Разлика между версии на „„Победителите на Аякс““

Текуща версия към 20:16, 12 април 2013

от Георги Марков

Издателство „Народна младеж“, 1959 г.

Името на Георги Марков е свързано преди всичко с политиката - с близостта му до властта, с последвалото дисидентство и най-вече с убийството му, което създаде за света нарицателния термин „български чадър“. Вероятно доста хора знаят, че той е сред екипа сценаристи, работили върху първите серии на телевизионния сериен филм „На всеки километър“, но сигурно малцина са чували, че Георги Марков е и писател фантаст. Наистина, през далечната 1959 г. в поредицата „Библиотека Приключения и научна фантастика“ под номер 51 се появява малко томче с виолетово-синя корица, носещо името „Победителите на Аякс“. Романът няма нищо общо с „Гибелта на Аякс“ от Павел Вежинов, отпечатан за пръв път в същото издателство, но през 1973 г.

Илюстрация: Александър Денков

Попаднах на книгата случайно - един продавач на сергиите в Стара Загора, като разбра, че не търся обичайните бестселъри на „Бард“, я извади изпод щанда и ми я предложи за пет лева. По-късно научих, че цената е направо смешна за отлично запазен екземпляр на това издание, което според самата книга има тираж от 8000 броя. Първоначалната цена е била 9,70 лева, което след паричната реформа се равнява на 0,97 лева. Бегъл преглед на Интернет ме убеди, че тези числа са типични за фантастиката от онова време.

Цитирам дословно анотацията: „В научнофантастичния роман „Победителите на Аякс“ се третират интересни проблеми на съвременната астрофизика и бъдещата астронавтика. Действието се развива след около два века, в обстановката на велики научни открития. Група безстрашни учени от Земята за пръв път в историята на човечеството преминават границите на Слънчевата система и след многобройни приключения пристигат на планетата Аякс. На нея те срещат хора от трета планета, дошли също да изучават Аякс. Макар и от различни народности, изследователите живеят като истински братя, отдали всичко в служба на великите задачи на своето време. В техните образи са превъплътени характерните черти на бъдещите хора: честни, смели и предани докрай на научното си и гражданско призвание.“

Започвам с анотацията не заради нейната точност или пълнота, а защото тя показва кое се е смятало за важно в една научнофантастична книга преди повече от половин век, когато тези думи са били написани. Ако горните няколко изречения създават усещане, че романът е шаблонен и населен с картонени герои, значи анотацията е успешна, защото няколкото дни, през които полагах усилия да се справя с „Победителите...“, ме оставиха с точно такова впечатление. С което далече не искам да омаловажавам таланта на Георги Марков. Това е вторият издаден роман на трийсетгодишния - по онова време -писател след шпионския „Цезиева нощ“, появил се само две години по-рано. И фантастичната литература познава много автори, които значително за подобрили стила си на писане. Един от най-новите примери е Алистър Рейнолдс, чийто пръв роман „Пространство на откровенията“ (Revelation Space) за мен беше мудна и предсказуема история, която с нищо не подсказваше, че същият човек може да създаде динамичния, наситен с релефни герои и написан с много въображение и богат език „Смъртоносен свят“ (Terminal World; българският превод на заглавието е мой и не претендирам за точност). Двете книги са разделени от десет години, ако не броим времето, което е преминало, докато „Пространството...“ е обикаляло от едно издателство в друго.

Илюстрация: Александър Денков

• * *

Независимо от художествената и идейната си стойност, „Победителите...“ е книга, която заслужава внимание не само като документ на епохата, а и защото съдържа в себе си няколко интересни обобщения. На първо място, екстраполацията към бъдещето е линейна: космическите кораби са като съвременните самолети, само че летят по-надалече и по-бързо; новооткритите растения и животни се подчиняват на същите Дарвинови закони, но просто са по-големи и по-страшни; извънземните са като хората, но хилядата години аванс им дават само по-малки и по-мощни изчислителни машини и оръжия, които действат по-добре, или бинокли, които им позволяват да видят по-надалече от земните аналози. Концепцията за непознаваемото бъдеще напълно липсва на страниците на романа.

