Представяне на електронно списание Shadowdance
ФантАstika 2007 (февруари 2008 г.)
Представяне на електронно списание Shadowdance
Здравейте, драги читатели. Позволете ни първо да се представим. Казваме се Симеон Цанев и Георги Пенчев, но в Интернет ни познават като Роланд и Моридин, а целта ни в тези няколко страници е да ви запознаем с онлайн списанието Shadowdance.
Shadowdance е най-старият фензин в България – вече на над седем години – и неговият фокус са фантастиката и фентъзито във всичките им проявления. Списанието "излиза" периодично под формата на "броеве". Всеки брой е структуриран тематично на рубрики, в които представяме материалите си на читателите. Някои рубрики се появяват редовно, а други – само понякога, когато имаме съответните материали за тях. Сред задължителните са новини за предстоящи събития (най-вече по книжния пазар извън България), ревюта на всички фантастични и фентъзи книги, излезли след пускането на предния брой, кино-рубрика, "евъргрийн"-рубрика и др.
Онлайн форматът на списанието позволява по-широк достъп за читателите ни, а на нас пък предоставя повече пространство за материали, понеже не сме ограничени от хартиения носител. Shadowdance е начинание на добра воля, независещо от спонсори и необвързано с рекламодатели, и всеки е добре дошъл да прекара няколко забавни часа с него.
По-нататък ще ви представим по-подробно рубриките и историята на списанието, а сега нека видим каква е философията зад Shadowdance.
Основната цел на нашия колектив е критическата. Интернет прелива от източници на информация, но в твърде голяма степен тази "информация" е просто реклама, правена къде с користни цели, къде от най-обикновена безкритичност. Екипът на Shadowdance се сформира около идеята, че да – фантастиката и фентъзито гъмжат от великолепни книги, филми, че дори и игри, но да – те са само част от всичко, с което ни заливат издатели и студиa, при това дори не равностойна част. Кредото ни е, че когато едно произведение заслужава хвалба, то трябва да я получи безапелационно и независимо от съпътстващи фактори като това кой го е написал, заснел, избродирал и т.н., но когато то е нескопосано, клиширано или по някакъв друг начин слабо... желанието ни е именно Shadowdance да е мястото, където спокойно да можете да разберете това.
За мнозина нашата критичност е самоцелна и неведнъж списанието се е озовавало в разрез с общото мнение за дадена книга или филм или в конфликт със засегнати издатели или преводачи. Нашата позиция обаче е, че интелигентният читател е в състояние да разграничи високия стандарт от дребнавото желание за оплюване. В приятелски връзки сме с много автори и издателства, но не пестим критиката си към всеки, който я заслужава.
Втората цел на Shadowdance е образователна. За никого не е тайна, че българският пазар е ограничен в литературно отношение, но по ред причини (финансови, езикови и т.н.) в България като че ли липсва достатъчно информация за това колко точно ограничен е той всъщност. Затова списанието има рубрики, посветени именно на повишаване на общата фантастична и фентъзи култура на читателите си.
Така например рубриката "Непреведено", която Shadowdance поддържа редовно, постепенно и естествено се ориентира към нашумели на Запад нови книги, които или са много далеч от издаване тук, или изобщо не са предвидени за такова. Не е за пропускане фактът, че в тази рубрика ние писахме за Малазанска книга на мъртвите на Стивън Ериксън година преди ИК Бард да започнат да я издават в България. Други заглавия, които сме отразявали там – The Prince of Nothing Trilogy на R. Scott Bakker и Perdido Street Station на China Mieville например – предстои да бъдат пуснати от ИК ИнфоДАР.
Още две рубрики, чиято цел еволюира в образователна, са "Профили" и "Евъргрийн". Първата започна като типичната за всяко списание и фензин "Автор на броя", но прерасна в по-всеобхватна тема, в която освен автори, са били включвани режисьори и актьори. От известно време насам неин фокус станаха слабо познатите или изцяло непознатите в България утвърдени навън автори (Джийн Улф и Робърт Антон Уилсън например). Тематиката на "Евъргрийн" е очевидна – старите литературни класики. Ще се изненадате обаче колко изчерпващо действат на подобна рубрика седем години – в един момент се озовахме пред избора да спрем рубриката или да я разширим. Избрахме второто. Сега, наред с утвърдените в България заглавия, в нея пишем и за всепризнатите на световно ниво, но слабо популярни извън тясната си фен-група издавани тук книги като Звездните рейнджъри на Робърт Хайнлайн или предстоящата Аз съм легенда на Ричард Матисън.
