Разлика между версии на „Беседа:Представяне на електронно списание Shadowdance“

Версия от 11:59, 19 февруари 2008

За критическото мислене

Поводът е този пасаж в представянето на списанието: "За мнозина нашата критичност е самоцелна и неведнъж списанието се е озовавало в разрез с общото мнение за дадена книга или филм или в конфликт със засегнати издатели или преводачи. Нашата позиция обаче е, че интелигентният читател е в състояние да разграничи високия стандарт от дребнавото желание за оплюване.", заедно с дискусиите за моята рецензия за "Мигновечност" (извинявайте, ако все още е в осакатения си вид) и съответните рецензии на Роланд и Трип.

Откакто въпросните дискусии се разбушуваха (не без мое дейно участие), се опитвам да си обясня какво ме смущава наистина, та чак крада от времето и енергията си за други проекти да ги подклаждам толкова. Днес си преглеждах разни любими цитати - и се натъкнах на този, от Едуард де Боно (груб превод: "Критичното мислене действително прилича на някаква по-висша форма на мислене, защото критикът сякаш отива отвъд обхвата на критикуваното, за да може да го критикува. Това много рядко е истина, понеже обикновено критикът се вкопчва в някакъв мъничък аспект, който е разбрал, и говори само за него.") и този, от Кенет Маклийш в предговора му към един справочник с препоръчвани книги ("В този текст няма литературна критика. Целта ми бе да описвам книги, не да умнярнича за тяхна сметка.") И хоп! - обяснението се сглоби.

Като че ли най-важното, което разбрах за себе си, е защо не пиша критиките си като критик, а като - да видим кое определение е най-близко - съпреживяващ: За да не оставям и за миг читателя да си помисли, че 1) разбирам онова, което рецензирам, по-добре от автора му; 2) искам да се изтъкна, като стъпя върху сътвореното от друг. Ако наистина го исках - редно е да го направя с ответна художествена творба, мисля си. И специално за някои автори ще го направя - като му е време. Но да не се отплесвам. ;)

(Поради ограничения отрязък време, в който пиша този коментар, естествено опростявам нещата. Моето желание за съпреживяване не ми пречи да използвам система от критерии, да се стремя да я прилагам в еднаква мярка към всичко, което оценявам, и постоянно да я доразвивам. Не си позволявам обаче да оставям системата да доминира над смисъла на това, което правя - или което рецензирам.) --K. 13:59, 19 февруари 2008 (EET)