Разлика между версии на „70 години от рождението на Иван Пунчев“
Sastavitel (беседа | приноси) (Нова страница: '''Йордан Янков''' рамка|дясно Някога, някъде се е родил човек. Ритал е топка по п...) |
Sastavitel (беседа | приноси) |
||
| Ред 6: | Ред 6: | ||
Някога, някъде се е родил поет. Да си поет е сложно занимание, както казват. Да се вслушваш в ритъма на своя живот, да откриваш как тоновете му влизат в резонанс с живота на други хора, да търсиш хармонията в леещите се думи и емоциите зад тях. Много често поетите остават анонимни. Много често поетите запазват ритъма на строф-ите само за себе си. И само малка частица от тях се влива в ритъма на живота около тях. | Някога, някъде се е родил поет. Да си поет е сложно занимание, както казват. Да се вслушваш в ритъма на своя живот, да откриваш как тоновете му влизат в резонанс с живота на други хора, да търсиш хармонията в леещите се думи и емоциите зад тях. Много често поетите остават анонимни. Много често поетите запазват ритъма на строф-ите само за себе си. И само малка частица от тях се влива в ритъма на живота около тях. | ||
| − | Някога, някъде се е родил мислител. Да си мислител е самотно занимание, както казват. Години наред да преследваш призраците на абстрактни понятия, да се рееш в ефирни хипотези, за да ги приземяваш след това в солидни теории. Компания ти правят само мислите изречени от други хора, живели в други епохи, на други континенти, някак странно събрани на едно място в твоята глава. След себе си мислителят | + | Някога, някъде се е родил мислител. Да си мислител е самотно занимание, както казват. Години наред да преследваш призраците на абстрактни понятия, да се рееш в ефирни хипотези, за да ги приземяваш след това в солидни теории. Компания ти правят само мислите изречени от други хора, живели в други епохи, на други континенти, някак странно събрани на едно място в твоята глава. След себе си мислителят оставя върволици от думи и изречения, които очакват някой друг мислител да ги покани на среща в своята Вселена от понятия, хипотези и теории. |
Преди 70 години се е родил Иван Пунчев. След себе си остави една спираща дъха теория на диалектическата математика и математическата диалектика, толкова красива, колкото строфите които пазеше за своите прия-тели, теория която ни води в лабиринта на ежедневните малки радости и големи трагедии по пътя към онази Вселена, където всичко писано от поети и философи ще се сбъдне, и да - Земята ще бъде рай - ще бъде едно от многото обиталища на Космическия Разум. | Преди 70 години се е родил Иван Пунчев. След себе си остави една спираща дъха теория на диалектическата математика и математическата диалектика, толкова красива, колкото строфите които пазеше за своите прия-тели, теория която ни води в лабиринта на ежедневните малки радости и големи трагедии по пътя към онази Вселена, където всичко писано от поети и философи ще се сбъдне, и да - Земята ще бъде рай - ще бъде едно от многото обиталища на Космическия Разум. | ||
Юбилеите идват и отминават. Остават върволицата от думи и изречения, които винаги ще запълват едно огромно отсъствие. | Юбилеите идват и отминават. Остават върволицата от думи и изречения, които винаги ще запълват едно огромно отсъствие. | ||
Текуща версия към 15:34, 14 април 2013
Йордан Янков
Някога, някъде се е родил човек. Ритал е топка по празните следвоенни софийски улици, катерил се е по дървета в някакво забравено село, вървял е по тихите пътеки, високо горе в планината, ден след ден е изпълнявал ритуала по запалването на безчет цигари, вдишвал е аромата от джезвето кафе, очите му са блестели, увлечен в разговори с красиви жени, красиви очи са го изпращали скришом с поглед, безброй изкачени стъпала, безброй извървени стъпки, безброй отражения във витрини, недовършени разговори, дълги раздели и едва започ-нали срещи. Така минава живота на човек.
Някога, някъде се е родил поет. Да си поет е сложно занимание, както казват. Да се вслушваш в ритъма на своя живот, да откриваш как тоновете му влизат в резонанс с живота на други хора, да търсиш хармонията в леещите се думи и емоциите зад тях. Много често поетите остават анонимни. Много често поетите запазват ритъма на строф-ите само за себе си. И само малка частица от тях се влива в ритъма на живота около тях.
Някога, някъде се е родил мислител. Да си мислител е самотно занимание, както казват. Години наред да преследваш призраците на абстрактни понятия, да се рееш в ефирни хипотези, за да ги приземяваш след това в солидни теории. Компания ти правят само мислите изречени от други хора, живели в други епохи, на други континенти, някак странно събрани на едно място в твоята глава. След себе си мислителят оставя върволици от думи и изречения, които очакват някой друг мислител да ги покани на среща в своята Вселена от понятия, хипотези и теории.
Преди 70 години се е родил Иван Пунчев. След себе си остави една спираща дъха теория на диалектическата математика и математическата диалектика, толкова красива, колкото строфите които пазеше за своите прия-тели, теория която ни води в лабиринта на ежедневните малки радости и големи трагедии по пътя към онази Вселена, където всичко писано от поети и философи ще се сбъдне, и да - Земята ще бъде рай - ще бъде едно от многото обиталища на Космическия Разум.
Юбилеите идват и отминават. Остават върволицата от думи и изречения, които винаги ще запълват едно огромно отсъствие.
