Разлика между версии на „Магическата схема от Елон“

Текуща версия към 11:06, 8 май 2017

Фантастичен разказ от Стефан Лефтеров

– Опасно е вграждането на магическата схема в роботите от серия „Гал III „. Не са подчинени на Великия закон за ненамеса. Поради това нямат модули за задържане и са настроени на максимална активност.

Няма гаранция, че разполагайки със схемата те няма да я реализират още тук на Елон – заяви координаторът с извънредни пълномощия Тер Янг – Представителят на съвета на сребърните коси е на същото мнение.

Тесарак Ин утвърдително кимна с глава. Върховният съвет на Елон обсъждаше третата вълна на проекта „В синьо“. Първата и втората вълна не дадоха резултати. Роботите разузнавачи от сериите „Гал“ безвъзвратно потъваха а синята обвивка на третата планета. Стационарните детектори на Разума устроени върху микропланетите преди четвъртата планета информираха, че цивилизацията на Синята не може да достигне стадия на звезден контрол в това столетие.

– На какво разстояние от Елон роботът може да получи схемата? – запита Нитрон Ге .

– Пет светлинни години – отговори Тер Янг – През това време антизвездата насочила се към системата на Синята ще мине на минимално разстояние от алфата на Танеб. Ще има достатъчно време за реализиране на проекта. Роботите „Гал III“ ще бъдат върху третата планета много преди критичния срок. Никой там не подозира за зап-лашващата ги опасност. При това ниво на Разума върху Синята навярно там не се приемат сериозно прогнозите за космически катастрофи. По всяка вероятност биороботите ни попадат в болници за душевно болни още при първите опити за контакт.

– Не може да не са забелязали, че в кратък срок толкова „луди“ са обхванати от една и съща маниакална идея – отбеляза Тесарак Ин – Навярно сега върху Синята се правят опити за локализиране на някакъв център за нервно разстройване. Търсят се причини , създават се хипотези и изобщо това настроение, което ние можем да сметнем за успех на първите вълни на проекта.

Тер Янг, специалистът по биороботи от галактичен клас А дълго време беше в опозициа на проекта за ноонстимулация на Синята. Наистина още преди век астрономите на Елон пресметнаха, че антиавездата идваща от мъглявината в съзвездието Темарон се насочва към гъсто населения със звезди клон на съседната галактика. Когато уточнените данни показаха че е заплашена системата на звездата алфа от Рен, която както изглежда има цивилизована планета, на Елон се чуха призивни гласове. В крайна сметка се стигна до решение за специално тълкуване на Великия закон за ненамеса. Разработен беше проекта „В синьо“. Първите две вълни имаха осведомителен характер. Ноонстимулацията – ускореното развитие беше следваща мярка. След като се убеди,че анихилацията на алфата от Рен е неизбежна Тер Янг промени становището си и работейки с огромна енергия конструира роботът „Гал III“.

– Липсата на модули за задържане в робота не заплашва ли синята планета от установяване на насилствен диктат? – беше следващия въпрос на Нитрон Ге. Негова специалност беше цветно кодиране и синтез. Той слабо се ориентираше в законите на роботопсихологията.

– Средното ниво на агресивност на жителите на Синята е достатъчно високо за да компенсира тази на „Гал III“ в нормален режим. Всеки от тях ще пристигне с нищожен запас от енергия спрямо тази преди старта. Толкова колкото е нужно за усвояване на магическата схема.

– А ако нещо попречи по време на полета да бъде получена схемата? – запита Тесарак Ин – Ние трябва да изключим всяка случайност.

– Той ще я завари на Синята,– усмихна се загадъчно Тер Янг -Не се ли досещате Нитрон? Това е вече по Вашата част. Изключението от закона за ненамеса отменя забраната и на телепатична индукция, н а л и ? На Елон беше достигнат стадия на Великия синтез, когато окон-чателно се заличи границата между наука и изкуство. Цветният синтезатор – тоза произведение плод на епохални усилия на колективния ум доведе до динамичното равновесие, даващо възможност за. емоционална пълноценност на всеки индивид и разумно движение на цивилизацията на Елон по спиралата на предназначението.

