penguin – 16, Harcourt – 12, Juno – 11, SFBC – 11, Doubleday -10, Macmillan – 9, Orbit – 9, Knopf – 8, Tachyon – 8, Scholastic – 7, Bloomsbury – 6, Solaris – 6, Small Beer Press – 6, Putnam – 6, Pocket Books – 4, Hodder & Stoughton (Великобритания) – 3, 1st Books Library – 2. Както се вижда, представени са и малки издателства, което е радващо, защото стимулира продажбите на нетрадиционни и дори експериментални произведения, често предназначени за тесни читателски ниши.

Ще завърша с няколко уговорки. Първо, това не е статистика на издадените, а на „забелязаните“ книги. Второ, жанровата класификация в известна степен е субективна. Трето, тенденциите, за които говоря тук, поне частично могат да се обяснят с различни селективни ефекти. Например, напълно е възможно преди десет години издателствата да не са смятали за необходимо да изпращат до „Локус“ романите-продължения, но постепенно влошената пазарна атмосфера да ги е накарала да поведат по-агресивна рекламна политика. Четвърто, както вече отбелязах, статистиката е доминирана от големите американски издателства.

Не се наемам да твърдя дали забелязаните тенденции са добри или лоши – нека да отсъдят читателите, които „гласуват“ с парите си.

1-2.01.2009 – 19-20.02.2009 Сантяго – Паранал

Едновременна публикация с английската версия в сп. Strange Horizons.