Разлика между версии на „Софтуерът в системата на дигиталната комуникация“
Sastavitel (беседа | приноси) (Нова страница: '''Елица Иванова''' Дигиталната комуникация се появява още с първото успешно съобщение чре...) |
Sastavitel (беседа | приноси) |
||
Ред 66: | Ред 66: | ||
Софтуерното програмно творчество е основен фактор в интеркултурната комуникация, разгръщаща се в рамките на дигиталното творчество изобщо. Чрез тъй наречената софтуерна локализация, това творчество сближава културните ценности от различен вид и спомага за появата на общочовешки културни парадигми. | Софтуерното програмно творчество е основен фактор в интеркултурната комуникация, разгръщаща се в рамките на дигиталното творчество изобщо. Чрез тъй наречената софтуерна локализация, това творчество сближава културните ценности от различен вид и спомага за появата на общочовешки културни парадигми. | ||
+ | |||
+ | |||
+ | ---- | ||
Версия от 20:40, 25 март 2017
Елица Иванова
Дигиталната комуникация се появява още с първото успешно съобщение чрез връзка между два компютъра, поставила началото на ново културно състояние в живота на човечеството. Днес няма област в обществения живот, където да не е, или да не е в състояние използването на дигиталното комуникационно общуване. Става известно, също, че целенасочена дигитална комуникация вече се извършва и между самите компютърни устройства. Добър пример за тази възможност са системите на свръхкомпютрите.
Две основни насоки се очертават в системите на дигитална комуникация.
Едната, все още преобладаваща в много страни по света, е пряката комуникационна връзка между дигитален адресат и дигитален адресант, или казано условно – съобщителната. При нея комуникацията се осъществява чрез и във вид на съобщения или пакети от подобни съобщения с различен характер.
Другата, също информационна, но не пряка, е справочната комуникация, при която общуването е чрез документи и други опредметени носители на информация.
Съвременната динамика в компютърния свят сочи, че днес в дигиталната комуникация вече преобладава втората насока – инфопрмационно търсещата. Тя също е вид комуникация, но връзката между източника на информацията и нейния реципиент е в друга посока на активност – от реципиента към източника. Освен това тя в повечето случаи не се осъществява в реално време.
В посочените две основни области на дигиталната комуникация настъпват все повече и повече разнообразни усъвършенствания. Повечето от тях са плод не само на въображението, но произтичат от нуждите на самата обществена практика и битовите потребности на хората, от потребностите на бизнеса, на военното дело и така нататък.
Появиха се социалните мрежи, оформи се и блоговата сфера, които съчетават съобщителната със информационно търсещата или, както я обозначих по-горе - справочната комуникация.
Всичко това е превърнало дигиталната комуникация в една от основните области на самата обществена практика, оформило я във важен съвременен дял от нея.
В тази посока се разгръща и почти полувековната история на Интернет комуникацията, която се утвърждава като една от най-широките системи на компютърната комуникация.
Първоначално тази система се създава като комуникационна инфраструктура за потребностите на американската армия, по-точно за армията на САЩ. Не след дълго време се превръща в поле на масовите комуникации и бизнес отношенията (като например онлайн продажбите, комуникацията с потребителя, както и за вътрешна употреба – имейли, верижен мениджмънт и др.). Всичко това я превръща днес във всеобща комуникационна инфраструктура, осигуряваща ни с информация по всяко време, независимо къде се намираме.
С появата си Интернет се развива първоначално само в САЩ. По-късно разширява проникването си навсякъде по света, където има персонални компютри. Достъпът до Интернет чрез мобилни телефони разширява още повече кръга на потребителите ѝ по целия свят.
И тук ключова роля има софтуерът. Нещо повече. Може да се каже, че без него няма и не може да има дигитална комуникация изобщо.
Обичайното определение на софтуера е създаване и използване на програмни продукти, предписващи определен алгоритъм на манипулация с получаваните и използвани в дигиталните системи информационни единици. Той съдържа предписания за определен режим на мислене и действие при получаването и използването им. В този смисъл софтуерът е вид комуникация между програмиста и потребителя на изпращаните или разпространяваните по дигитален път информационни единици.
Софтуерът (на английски: software — програмно осигуряване) е съвкупността от цялата информация от инструкции и данни, необходими за работата на всяка електронноизчислителна машина. Употребява се главно в сферата на информационните технологии.
Обикновено инструкциите се задават като съвкупност от алгоритми, с различно предназначение. Действието, тоест приложението на даден алгоритъм, може да служи като начални данни за стартирането на друг и т.н. В масово разпространените компютри голяма част от софтуера е разположена на външна памет и може лесно да бъде променяна от потребителите според нуждите им. Инструкциите в централните процесори и специализираните интегрални схеми обаче се задават още при програмирането им, и не могат да бъдат променяни директно от потребителя.
Етимологията на думата „програма“, както и действителния й смисъл днес, я определя като предписание за действие. В случая тя е предписание за усилията при осъществяването на съобщителната или справочната, или каквато и да е друга комуникационна дейност в сферата на дигиталната култура и дигиталното общуване. Програмата поднася на потребителя (посетителя, участника и т.н.) указанията как да се постъпи за да се прочете съобщението, или да го съзре и да работи върху него или според него.
За присъствието на софтуера в дигиталната комуникация могат да се посочат следните съществени характеристики:
а) Софтуерът е сърцевината на дигиталната комуникация, присъстваща неотменно в обществения живот почти навсякъде по земята.