Сеян Волин късно разбра какво е трябвало да направи преди десет години. Неуравновесената му натура на мечтател не позволи насочването в единствено направление на развитие. Дипломира се като физик, а от няколко години работеше, в изчислителен център. Монотонността на всекидневната му работа щеше постепенно да доведе до необратимата дифузия. Тя най-тежко засяга мечтателните натури. По същият начин космическата синева на ултрамаринените бои в картините, постепенно преминава в безцветието на вездесъщия тон – сивия . И може би това щеше да стане и със Сеян ако не беше старата му страст рисуването. Той с удоволствие рисуваше през свободното си време. Не обмисляше предварително сюжета на картините си, а импровизираше в най-различни техники предложени от дългия път на разпадане на модерното изкуство. Много хора считаха, че в картините му има нещр оригинално, но повечето към непоправимия грях, че е „математик“ прибавяха таланта му на художник с обратен знак . Късно беше вече да завършва художествена академия, а не смяташе и че е нужно.

Днес той случайно откри поантилизма, стилът на Сьора покрил с цветни точки огромни платна. Тази страст на френския художник, довела до ранната му смърт от изтощение, не е намерила последователи. Може би при Сеян това стана, защото рисуваше със силно разредени бои. Подготвил беше предната неделя платно покрито в центъра със цьолинблау, нежно син цвят, който към периферията преминаваше в ултрамарин. Синевата на платното го хипнотизираше. Не смееше да го докосне. Не усети как топна четцицата в есмералдовата зелена. От нея се отрони малка капчица. Озарен от хрумване той веднага нанесе около точката огърлица от светлосини точки. В тъмната част на фона те изпъкваха и светеха като бисери. Струваше му се ,че са като живи.В захлас нанесе други разноцветни огърлици. Имаше чувството, че някаква невидима сила насочва ръката му. Оформи и други такива центрове. Огърлиците започнаха да прерастват в спирали. Проточиха се блестящи нишки във вид на елипси , хиперболи и други криви преплитащи се в произволни конфигурации. Сърцето му биеше до пръсване . В съзнанието започнаха да се мяркат странни видения. Така, периферната част на картината беше покрита с точки. Той имаше чувството, че всяка от тях има свой живот, малък бисер, който му говори. При прехода към централната зона се оформи ветрило от спирали, което даваше илюзията за многослойна витлова повърхнина. Изведнъж той започна да пресича това ветрило с фамилия от спирали с обратно разгъване. След това възлите на пресичане съедини с отсечки и дъги във все по-светлосиня тоналност. Под ръката му в центъра на картината се оформиха видения на преливащи един в друг сложни много стени – октаедър, икосаедър. После се получи и видения от Сеян в една книга по популярна геометрия ашкинузеедър...

Накрая, когато усети, че а изморен до смърт, разбра, че навсякъде картината е покрита с точки. Той започна да подсилва определени места от повърхността, замрежвайки ги при усета на ново-открита хармония. Не усети кога премина неделния ден. Късно в полунощ той нетърпеливо изправи завършената картина и я загледа с възхищение. Изведнъж с ужас забеляза, че точките се движат и сливат от стичането на боите. Грабна платното и го сложи отново хоризонтално. Нанесе още редица линии от точки. Повредените места се оправиха и даже се получи още по-сложно преливане на тоновете.

След няколко дни платното изсъхна. Сеян му направи рамка. Показа картината на своите познати. Някои му се възхищаваха, а други я възприемаха като скрито безумие на нейния създател.

След време картината заедно с други работи на Сеян беше показана на изложбата на самодейците. Закупена беше от изчислителния център, където той работеше и украси вестибюла му.

Портиерът бай Димо запомни една малко странна физиономия, принадлежаща на човек, който заставаше често пред картината. Нещо в него не му харесваше. Като че ли долавяше странни звуци. Изобщо подозрителен субект. Но тъй като той никога не се опита да премине вътрешната врата, бай Димо свикна с него. Пък и той скоро изчезна. Скоро напусна и бай Димо. Новият портиер не обръщаше внимание на заставащите пред картината любители на поантилизма.

Биороботите от третата вълна на проекта „В синьо“ необезпокояван възприемаха магическата схема. Това беше недостигащото звено от техния суперинтелект.

След време те щяха да се пръснат по цялата Земя. Незнаещи своя произход, но помнещи своето предназначение те щяха да се влеят в ритъма на земното съществуване. Скоро кривите на интелектуалния ръст щяха да станат далече по-стръмни от прогнозираните. Малко преди антизвездата от Темарон да стане наблюдаем и от Земята астрономичен обект, хората щяха да се научат да управляват големите небесни тела.