Книгосъбитие: 10 на -9
ФантАstika 2007 (февруари 2008 г.)
Книгосъбитие: 10 на -9 - Атанас П. Славов
И в живота на човек, който е посветил живота си на фантастиката, като мен, могат да се случат фантастични събития. Николай Теллалов е фантастичното събитие. Не, няма словесна грешка, именно Николай е фантастичното събитие, защото появата на писател на научна фантастика в страна, където тя никога не е доминирала, си е невероятно.
За разлика от САЩ или Русия, където е нормално учени с признание и сериозни приноси в изследователската дейност да пропишат фантастика и тя наистина да е научна, в България нито един от писателите-фантасти не е практикуващ учен. Е, някои имат инженерно образование, но бързо са го сменили с журналистическа или литературна кариера. Такъв е разбира се е незабравимият Агоп Мелконян, но да се нарече прекрасната му литература „научна фантастика” би било повече от изкривяване на душата. Агоп до последния си дъх твореше психологическа, етическа, и антисциентистка литература на заклет хуманист ужасен от тъмните страни на научно-техническия прогрес. Е, и Любен Дилов е кръщавал част от разказите си „научнофантастични” но само доколкото декора на човешките му истории го задължаваха да прави това.
Така че, като художествен ръководител на клуба по прогностика, фантастика и евристика „Иван Ефремов” прехвърлил хиляди ръкописи на млади и не толкова млади автори, си давам сметка, че като съм си помислял за бъдещето на българската фантастика нито съм очаквал, нито съм дори се надявал, един ден да представям пред читателите един български „наистина научен фантаст”.
Първите романи на Николай Теллалов „Да пробудиш драконче”, „Царска заръка” и „Пълноземие” можеха да ни заблудят – изобилието на прабългарски митологични елементи и фолклор караше (поне първите две книги) да гравитират към фолклорното фентъзи. И това е естествената еволюция на развитие – липсата на научно и футуристично самочувствие на една малка нация неизбежно групира талантливите писатели около фолклорното фентъзи в търсене на достойно легитимиране в един глобализиращ се свят, където всеки етнос трябва да влезе със собствено лице. (Типичен пример за това е Полша – залезът на великия Лем отстъпи мястото на лидерството на Анджей Сапковски създал фентъзи сагата „Виедзмин” по полския фолклор).
Но още третият роман на младия автор „Пълноземие” разсея тези илюзии – Николай Теллалов бе започнал амбициозно първият в българската фантастика научнофантастичен цикъл романи със собствена Вселена. Оказа се, че всички митологични герои и технологии имат своето научнофантастично обяснение и следва цялостна рационална логика, която напълно се разгръща едва в четвъртия (предстоящ за излизане) роман „Слънце недосегаемо”.
През това време, докато очаква публикацията на четвъртия си роман Теллалов зарадва читателите с уникалната история на „10(-9)” – поразителна технологична поема за предстоящата драма на свободния човек. Тук вече на всеки би станало ясно – пред нас е формиран талантлив научен фантаст в най-добрия вариант на това понятие. Автор пишеш с пълна отговорност и доказателственост на научните реалии, без това по никакъв начин да уврежда литературния и емоционален градус на книгите му. Теллалов си остава страстен разказвач на човешки чувства. В случая това са чувствата на един „исторически случил се човек” – българин, който е застигнат от нанотехнологията, поел е в себе си нейните възможности, и е започнал да се учи да взима решенията характерни за свободен, самосъздаващ се човек.
Екипът на ФАНТАSTIKA определя този роман на младия писател за КНИГОСЪБИТИЕТО на 2007 г.
Ще представвим книгата в блок от три части:
1. Статията на Валентин Д. Иванов
2. Два фрагмента от различни части на романа
Атанас П. Славов, 2008