Не на последно място, Shadowdance си поставя и нелеката задача да помогне на обещаващи български автори във фантастичния жанр. Не крием, че подходът ни в тази насока е малко особен – и тук, както и във всичко друго, ние държим на качеството. Нямаме за цел да поощряваме безогледно всеки неуспешен опит за творчество от българска страна – смятаме, че с подобни действия родната фантастика само се загробва. Страната ни има няколко утвърдени (поне на нашия пазар), професионални имена в жанра, но липсва стабилна подготовка за един начинаещ писател, липсва критика, която да обособи у младите творци някакви критерии за собственото им творчество. Понякога си печелим неодобрение с това, че не подкрепяме безусловно всяка изява на фронта на българската фантастика, но вярваме, че това е верният път.
В съответствие с тези идеи сме предприели няколко инициативи, свързани с развитието на авторите фантасти у нас. От самия старт на списанието поддържаме рубрика "Разкази", в която освен собствени произведения, публикуваме и всеки читателски разказ на фантастична тематика, който одобрим на литературно ниво. Shadowdance е с отворени врати за всеки, който има желание да се представи с произведение в списанието и е готов да приеме нашата критика.
От две години провеждаме и ежегодни конкурси за фантастични кратки разкази, чийто формат ще продължим да обновяваме, докато постигнем задоволително представяне на българските творци в тях. Планираме да въведем и парични награди освен досегашните материални, за допълнителен стимул на пишещите, както и да въведем по-строга подборка на участващите разкази, за да повишим нивото на конкурсите и престижа им. Надяваме се с тези и с други промени нашият конкурс да се превърне в едно уважавано и очаквано ежегодишно събитие.
Последната (за момента) дейност, която Shadowdance организира с цел повишаване на авторската литературна култура, е напълно новият за България, макар и популярен в редица страни на запад, Writing Workshop. Идеята на тази работилница за писатели е проста. Група от няколко души публикуват и обсъждат взаимно произведенията си. Всеки трябва да прави и двете, за да сме с едни и същи възможности и отговорности. По-този начин авторите едновременно могат да развиват критическите си способности и да получат напътствия за своя стил на писане. Разбира се, някой може да се обиди от критиките на останалите, но в крайна сметка негов избор е доколко да се съобрази с тях. Смисълът на всичко това е да се научим да възприемаме литературата като нещо повече от "свободния и реещ се полет на въображението", да гледаме на нея като на сериозен занаят със собствени правила и необходимости. Членовете на екипа на Shadowdance, участващи в това начинание, са се готвили да дават критика и съвети въз основа на обучението си и на прочетена реномирана литература в тази област, но разбира се, това може да прави всеки, който се престраши да се запише в работилницата. Засега сме провели няколко кръга, вярваме, че те стават все по-успешни и ще продължим да развиваме тази инициатива, в която се раждат нови български фантастични произведения и се изграждат писателски умения.
Поговорихме си доста за идеите, зад които е обединен екипът на списанието, и може би е време да ви разкажем малко за неговата история. Като всяко начинание, оцеляло повече от година-две, и Shadowdance започва като нещо много по-различно от това, което е в момента. Началото е поставено на 7 юли 2000, когато идейният ни лидер Илиян Илиев (по-известен сред девойките и останалия свят като Yan Silversword)... скучаел. Следобедът бил мързелив, времето навън било твърде горещо за излизане, а книгите в апартамента – изчетени до една. Резултатът? Изтупване на праха от беглите познания по базов HTML и няколко часа по-късно – пилотният брой на списанието, написан с най-свежата латиница на най-обезоръжаващия и ужасен сив фон, познат на човечеството. Два броя по-късно към Ян се присъединява и Моридин – тогава ученик-идеалист, а понастоящем – дипломиран програмист-идеалист, ако това изобщо е постижимо. Видът на списанието леко се изчиства, рубриките се разширяват, но резултатът все още е доста далеч от сегашния си вид. Е, както е казал поетът, двама са компания, а трима – оргия, и само след два броя Shadowdance разполага с екип от цели пет човека. Още два броя и редица идейни сътресения, разводи и сватби по-късно, те стават единадесет и въпреки че от всяка въртележка, която се върти толкова време, рано или късно изпадат пътници, през годините екипът на списанието нараства стабилно и към днешна дата наброява към двадесет души. В това число влизат хора с най-различни специалности – програмисти, преводачи, музиканти, дизайнери, художници, филолози и тайни агенти на извънземните, като за второто не сме сигурни.