Второ, авторът прави ред опростявания, в които по-внимателният читател може да улови система, подчинена на идеята, че мащабите на Вселената са модифицирани, за да я направят съизмерима с човека. Не съм сигурен дали Георги Марков съзнателно е избрал този подход и го е приложил комплексно върху света, описан в книгата му или отделно във всеки случай е променял реалностите на космоса, за да отговарят на изискванията на сюжета. Мигновеното радио (което по-късно ще наричаме ансибъл), свръхбързите пътувания в Слънчевата система, универсалните закони на еволюцията, които водят до сходни растителни и животински видове, и още по-универсалните закони на лингвистиката (само че универсалният преводач от Стар Трек тук е заменен с талантлив професор от ренесансов тип), които правят езика на извънземните лесно разбираем за нас, са само няколко примера. Няма дори следа от усилие за логично обяснение на тези опростявания. Един съвременен научнофантастичен роман несъмнено би бил много по-детайлен в това отношение. „Победителите...“ принадлежи на същата епоха, в която Хайнлайн например може да мине само с една дума от марсианския език; ако „Странник в странна страна“ беше написана днес, агентът на Хайнлайн би настоял да има едно приложение с речник и друго с основите на марсианската граматика. Нищо чудно, че „Хамлет“ наскоро беше преведен на клинонски.

Ценностната система на героите от романа заслужава специален коментар. Пълната им отдаденост на идеята за един съвременен читател граничи с обсебване, с идея фикс. Зает с подготовката за спасителната експедиция, главният герой, на когото предстои трийсетгодишен полет, не намира време да се сбогува с родителите си и най-доброто, което успява да направи, е да им напише кратко и суховато писъмце непосредствено преди старта.

Друг характерен елемент, типичен за онова време е начинът на прокарването на националната идея: един от главните герои е българин, талантлив пилот, ученик на изчезнал съветски изследовател, когото героите търсят почти през целия роман. Българинът се изявява наравно с представители на ред велики държави, но в същото време е поставен в ролята на догонващ и повтарящ величав успех, постигнат вече от друг. Трудно е да се съди дали принизената му роля е резултат на идеологическа постановка, или на нашия традиционен комплекс за малоценност пред по-големия брат. Подобни герои, които делят мегдан със света, може да се намерят и в не-жанровата литература от онзи период, но като че ли криминално-шпионският жанр предлага най много примери: „Срещу 07“ на Андрей Гуляшки, поредицата от романи за Емил Боев на Богомил Райнов и не на последно място няколко епизода в сериалите „Произшествие на сляпата улица“ и „Синята лампа“ (със сценаристи съответно Павел Вежинов и Иван Славков).

Илюстрация: Александър Денков

Илюстрациите в „Победителите...“ заслужават особено внимание. Те са дело на талантливия художник Александър Денков, който е знакова фигура в българското изобразително изкуство. Автор е на първия български анимационен филм, работил е като художник в киното и е илюстрирал много книги от поредицата „Библиотека Приключения и научна фантастика“ и дори българското издание на „Илиада“. Илюстрациите му към „Победителите...“ са забележителни с това, че произхождат от докосмическата ера и художникът не разполага с много образци за подражание. Въпреки това от картините му лъха естетиката на програмата „Аполо“ и ранните съветски космически кораби - отделни специализирани ключове за различните функции (позволявам си да интерпретирам картините) и скафандри, които повече наподобяват водолазни костюми. На други картини ракетите му са заобиколени от облак инженери и техници, като всеки току-що кацнал самолет, а трети са пейзажи с междузвездни кораби на фона на далечни планети и слънца, които биха могли да са кадри от който и да е съвременен научнофантастичен филм.

На последно място, но не по значение, искам да отбележа непосредствения език на героите: „Пръв стъпи на тази земя Луиджи Гатанини“, „Има си хас, газ със земен глас, със спасителни възможности! Що за продукт на материята сте?“ Днес тези думи едва ли биха впечатлили някого, но преди петдесет години, когато езиковата традиция е била много по-строга, ефектът им сигурно е бил впечатляващ. Не случайно на тях ми обърна внимание Атанас Славов, който е чел тази книга на крехката възраст от дванайсет години - според познавачите златната възраст за фантастиката.

• * *

За съжаление „Победителите на Аякс“ претърпява само едно издание преди политиката да се намеси и да направи по-нататъшната й поява невъзможна. След емигрирането си Георги Марков е бил подложен на забвение, книгите му изчезват от библиотеките, а името му е заличено от надписите в „На всеки километър“. Днес романът е прекалено остарял морално, за да представлява интерес за издателите, но смятам, че той все пак би намерил мястото си като електронна книга, предимно за ценителите и изследователите на българската фантастика. „Победителите...“ представя най-ранното творчество на един интересен писател и демонстрира духа и атмосферата на ранния бум на научната фантастика у нас - според уикито за българска фантастика на Григор Гачев романът влиза в първата десетица от фантастични книги, излезли след 9 септември 1944 година и в първата двайсетица български фантастични романи за всички времена. „Победителите...“ е интересен не само заради по-нататъшната съдба на автора си, а и като демонстрация на типичния поглед към бъдещето от преди половин век.

Илюстрации от книгата: Александър Денков

Валентин Д. Иванов

Сантяго, Чили