Разлика между версии на „Скерцо с тиранозавър“
м (Защитаване на „Скерцо с тиранозавър“ [edit=sysop:move=sysop]) |
|
(Няма разлика)
|
Текуща версия към 01:10, 12 февруари 2008
ФантАstika 2007 (февруари 2008 г.)
Скерцо с тиранозавър - Майкъл Суонуик (откъс)
Пианистът свиреше избрани сонати за клавесин от Скарлати, кратки пиеси от по една до три минути, изключително сложни и изтънчени, а стадото хадрозаври се носеше край прозореца. Стотиците животни вдигаха облаци прах и издаваха своя прекрасен, почти музикален зов. Грандиозна гледка.
Само дето ордьоврите тъкмо бяха пристигнали: плезиозавър в кафяви водорасли, яйчени кръгчета от маиазавър, намазани с белуга, препечени филийки със ситни резенчета додо и още дузина деликатеси. Подплашеният бяг на някакви банални тревоядни бледнееше пред това.
Никой не им обръщаше особено внимание.
Освен хлапето. Беше се залепило на прозореца и се взираше със съсредоточеност, забележителна дори за момче на неговата възраст. Изглеждаше на около десет.
Грабнах чаша шампанско от един преминаващ поднос и се приближих до него.
– Забавляваш ли се, синко?
Без да се извръща, малкият попита:
– Според тебе какво ги уплаши? Дали... – Тогава видя джипките с каубои и лицето му посърна. – О.
– Трябваше да послъжем, да има какво видят гостите. – Посочих с чашата вино покрай стадото, към гората в далечината. – Навън дебнат всякакви хищници – троодони, дромеозаври... дори и старият Сатана.
Той ме изгледа въпросително.
– „Сатана” викаме на болния дърт тиранозавър, който от месец се навърта около станцията и плячкосва бунището ни.
Това не биваше да го казвам. Хлапето изглеждаше смазано. Тирексът – клошар! После върви разправяй, че не било тъй.
– Тиранозавърът е пресметлив ловец – отбелязах, – като лъва. – Натъкне ли се на сгодна плячка, повярвай ми, ще атакува. А когато един тиранозавър е ранен, както е Сатаната – ами, тогава става най-свиреп и опасен. Би убил дори без да е гладен.
Това го успокои.
– Хубаво – каза. – Радвам се.
В приятелско мълчание двамата се вторачихме в горите, търсейки мърдащи сенки. След малко камбанен звън огласи началото на вечерята и аз изпратих малкия обратно до масата му. И последните хадрозаври си бяха отишли.
Той си тръгна с явна неохота.
Кредният прием беше най-големият ни източник на средства – сто хиляди долара за място; а в допълнение към безмълвния търг преди вечерята и танците след това, всички закупили маса за шестима получаваха собствен палеонтолог, нещо като парти премия.
И аз бях палеонтолог, преди да ме повишат. Сега обикалях стаята в смокинг с пояс и следях дали всичко тече гладко.
Сервитьорите се шмугваха и измъкваха от действителността. Втурваха се зад паравана, скриващ входа на времевата фуния, и внезапно се появяваха от другата страна, носещи тежко отрупани подноси. Медалиони от стиракозавър в мастодонтова моцарела за любителите на тлъсто. Археоптерикс с бадеми за предпочитащите бяло месо. Радичио с копър за вегетарианците. И всичко това – заедно с музикален съпровод, сладки раздумки и най-хубавия изглед във вселената.
.........
Целия разказ може да прочетете в хартиеното издание на алманаха.
Превод: Ангел Петров, 2008