Разлика между версии на „10 на -9: резюме“
м (дооформяне) |
м (Защитаване на „10 на -9: резюме“ [edit=sysop:move=sysop]) |
(Няма разлика)
|
Текуща версия към 01:58, 12 февруари 2008
ФантАstika 2007 (февруари 2008 г.)
10 на -9: резюме - Николай Теллалов
Атанас Атанасов, бивш редактор на научно-популярно списание, се оттегля във вилата си с намерението да сложи край на живота си. Вече е на преклонна възраст и самотен, не желае да гасне в старческо слабоумие и в унизителното безсилие на болен, който не чака да оздравее.
Добромир Сантов е негов връстник, който дълги години е работил извън страната в изследователска лаборатория. Срещали са се преди двайсет години, когато Атанасов го е интервюирал по темата за перспективите на асемблерната нанотехника, журналистът почти го е забравил, въпреки че при по-благоприятни обстоятелства биха станали приятели. Сантов неочаквано се обажда на бившия редактор и му се натрапва на гости. Атанасов е принуден да отложи самоубийството, а когато се виждат, напълно изоставя това си намерение.
Защото ученият му предлага нов живот – без случайна смърт или от старост, без оковите на материалните потребности, които правят всеки човек грубо зависим от обществото, без дори рамките на традиционната телесна форма.
Атанасов пита откъде Сантов се е сдобил с репликатори, конструирани за инсталиране в човешкия организъм, на което ученият обяснява, че си е позволил да открадне разработката на лабораторията си.
Сантов е мотивиран да постъпи така заради опасението си, че нанотехниката ще бъде използвана не като машини за съзидание, а като средства за контрол над населението от страна на държавата – машини на властта. За да предотврати такъв развой, ученият е решил да заразява с асемблери отначало онези хора, на които може да има доверие, а после и безразборно, така че още на старта да разбие монопола за владеене на наноприсадките и свързаните с тях възможности.
Въпреки че Сантов е взел някои предпазни мерки, специалните служби на страната, която е финансирала създаването на нанотехниката, са по петите му. Държавата, осъществила засега тайно Нанопробива, смята себе си за изключителен собственик на новата революционна технология, което, въпреки че е законно, в действителност е абсурдно, понеже поставя човечеството в качествено нова обстановка, вън от рамките и на най-справедливото законодателство.
Агентите на спецслужбите залавят Сантов и Атанасов в момента, когато журналистът тъкмо се е възстановил след подмладяването чрез присадките за клетъчен ремонт и те двамата говорят за бъдещето. Атанасов е стазиран за трийсет и две години, но Сантов успява да се измъкне по хитроумен начин от центъра за разпити на Службата, която го е отвлякла.
Журналистът е върнат към живота в един съвсем нов свят, който обаче не прилича на мечтания от тях със Сантов. Държавите са запазили монопола върху прилагането на нанотехниката, макар че и всеки човек е получил достатъчна индивидуална защита срещу произвола на властите. Контролът до немалка степен обаче е психологически – възможностите на нанотехниката са толкова широки, че повечето хора се стряскат от почти безграничната свобода, свързана със също така безгранична отговорност за собствените си действия. Старото им предлага сигурността, с която са свикнали, въпреки че самата идея за структуриране на общество в рамките на държава е все по-лишено от смисъл. В различни части на света по различен начин е организирано това задържане на населението в карикатурно подобие на стария ред. За съжаление, възникнало е и съперничество между образувалите се супердържави. Лишени от възможността да водят мащабни войни заради вградената в нанотехниката Активна защита, властите провеждат единични диверсионни акции, насочени най-вече срещу откъсналите се от Земята и заселилите се в открития космос в първите седмици след Пробива хора. В новия прекрасен свят, с който Атанасов се запознава, хората се преструват че работят, за да получават достъп до отделни функции на своя телесен смартуер (съчетанието в нанотехниката на хардуера и софтуера в едно) по лицензия на уж легитимните органи за управление. В този свят съществуват ИИ, на които е отказано равноправие с биологически родените хора, макар че нанотехниката изтрива рязката граница между изкуственото и “естественото” разумни създания. Един от адвокатите-настойници на Атанасов, които се грижат да го въведат без да изпита шок в новата за него реалност, е андроид – подвижен модул на иначе стационарните и строго охранявани ИИ, обявени за държавна собственост. Вярно, като коректор на държавата работят експертните съвети, фактически обществени организации, с които правителството по закон е задължено да се съобразява и консултира. Би могло да се каже, че демокрацията никога преди не е била толкова пълна – поне в Панфедерацията на Европа, Америка и Австралия. Но в Източния Блок, съставен от Русия, Китай и арабските страни, обществата варират от религиозни диктатури до квази-либерални. За отделни части на света нищо не се знае изобщо.
Атанасов много бързо разбира, че този свят не му допада и решава да избяга в космоса, където би могъл да съществува също толкова комфортно, благодарение на телесния си смартуер, колкото уютно се чувства в морето една риба. И намира съюзник за това си намерение в лицето на своята адвокатка, която е един от андроидите на местния федерален ИИ.
Сантов през това време е въвлечен в диверсионна акция на Блока срещу свободен орбитален град и успява да се съюзи с един от диверсантите, руски офицер, който и сам не е много щастлив да изпълнява параноичните планове на командването. Ученият иска отново да зарази Земята, но този път с пълен достъп до интерфейса на индивидуалния смартуер. Според него Преходният период, зад идеологията на който се крият архаичните властови структури, е продължил неоправдано дълго. Хората имат правото сами да избират къде и как да живеят, без това да им се налага в името на добруването на мнозинството.
И докато Атанасов заедно с адвокатката си чака в градината му да порасне космическа совалка, към Земята настъпват и разгневените от пиратските набези космически жители, останали човеци само по ум и чувства, но не и телесно.
Тяхното желание е да изолират Земята от космоса, тъй като и без това земните държави смятат излизането вън от планетата за “преждевременно”.
септември - октомври 2006
Николай Теллалов, 2008