Този широк като интереси и ресурси екип ни позволява добро разнообразие от материали. В сегашния си формат списанието излиза приблизително ежемесечно и поддържа около петнайсет рубрики. Освен вече представените по-нагоре, в Shadowdance има секция "Аниме", посветена на най-различните проявления на японската анимация, както и "Музика", "Кино", "Хумор" и "Игри" (едва ли имат нужда от обяснение). Последните разчупват донякъде строго фантастичната жанрова ориентираност на списанието, но смятаме, че имат място като елементи, изграждащи нашата позиция като екип пред читателите и предоставящи им интересна информация. По-специална е рубриката "Статии", където всеки член от екипа може да пише на теми, които не се вписват в другите рубрики – било то размисли за дадена книга, есета или произволен любопитен материал.
Сред по-редките рубрики в списанието са "First Look", където с позволението на издателя публикуваме откъси от предстоящи за издаване книги, "Интервю", където интервюираме лично автори и издатели (в рубриката присъства и разговор с вече покойния Робърт Шекли, както и с редица нашумели български автори). Най-рядката и може би най-нестандартна секция е "Dark Chronicles". Взела името си от играта Soul Reaver, тази рубрика има за цел да запознае подробно читателите ни със сюжета на малкото компютърни и конзолни игри, за които смятаме, че качествено са на едно ниво с някои от най-добрите книги в жанра.
Към списанието поддържаме и форум (www.shadowdance.info/forum), където читателите ни са добре дошли да споделят мнения, препоръки или просто да разпускат в ежедневието с интересна компания. Редица от инициативите на Shadowdance (например работилницата) се провеждат във форума, там ще намерите и най-пресните новини и анкети, свързани с него, така че ви съветваме да му дадете шанс.
Така изглежда Shadowdance сега, но списанието се променя постоянно, както като външен вид и оформление на материалите, така и като съдържание и стил. Стремим се да се развиваме, да предлагаме нови форми на контакт с читателите си и нови посоки в литературните ни бродения. За близкото бъдеще планираме няколко амбициозни нововъведения и мероприятия, мини-поредици от статии на различни интересни теми по рубриките на списанието и други ползотворни неща. Следете ни, запознайте се с нас, вярваме, че няма да останете разочаровани.
Следват избрани откъси от материали в списанието:
The Sandman: The Dream Hunters (Нийл Геймън)
рубрика "Непреведено", брой 37
Автор: Роланд & Моридин
Тhe Sandman е слабо познат у нас, като много други ценни неща, но на Запад отдавна се е наложил като една от най-великите не-мейнстрийм комиксови поредици. Ако питате някого тук кое е най-голямото произведение на Нийл Геймън, всеки ще ви каже Добри поличби или Американски богове. Е да, ама не. Там, където читателите имат достъп до всичко, писано от него, мнението е единодушно – Тhe Sandman rules them all... Не случайно в цивилизования свят човекът е известен най-вече с комиксите си. Поредицата за Dream, наричан още The Sandman, и неговото болно семейство – The Endless (състоящо се от разкошни образи като Death, Desire, Delirium и други подобни) – започва земния си път преди петнадесет години под шапката на DC comics, а по-късно бива продължена (и многократно преиздавана, изчерпвана и наново издавана във все по-красиви издания) от техния клон за по-"елитни" заглавия – Vertigo...
...Романът, или може би по-правилно приказката, не е част от оригиналната комикс поредица, а по-скоро я допълва с един интересен и различен поглед върху Господаря на сънищата – облечен в духа на японските легенди. Идеята за Тhe Dream Hunters се ражда от една древна японска приказка, на която Нийл Геймън случайно попада...
...Сюжетът не е особено развит, но не е и главното в Тhe Dream Hunters. Това, с което книгата грабва наистина, е по-скоро уникалната японска атмосфера, оплетена с чувството за стаено напрежение и нереалност, които струят от описанията на света на Господаря на сънищата. По един заслужаващ адмирации начин Нийл Геймън е успял да се впише много добре в езика на японските приказки. Текстът е простичък, изпълнен със стилистиката на типичните будистки истории, и същевременно изобилства от различни елементи от японската митология. Такива са например демоните баку, които изяждат лошите сънища, а дори и самата лисица, тъй като духовете-лисици заемат особено място в митологията. Майсторството, с което Геймън успява да балансира между източния приказен стил и собствения си мрачен цинизъм, е просто изключително и се пропуква само в една-две реплики, които звучат малко прекалено съвременно...