Като обществен процес, софтуерът е програмно осигуряване на всяка една от областите, формите и проявите на дигиталната комуникация. Без програмите, съдържащи главно инструкциите за използване на дигиталната комуникация, включително и тази, обслужваща хардуерните дейности, няма и не може да има такава комуникация от който и да е вид или тип.
В този смисъл програмистът не само участва в дигиталната комуникация. Той участва в нея като най-активното и с ключова роля лице, без което тази комуникация не може да съществува. Той, например в и чрез Интернет, се проявява като своеобразен режисьор, ако е позволено да използваме тази аналогия със зрителните изкуства като театъра и киното. Както и при тези сложни и колективни изкуства, каквото е например киното, където филмът е плод от усилията на много участници с различни роли, но под общо ръководство, така и при дигиталната комуникация програмистът играе също ролята на обединител в действията на останалите участници в този процес. И тук обектът на общуване между автор и реципиент е плод от усилията на много участници, но става реален предмет на общуването само при наличието на програмна инструкция, според която да се разгърне. Тя сочи, дори предопределя как и какво следва да се стори, щото поредицата от електронни действия, (действията с и на електронното устройство) да се превърне в общуване на два субекта. От една страна авторът на някакъв информационен обект, който се въвежда в дадената комуникационна инфраструктура и реципиентът.
Пак в посочения смисъл, софтуерът, по-точно програмният, софтуерният продукт, можем да оприличим на партитурата в инструменталната оркестрова музика, създателят на програмата да оприличим на композитора, а изпълнителят на програмата - на диригента и изпълнителите, застанали пред партитурата.
От тази гледна точка, софтуерът е подобие на нервната система в организмите. Някои от другите биологични системи, например кръвоносната, могат да функционират независимо от нервната система. Но когато организмът започва да действа с цел, без нея няма никакво полезно или целенасочено действие. Така е и при дигиталната комуникация където ролята на нервната система в организма играй именно софтуерното творчество.
Първата от основните характеристики на софтуера е, че той може да се определи като неотменна, възлова и ключова част от процеса на дигиталната комуникация.
б) Софтуерната дейност е част от дигиталната комуникация, но тя има и свои комуникационни характеристики. В нея също се споделя, (обменя или предава) някаква информация от някого на някого. Обаче тази информация е от рода на инструкциите как да постъпим, за да се осъществи един или друг комуникационен процес в дигиталния свят. Тук автор е самият програмист, а реципиентът изпълнява двояка роля – като изпълнител на програмата и като адресат на съобщението, на информацията изобщо.
Ето защо софтуерът и неговото осъществяване сами по себе си са комуникационен процес, но от особен вид. Той е не само част от дигиталната комуникация. Софтуерната програма прави възможна самата комуникация между програмиста и участниците в комуникационната връзка. Свързва ги програмата като начин за пресъздаване, на въведения в комуникацията информационен обект. От тази, функционална, гледна точка, програмистът е подобие на диригента в инструменталната музика, където композиторът (дал либретото на изпълнителите и на диригента) очаква от тях да покажат в желан и автентичен вид неговото творение и го интерпретират пред публиката.
В посочения случай софтуерната реализация също може да се окачестви и като посредническа комуникация, съществуваща само в рамките на дигиталната комуникация.
в) Дискусиите по повод тъй наречения „свободен код“ в програмната дейност сами по себе си подсказват за наличието и на трета, много съществена и многообещаваща черта на софтуерната дейност – авторската. Вече не е нещо необичайно да се говори за програмиста и като творец на комуникационни (информационни и друг род) обекти, въвеждани в дигиталната комуникация. Доказателство за тази възможност са програмите Paint, чието приложение прави възможна и пълноценна живописна дейност в сферата на дигиталната комуникация. Повечето от милионните заглавия на компютърните игри също са пример за непосредствено културно творчество от страна на програмистите. В тях те са и автори, и драматурзи, и сценаристи и режисьори, и въплъщават в самата програма изпълнителите, те в същото време и реципиенти.
г) Програмният софтуер има изключително важно значение и като фактор на интеркултурната дигитална комуникация. Същността на софтуерната локализация в качеството й на програмна адаптация на програмното творчество изобщо към локалните особености на културите, я превръща, от една страна, в основен фактор за сближаване на културите. От друга страна тя изпъкна и като фактор на глобално културно сближаване на ценности и на други, въвеждани в дигиталния свят културни парадигми.
И обобщаващо:
Софтуерната комуникация е системна част от дигиталната комуникация.
Реализирането на софтуерната програма само по себе си е комуникация между потребителя на информация и нейния източник. В този смисъл то е и вид комуникация, която може да бъде окачествена и като подвид на дигиталната комуникационна връзка.
Софтуерното програмно творчество е основен фактор в интеркултурната комуникация, разгръщаща се в рамките на дигиталното творчество изобщо. Чрез тъй наречената софтуерна локализация, това творчество сближава културните ценности от различен вид и спомага за появата на общочовешки културни парадигми.
John W. Tukey: The Teaching of Concrete Mathematics. In: The American Mathematical Monthly. Vol. 65, no. 1 (Jan. 1958), S. 2. (Erstmalige Verwendung des Begriffs Software im heutigen Sinn), JSTOR.
F. R. Shapiro: Origin of the term software: Evidence from the JSTOR electronic journal archive. In: IEEE Annals of the History of Computing. 22 (April–Juni 2000), S. 69.