Разлика между версии на „Морската фантастика“

Версия от 11:32, 1 май 2017

Стефан Лефтеров

Исторически морската фантастика предхожда писменото слово, защото идва от легендите от най-древни времена, когато изобщо е нямало писменост. И все пак морската белетристика е отбелязала върховете си преди появата на научната фантастика в края на XIX век. В търсенето на нови земи мореплавателите кръстосваха световния океан прибавяйки към древните саги и легенди, чудни разкази за преживяното от тях дали първичния материал на бележити майстори в маринистиката. А фантастичното изобщо винаги предхожда сътворената реалност. Впускайки се в отчаяни пътешествия смелите мъже са били подтиквани от блянове за обетовани земи. В наше време съветският космонавт Гречко ще каже: "Нас фантастите ни изпратиха в Космоса".

Маринистиката на печатното слово има различни измерения. Преминава от характер на приключенска литература, дала поле за изява на автори като Емилио Салгари, Рафаело Сабатини, Робърт Луи Стивънсън и др. във философски мегалит при Херман Мелвил в известния му роман "Моби Дик". Като добавим и романите на Джозеф Конрад маринистиката става нещо значимо в световната литература.

Жюл Верн, бащата на научната фантастика, е живата връзка на този жанр с маринистиката. Романите му "Капитан Немо", "Родното знаме" и др» са четива, в които измислиците за развлечение са изместени от едно ново съотношение между фантастичното и реалното, отговарящо на големите постижения в науката и техниката. Тези черти притежават и разказите на Едгар Алън По, много от които са посветени на морската тема.

Ако говорим за фантастиката изобщо бихме могли да проследим паралелното ? развитие с маринистиката, търсейки корените на научната фантастика в съчиненията на старите утописти. А литературното море и литературния остров са неразривно свързани, както островът и морето в сказанията и писанията за морски пътешествия. Големият учен и хуманист Томас Мор в "Републиката на остров Утопия" разказва за едно въображаемо, идеално устроено общество. Изобщо островният жанр изглежда твърде английски. Почти всички утопични съчинения принадлежат на англоезичната литература. Може да се изредят много имена, в чиито съчинения са изложени сложни философски теории. Но отделяйки се от първичната свежест на фантастичното, има опасност да затънем в блатото на тягостни утопии и антиутопии. Затова ще споменем само "Кораловият остров" на Р. Балантайн, "Пътешествията на Гъливер" на Джонатан Суифт и Даниел Дефо как накара морските вълни да изхвърлят Робинзон Крузо на необитаван морски бряг. Правейки скок във времето ние ще подминем засега Хърбърт Уелс и ще се спрем при романите на Уилям Голдинг като съвременен автор на утопии между които "Повелителят на мухите". В него се pазказва как след самолетна катастрофа група момченца попадат на приказния остров на мечтите си. Но на него вместо весели игри и приключения се разиграва отначало развитието на хомо сапиенс със сложни и мъчителни перипетии характерни за дивачеството.

Постепенно въображаемият остров се е превърнал в социална епруветка за изследване същността на човека. Тъй като сме свикнали да приемаме научната фантастика като разкази за роботи, срещи с разумни същества от Космоса и т.н., трудно бихме причислили романа на У. Голдинг към нея. Този жанр през първата половина на XX век черпи идеи и вдъхновение от огромните постижения във физиката, в която всяка истина може да се подложи на проверка с eксперимент, който веднъж осъществен може да се повтори колкото си искаме пъти. Във втората половина на нашия век постепенно биологията, науката за човека и социалната психология изтикаха физиката от предния фронт.

И ето в социалните науки не могат да се правят опити както във физика. С чевешките съдби не може да се експериментира. На помощ идва въображаемия остров и ако вече сме готови след горните пояснения да го приемем като атрибут на съвременната научна фантастика изпадаме в други съмнения, дали все пак това има нещо общо с маринистиката такава каквато я знаем?

И така нека сме прочели всичко написано от класиците на забавното приключение в морето и на брега. Препрочитайки "Разкази за южните морета" от Джек Лондон ние трескаво търсим нови автори. Ако сме свикнали да приемаме маринистиката като четиво за отмора естествено е да приемем Джосеф Конрад за твърде скучен. В неговите романи няма описания на морски битки и истории за пирати и корсари. Описани са съдбите на обикновени хора без никаква романтична окраска. Действието протича мудно. В текста доминират психологическите преживявания на героите. Може да се случи, ако сме достатъчно търпеливи след като авторитети са ни убедили, че той е голям писател, истинската стойност на Д. Конрад да дойде до нашето съзнание. Чрез него ще открием и другата страна на маринистиката. Плувайки в океана хората са поставени при необичайни уеловия, в които се изпробва поведението на човека и неговата същност . Въобржаемият кораб на Конрад става въображаемия остров на Голдинг и неговите предтечи. Това, че единият плува, а другият не, няма съществено значение.

