Разлика между версии на „Космическият дизайн“

Версия от 11:20, 1 май 2017

Стефан Лефтеров

Създаването на илюстрации към произведения на научно-фантастичната литература се превърна постепенно в самостоятелен жанр. Желаейки да го регламентират по подобие на модерната живопис като пълноценна част от визуалното изкуство много от неговите поклонници използват названието научно-фантастична живопис. След по-задълбочения анализ на това ново явление могат да се забележат в него особени черти, които ни принуждават да се въздържаме от използването на горното название.

Модерната живопис, създадена в резултат от отказа да се спазват каноните на класическото живописно изкуство, беше дълго време негов разрушител. Постепенно това чуждо тяло беше приобщено от пълноценния жив организъм.

Картините и рисунките на научно-фантастична тематика не са предизвиквали идеологически възражения. Напротив, произведенията с космическо съдържание се появяваха и в най-масовия печат редом със съобщенията за изстреляни в орбита ракети, спътници и орбитални станции. Но доколкото авторите на фантастични произведения в стремежа си да разнообразят своя художествен метод използват похвати заимствувани от модерното и дори абстрактното изкуство, естествено е те да не са били поощрявани в тези свои опити. Всъщност в по-голяма или по-малка степен става дума за кризиси в творческото развитие на авторите, които при това предимно явяващи се представители на самодейното изкуство.

Принципни възражения, които възникват но отношение на картините с фантастична тематика, по -скоро са свързани с художественото ниво оценявано често като ниско, Всъщност тези проблеми са същите както при научно-фантастичната литература.

Идейният заряд, който имат космическите картини често се пренебегва от представителите на канонизираната живопис, тъй като тази тематика им е чужда. Наистина художниците-фантасти не винаги умело използват багрите в стремежа си да изложат по-убедително своите идеи предлагат често пъстрота, която дразни по-изискания вкус. Изложбите на техни картини привличат една публика жадна за тръпката от неизвестното, хипнотизирана от интензивното им въздействие. Тази публика не е особено претенциозна по отношение на тънкостите в колоритната техника и жадно поглъща заложените в тях идеи.

Също както художникът-дизайнер създава проекти на произведенията на масовото производство, отличаващи се с добро съчетание между естетичен вид и функционалност, така и художникът-фантаст създава своите светове моделирайки по всевъзможни начини пространството изпълнено с образи на негови визуални изобретения. Ясно е, че тук нещата много се отличават от това, което наричаме живопис. Често това са светове чужди за човека и изобщо за всичко живо. Макар че често се постигат живописни ефекти, те не са главното. Стремежът е да се даде едно по-обощено тълкуване на космическите явления, да се скъса с геоцентризма. Това е развитие неразривно свързано с космизацията на съзнанието.

Изхождайки от горепосоченото не е трудно да се стигне до идеята, че създаването на научно-фактастични картини трябва да се нарича космически дизайн. Това название по-пълно определя характера на този вид изкуство и може би ще помогне за внасяне на известен ред в борбата за утвърждаването му в пълноценен художествен жанр.