Плюсове: ...+ Стилът на Геймън – стегнат, ироничен, едновременно прост и изящен, удоволствие е за читателя просто. + Великолепните илюстрации на Йошитака Амано. В средата на книгата има и по-голяма разгъваща се илюстрация на Dream, която е просто един истински шедьовър. :) Корицата пък сама по себе си е произведение на изкуството (това важи за изданието с меки корици, тази на хардкавъра не е особено хубава)...
Минуси: ...– Главните герои не са наистина привлекателни образи. Монахът е бая безчувствен, лисицата бая еднопланова, лошият също не е много интересен и в общи линии оставаме главно с Господаря на сънищата и неговия антураж, но пък те не се радват на особено много "екранно време"...
...Независимо от изброените минуси обаче книгата е абсолютно задължителна, ако сте а) фен на Нийл Геймън; б) фен на Йошитака Амано или японското изкуство по принцип; или в) рядкото за България животно "фен на The Sandman". Независимо към коя от трите групи спадате, а дори и да не влизате в нито една, Тhe Dream Hunters е невероятно... услаждаща се книга и удоволствието от нея е гарантирано. Но задължително я намерете на хартия. Продава се навсякъде из Интернет, а е кощунствено това произведение на изкуството да се чете от монитор.
Оценка: 8.5 (Роланд & Моридин)
Джийн Улф
рубрика "Профил", брой 46
Автор: Трип
"Whatever is felt upon the page without being specifically named there – that, one might say, is created.
It is the inexplicable presence of the thing not named." – Willa Cather
Въпреки че сигурно знам малко повече за Джийн Улф от средностатистическия почитател на научната фантастика в България, не се чувствам особено подготвен да ви предложа профил, от който аз самият да съм доволен. Запознавам се с литературата на Улф отскоро и едва ли бих могъл да кажа твърде много за нея, но поне се надявам този текст да послужи като едно приемливо въведение към творбите на един от най-значимите фантастични автори на всички времена. А въведение ще бъде, защото ми се ще след като прочетете това, да опитате сами да възприемете историите му и да решите дали те случайно не биха могли да ви помогнат да настроите цветовете на света във вас така, както винаги сте искали да ги виждате. Джийн Улф има способността да го направи...
...Като повечето гениални писатели, и той е самоук. И също като повечето гениални писатели, е успял да подчини религиозните си (и всякакви други) убеждения на изкуството си и е избягал много, много далеч от елементаризмите, в които тъне по-голямата част от фентъзито, а в жанра с несъмнено най-висок интелектуален и творчески потенциал – научната фантастика – произведенията му са всепризнати уникати...
...Оттам нататък кариерата на Улф се движи постоянно нагоре, а признанията се сипят – от 70-а до 80-а година той е номиниран общо 12 пъти за Хюго и Небюла, а през същата тази 80-а е дадено началото на емблематичната му тетралогия Тhe Book of the New Sun с първата й част The Shadow of the Torturer (Сянката на Инквизитора, ИК Бард). Самият той я нарича "трилогия в пет части", тъй като се наложило последната, трета планирана книга да се превърне в две, а по-късно пък решил да напише и допълнителна, пета част...
...Мнозина наричат Улф един от съвършените стилисти в модерната литература въобще. Това звучи абсурдно. Какво е съвършеният стил? Улф дава отговор на този въпрос в книгите си – той няма само един стил. Това, по което човек може да го познае, не е някаква особеност на езика или комбинация от похвати, а чисто и просто съвършената употреба на всеки от тях, който би накарал съответната история да оживее...
...При все невероятната си палитра от думи и невероятните картини, които може да нарисува с тях, Джийн Улф вкарва образи и усещания директно в главата на читателя. И тук става интересно – тези образи и усещания са различни от изписаните на страницата! Не ги заменят, а израстват от тях. В едно от интервютата си той дава вездесъщия писателски съвет "show, don't tell". Това Улф е овладял до абсолютно съвършенство. Той показва всичко и оставя читателя да каже останалото сам на себе си....
...Улф определено е от онези автори, които човек или ще обикне или за които ще си зададе въпроса "Какво пък толкова са му видели на тоя? Много шум за нищо." Сякаш с избора да пише като себе си и като никого другиго, той съзнателно е стеснил аудиторията си. Е, в такъв случай се радвам, че съм се оказал от първия вид от гореспоменатите човеци. Както казах в началото, на всеки му трябва различна настройка на вътрешната реалност. На мен Улф ми върши прилична работа. Опитайте и вие!
(следва библиография на издаваните на български негови книги)
Симеон Цанев - Roland, Георги Пенчев - Moridin, 2008