Връщаме се във времето при Хърбърт Уелс преди да проследим морската тема в жанpa, един от създателите на който е и той ,ще споменем "Островът на д-р Моро". В този си роман писателят е верен на английската традиция за въображаемия остров на социалното експериментиране, макар че морето като тема не го привлича.

Своето съвременно развитие като лавинообразен процес научната-фантастика дължи на темата за овладяване на космическото пространство. Въпреки, че още преди да стартират първите космически кораби с тренирали космонавти, етичните, политически и философски съмнения, свързани е овладяването на близкия и далечния Космос бяха преодолени, в съчиненията на писателите - фантасти възникнаха други проблеми, които можеха да бъдат третирани само в тясно специализирани научни колективи. Единствено Азимов остана неизменно верен на космическата тема. Дойде времето на "Новата вълна" и над островите и морета на планетите Нигдии вместо космонавти започнаха да кръжат ездачи на дракони.

Известният автор на "Дюн" Франк Херберт е един от малкото писатели в англоезичната фантастика имащ принос в маринистиката. Романът му "Дракон в морето" носи белезите на белетристичния психологизъм на Кафка и заедно с това е без съмнение произведение на научната фактастика. Действието се развива на подводния кораб "Рам" насочен за контрабанден добив на нефт край чужди брегове. След като при неизвестни обстоятелства, са изчезнали дузина подобни на него танкери, той също изгледа обречен. Но в екипажа му е включен експерт по психотроника, изследващ причините за внезапната лудост обземаща екипажите на подводните кораби. "Рам" също е близко до гибел, но експертът в последния момент успява да овладее положението.

Друг американски автор написал роман с морска тематика е Гордън Диксън. В "Космическите плувци" е пресъздаден период от бъдещето, когато човечеството се е разделило на две раси - сухоземна и подводна, водещи борба за надмощие в нескончаема поредица от войни.

Има автори в областта на фантастиката, които не са в състояние да овладеят законите на литературната фикция и графоманският им стремеж за изява се изразява в раздухването на всевъзможни истории за намеса на космическите сили . Такава е например загадката на Бермудския триъгълник.

Някои от маринистичните произведения на тази тема носят белезите на истинско изкуство, но в повечето случаи писанията за нея са представяни на жадните за сензации читатели като чиста наука. Такъв е случаят с Чарлз Бърлиц, автор на редица "бестселъри".

В съветската научна фантастика морската тематика поддържаща добрите традиции от творбите на по ранни автори е продължена с романите на А.Беляев, сред които най-известен е "Човекът -амфибия ".

В по-ранните разкази на писателя-фантаст Иван Ефремов има нещо от добрата маринистика както и в рамана му за древните египетски мореплаватели "Пътешествието на Баурджет". Ще споменем също "Горящият остров" на А. Казанцев. Много от разказите на Север Гансовски, Иля Варшавски и Хенрих Алтов и др. са също с морска тематика.

Творчеството на братя Стругацки е едно продължение на английската традиция за въображаемия остров. Такъв е романът им "Обитаемият остров". Както тук, така и в другите им произведения преведени на много езици се разкрива един нов космически хуманизъм, който заедно с психологичната убедителност на героите им привлича към фантастиката читатели, които досега са били безразлични към нея. Това се отнася до голяма степен и за произведенията на най-новото поколение автори като Владимир Щербаков и Евгений Гуляковски, в чиито романи морската тема също е застъпена.

В романа "Соларис" на Станислав Лем океанът е живо същество надарено с разум.

Полската маринистика има самочувствието от факта, че Конрад е от полски произход и макар, че Лем вече не пише фантастика, добрите традиции се поддържат от по-младите автори на научна фантастика. "Неврони на престъплението" от Люцина Пенчак разказва за подводни истории от бъдещето, а сюжетът на "Прокълнатият триъгълник" от Габриела Гурска е върху споменатата вече загадка на Бермудския триъгълник.

В поредицата "Галактика" на издателство "Г. Бакалов" гр. Варна добрата научна фантастика често присъствува, но тъй като в световната фантастика морската тема все пак е рядкост, знаменателното начало със "Синият тайфун" съдържащ разкази от съветски писатели е последвано само от отделни разкази в следващите издания. Ще споменем "Спускане в Маелстрьом" на По и "Тайнствснтят триъгълник". След "Народът на моретата" на Мишел Гримо и "Магьосникът от Землеморие" на Урсула Крьобер Ле Гуен маринистиката не се чувства съвсем онеправдана, но все пак "Галактика" ѝ е длъжник.

Научната фантастика в края на XX век търси сюжетно многообразие и дълбочина за размисъл извън доминиращите стандартни теми  от изминалите периоди.  Глъбините на световния океан крият не по-малко тайни от близките и далечни звезди и затова морската тематика, все още слабо застъпена във фантастиката, ще намери своето достойно място сред произведенията на този интересен и увлекателен жанр.