Разлика между версии на „За ЛАРП-а, хората и още нещо...“

Текуща версия към 13:05, 20 септември 2015

„Фантазия без граници“ се появи като списание по случай годишнината на форума и сайта www.larp-bg.org. Затова сметнах, че е удачно да започнем с историята на ЛАРП-а в България, разказана от хората, видели целия процес с очите си и преживели го със сърцата си. В тези няколко страници всъщност е разказана нашата история през изминалите вече 6 години. Надявам се да ви е интересно... и може би дори да ви спечеля за участници в някой следващ ЛАРП.

Анелия Иванова – Suffer

За ЛАРП-а, хората и още нещо...

(Първият ЛАРП в България)

Александър Красналиев – GraHaz

Повечето истории си имат начало и край. Тази обаче не е от тях, защото въпреки проблемите и разногласията ни нейният край все още е в неизвестното бъдеще. Но нека започнем от там, откъдето започва всяка история – от началото.

Вече почти десет години съм голям почитател на ролевите игри, особено на техните pen & paper варианти. За един доста продължителен период трилогията за Ендивал беше моята Библия, носех ги навсякъде и ги знаех наизуст от кора до кора.

И така, в един щастлив пролетен ден, моят верен другар Mystic донесе новината, че хората от някакъв форум смятали да правят ролева игра на живо. Съвсем естествено последва екзалтация, побъркване и неизменно регистриране в съответния форум. Там, в Българската бард гилдия, вече течеше подготовката за събитието. Запленени от идеята, двамата с Мист се включихме с каквото можахме в подготовката, приготвихме инвентари и оръжия и зачакахме деня.

Вследствие на много драми и малко сън, на сутринта на 13.08.2004 се озовахме в ранния влак за Пловдив, въоръжени с купища мечти и тонове фантазия. След дълга и тежка борба с провинциални автобуси, несговорчиви междуселищни маршрутки и планински склонове, най-накрая се добрахме до Чудните мостове, мястото, където сънищата станаха реалност. Никой не би могъл да избере по-красиво място за това, което смятахме да правим. Единствените минуси, както ще стане ясно по-нататък в разказа ми, се оказаха стръмните склонове и каменистите пътеки. С изключение на тях всичко беше като излязло от сънищата ни – зелени гори, из които да бродим, скали, по които да се катерим, дори и река, от която да се освежим.

Да, наистина бяхме в рая.

Вечерта захладня и всички се сгушихме около големия огън, който бяхме наклали. За мен това беше първо излизане на палатки и от това преживяването придоби почти фантастичен привкус. Разказите, огнените езици в нощта, звездното небе, толкова ярко там в планината. Всичко това беше само прелюдия към същинското приключение, което ни очакваше на следващия ден.

Нощта се оказа всъщност не просто хладна, а направо студена и докато треперехме гушнати, и аз, и Мистик горчиво съжалявахме, че цялата ни подготовка е била на базата на филмите, които сме гледали. Уверявам ви, това, дето хората спят загърнати с наметалата си, не работи. Когато, за щастие, се събудихме покрити със скреж, се оказа, че някой анонимен доброжелател ни е дарил едно-две одеяла, които по всяка вероятност са ни спасили живота, и затова ние ще сме му завинаги благодарни.

Сутринта прекарахме в прогонване на студа и сгряване, докато по някое време не се появиха групата хора, които чакахме, след което се настаниха при нас. Щом всички се поуспокоиха, Morgul Blade, основният виновник за това събитие, ни събра на една полянка, където всеки от нас разказа за своята представа за идното събитие. Няма да преувелича, ако кажа, че там, на тази полянка, се роди ЛАРП-ът в България. Нямахме насадени правила, нямахме сюжет, нямахме дори ясна представа какво се очаква да правим. Имахме обаче най-важното – фантазия и желанието да я превърнем в реалност.

Пак на тази полянка всеки, който не беше се справил с костюма или оръжията си, получи чудесен инвентар, изработена от Моргул Блейд. Никой не остана принуден да наблюдава отстрани.

Денят напредваше, когато играта най-сетне започна. Първата ни игра нямаше сюжет, просто се разделихме на баналните Гондор и Мордор. Десетина, може би дванадесет човека приеха облиците и маниерите на съществата, които отиграваха. Хора, орки, джуджета, хобити и елфи плъзнаха из гората, две малки армии, чиито членове допреди този ден не се бяха познавали. Две искри, които подпалиха пожара, който днес наричаме ЛАРП.

Гората е самотно и страшно място, когато знаеш, че някъде из нейните дебри се крият враговете ти. Единственото, на което можеш да разчиташ, щом чуеш ревовете и тропота на мордорската сган, е човекът до теб. Непознат, но хладно уверен наглед, той ти дава сила да не изпаднеш в паника. Същата сила, която му даваш и ти. И така, в мига на истината двамата изскачате на пътя на враговете си и знаеш, че не си сам...

На по-късен етап стана ясно, че някой се е заел да въведе и някакъв куест, за разнообразяване на обстановката. Оказа се, че вече търсим мистичния кинжал на божество, чието име вече съм забравил. И тъй като указанията за намирането на заветната цел се състояха в следното – „Под високото дърво, до двата разцепени камъка“, – нашият ЛАРП можеше да продължи и десет дена. Дори и да беше обаче, никой нямаше да се оплаче. Всички бяхме там заради тръпката. Мечовете от щори си бяха достатъчно истински за нас, а шишарките, които маговете мятаха, бяха безмилостни огнени кълба.

След като в продължение на 1-2 часа никой не успя да открие кинжала на божеството, нашият любим куестосъставител Даемор, по онова време третата половина от нашето трио с Мистик, реши да се смили и да ни покаже къде точно се намира дървото с двата сцепени камъка. Съвсем честно ви се заклевам, че в гората видяхме и преровихме корените поне на 50 дървета, отговарящи на описанието.

И тогава се случи неприятното – Даемор, впуснал се в търсене на собствения си скрит кинжал, се подхлъзна по един от стръмните склонове, за които вече споменах, и падна върху една от каменистите пътечки, които също споменах. Първоначално самият Даемор изказа предположение, че глезенът му е счупен, защото се беше подул, но за щастие се оказа, че просто се е натъртил лошо. Както и да е, с тази случка играта приключи.

Никой не беше забелязал как е отлетяло времето, но когато спряхме да играем, слънцето вече се снижаваше към хоризонта, затова всички се разотидохме и се приготвихме за вечерта. И втората ни нощ на Чудните мостове в Родопите не беше никак топла, но този път кръвта ни още кипеше, а и виното ни топлеше, затова никой не се оплака. Пяхме песни, съответстващи на атмосферата, говорихме си до късно през нощта и се радвахме, че сме били заедно в това невероятно преживяване. Признавам си, че в пристъп на привързаност и братска обич благодарих на всички за това, че просто ги има...

След това се събудихме на сутринта и отпътувахме за дома. Отнесохме със себе си десетки хубави спомени, а в сърцата ни грееше една нова любов, носеща грозноватото и чепато, но също така безкрайно мило на ушите ни име ЛАРП.

Материалът е публикуван за първи път във „Фантазия без граници“, бр. 2, 2009.