Разлика между версии на „Български SF и F календар“

Текуща версия към 19:14, 18 септември 2015

Наталия Маринова

У нас Ивайло Рунев прави първите календари, отбелязващи годишнини на известни фантасти от България и чужбина – публикувани са преди двайсетина години по страниците на списание „ФЕП“, което тогава е надхвърляло 20-хиляден тираж.

По-късно Александър Карапанчев съставя поредица от такива календари, като разширява диапазона им и вкарва в тях повече журналистика. Те излизат през периода 1998–2003 г. в кърджалийския вестник „Нов живот“, където Никола Кесаровски поддържаше специализираната страница „Клуб „Фантастика“.

И накрая по нашата тема: календари със свои фантастични картини, календариум и отбелязани дати на фантасти е правил Атанас П. Славов. (Той е произвеждал и специални пощенски пликове с БГ фантастична тематика, но това вече се явява „друга опера“.) Днес пламъчето на добрата стара традиция гори в списанието на варненеца Венециян Тодоров „Фантастика & Фентъзи“.

А сега нека да обърнем поглед към този наистина актуален календар, за който много ни помогна титанидата Мнемозина – богиня на паметта и майка на музите.

Първа страница на вестника

1889 – родени Николай Райнов и Чавдар Мутафов.

1894 – роден Жорж Папазов, един от първите художници сюрреалисти.

1899 – роден Владимир Полянов. На 30 декември Иван Вазов написва „Последният ден на ХХ век“, смятан за първия SF разказ в нашата литература.

1904 – родени Димитър Ангелов и Ценко Цветанов (Косе Босе).

1909 – роден Васил Иванов, наричан Паганини на кредата.

1914 – родени Андрей Гуляшки, Павел Вежинов и Петър Бобев.

1919 – родени Александър Геров и Емил Манов.

Отново 1919 – родени Димитър Пеев и Йордан Милтенов.

1929 – родени Георги Марков, Йордан Радичков и Недялка Михова.

1934 – излиза сборникът „Дамата с рентгеновите очи“ от Светослав Минков.

1939 – публикувана е фентъзи повестта на Николай Райнов „Княз и чума“, илюстрирана от своя автор.

1944 – родени Васил Димитров, Никола Кесаровски и Христо Пощаков.

И пак 1944 – родени Анибал Радичев, Иван Серафимов и Никифор Рус­ков.

1949 – почива Елин Пелин. Роден Милан Асадуров.

Също 1949 – родени Агоп Мелконян и Валентин Стамов.

1959 – родена Здравка Евтимова. Отпечатан е романът на Георги Марков „Победителите на Аякс“, илюстриран от Александър Денков.

1964 – излиза „Човекът, който търси“ (първият български сборник с разкази от отечествени фантасти). Родени Анри Кисиленко и Милена Авонеди.

Отново 1964 – в Лос Аламос филмът „Слънцето и сянката“ получава наградата „Джон Кенеди“ за най-сполучливо изразяване на идеята за мир.

1969 – на световния конкурс за радиожурналистика в Япония Светослав Славчев завоюва голямата награда с пиесата си „Случаят Медея“, а към списание „Космос“ се създава клуб-семинарът „Златното перо“.

1974 – през април е основан клубът „Иван Ефремов“. Любен Дилов публикува своя роман „Пътят на Икар“.

Пак 1974 – почива Иван Вельов. Родена Елена Павлова.

1979 – в София се създава Национален оперативен съвет на клубовете по фантастика. Стартира варненската библиотека „Галактика“. Филмът „Бариерата“ получава сребърен медал на кинофестивала в Москва.

1984 – излиза брой 1 (и единствен) на бюлетина „ФЕП“. Приета е петгодишна програма за развитие на клубното движение в България, а пък Йордан Радичков издава сборника си „Верблюд“.

1989 – в Свердловск българин става първият чуждестранен гост на „Аелита“ (най-мащабния фестивал на фантастиката в Русия). По същото време на Еврокона в Сан Марино България взема за пръв път три награди.

И отново 1989 – голяма българска група участва в първия и всъщност последен Соцкон, проведен в Коблево, Украйна.

1994 – почива Ивайло Рунев, а ИК „Бард“ получава първия „Гравитон“ за издателство. Голяма група българи гостува на Еврокона в Тимишоара.

Също 1994 – отпечатан е романът на Агоп Мелконян „Смърт в раковината“, който не се разпространява.

1999 – през март ИК „Аргус“ започва „Нова българска фантастика“, първата специализирана поредица за книги от родни фантасти. В Стара Загора е основан клубът за екокултура и фантастично изкуство „Уибробия“. Започва своя живот списанието „Зона F“.

Пак 1999 – появява се брой 1 на списание „Тера фантастика“. Величка Настрадинова публикува романа си „За змейовете и вампирите, за Марта, за потомството“. Издателство „Тагетес“ отбелязва своеобразен рекорд, пускайки на пазара пет книги от Нина Ненова.

Още веднъж 1999 – почива Георги Марковски.

2004 – почива Йордан Радичков. Стартират библиотека „Тера фантастика“ и годишникът „Ваяния“.

Отново 2004 – в Пловдив се провежда първият у нас Еврокон. В Казанлък е създаден клубът „Светлини сред сенките“, а пък в Града на тепетата – виртуалният университет „Арменелос“, посветен на творчеството на Дж. Р. Р. Толкин.