Протягам ръка към космоса

ФантАstika 2007 (февруари 2008 г.)

Протягам ръка към космоса - Васил Сивов

(фрагменти от поемата)

Това са думите на мойто сътворение:
"Да бъде светлина!"
И идваш ти - създадена не от ребро Адамово,
а от пяна, от звезден прах,
от млечна плът на сребърни мъглявини.
Аз, син на Природата и Случая
разрязвам тръпнещото тяло на Вселената,
в протуберансите на раждането
започвам свое пътешествие
през миналото и през бъдещето
по лабиринтите на времето.

Това е началото на Космоса -
възникване на първичната материя
на Злото и Доброто.

Така създаваме затворени галактики
от обич и от алчност,
от знание и от безумие.

Преди да влезеш в Космоса,
той трябва да влезе в тебе.
Да те докосне с дъха на бликащи съзвездия
и посев на лъчисти спори.

И не вярвай
във вледеняващия мрак на бездната,
в която си прашинка.
Ти можеш да я стоплиш
със своето присъствие.

Тогава в някои спирален галактически ръкав
ще се разтвори раковината на най-възможното
от всички невъзможни равновесия –
между Природата и Разума.

Васил Сивов