Разлика между версии на „Опровержение за книгата "Запали свещ на дявола"“

Версия от 21:21, 9 ноември 2009

Опровержение за книгата

"Запали свещ за дявола“

От Янчо Чолаков

Такава книга няма, такъв писател – също.

Първите доказателства за несъществуването на тази книга постъпват от конкурса на „Аргус“ през 2004 г., когато плъзна слухът, че ръкопис с такова заглавие бил спечелил първа награда за роман. Необорим факт е, че през следващите години не излезе такава книга! Злонамерени лица, твърдят, че през 2009 г. все пак ще излезе, но смело можем да кажем, че до този момент книгата ще продължи да не съществува със страшна сила!

Авторът Янчо Чолаков също не съществува. По всяка вероятност образът му е резултат на колективно въображение. Като доказателство привеждаме част от абсурдните слухове, които се мотаят из интернет за несъществуващия „творец“:

Янчо Чолаков е роден в Бургас. Следва българска филология. Увлича се по монети, азиатска класическа литература и китайска кухня. Роден е през жежкото лято на 1967 година и още в люлката е бил осведомен от третата си орисница, че е обременен с утежнена карма. Съвсем невръстен е натирен за две години в санаториум да лекува астма, където остава до деня, в който вижда съседчето си по легло оцъклено вследствие на бронхиален пристъп. В епохата на Тато е принуден да заеме синекурната длъжност на знаменосец в родното училище, след като преди това е пустосал публично всички останали комсомолски постове. Хваща последния влак на бригадирското движение, когато бива пратен да попълни недостигащия запас от арестанти на кариерата в с. Долно Езерово, и там прави кариера, като ломи няколко месеца камъни с чук.

В казармата военни хирурзи пожелават да му отрежат средния пръст, който е измръзнал в снеговете на Шабла, но той им показва друг среден такъв. За наказание е изпратен да учи за сапьор, което и прави, докато веднъж не открива, че от непредпазливия му съсед е останала само главата и лявото рамо. Поставя тротилова шашка под опашката на големия черен дог на полковника и има сериозни неприятности в деня, в който големият черен дог спира да лае. А иначе мудният му начин на живот е илюстрация на поговорката за капката, която с постоянството си прави камъка на решето. Издава собствената си психография под формата на разказ, озаглавен „Земята на кръстовете“. Носител е на някакви литературни награди, но вече му е втръснало да тъпче справките за себе си с тях. Не разрешава на разни редакторки да му пипат текстовете. Други работи може, но текста – не; за него това е нещо твърде интимно.

Побъркани фантасти твърдят, че има малко, но храбро издателство на име „Офир“, удостоено с „Гравитон“ – награда, учредена от писателя доайен в областта Любен Дилов.

Въпросните субекти злословят, че в това издателство той е издал над 45 книги, някои от които сборници и френска фантастика, които, както се знае, у нас не вървят.

Измислят също, че е автор на първата българска алтернативна фантастика – „Историята на Самотния редник“, книга с уникално полиграфическо оформление и оценена по достойнство в някои други измерения. Че е сътворил и сборника „Митове за овъгления мрак“ и че той е издаден от същия този „Аргус“.

По-долу превеждаме три доказателства за несъществуването на книгата и автора:

Документ 1: Визуализация на колективната халюцинация Янчо Чолаков.

Документ 2: Фрагмент от несъществуващата книга, написана в непреводимото на кой да е европейски език „преизказно наклонение“.

Документ 3: Илюстрацията за корицата на несъществуващата книга, която уж бил нарисувал Атанас Стоянов.

Документ 4: Част от книгите, които уж бил издал Чолаков в издателство „Офир“.