Хартиени или е-книги?
Надeжда Копанова
Публикация от Списание Проблеми на културата 74/2017
Действително все повече се натрапва усещането, че библиотеките се превръщат в анахронизъм. Причината е, че стотици хиляди томове, които хората са събирали цял живот и са пазели като безценна придобивка по рафтовете вкъщи, днес се появяват в интернет с едно кликване и спокойно се вместват в ограниченото пространство, отредено им от поредното постижение на съвременната техническа мисъл.
Но не бързайте да се отказвате от традиционните книги. Цяла плеяда учени дойде до парадоксалния за някои извод, че електрониката губи битката с хартията, и то по най-важните параметри.
Специалисти от изследователската компания Nielsen Norman Grоuр провели простичък експеримент. Предложили на група доброволци да прочетат един от кратките разкази на Ърнест Хемингуей, като текстът е предоставен на различни носители. Най-бързо с произведението на класика са се справили участниците, които са го чели на традиционна книга. Разказът на Хемингуей им отнел средно 17 минути и 20 секунди. За ползвателите на IРаd е било необходимо с 6,2% повече време. А за прочитането на текста в електронна книга са били необходими още 10,7% повече минути.
Но не този резултат е най-важният. Оказало се, че историята в текста, прочетен на хартия, се запомня и усвоява по-добре, отколкото разказана чрез килобайти и пиксели.
Друго изследване провел преподавателят Кейт Гарлънд от университета в Лестьр, Великобритания. Той предложил на своите студенти, бъдещи психолози, да се ориентират в труден текст.
Учените доказали, че текстовете на електронни носители отнемат по-дълго време за четене и се запомнят по-малко и по-трудно
За да усложни задачата, избрал нетрадиционна за учащите се дисциплина – икономика. Резултатът показал, че студентите, които са чели трудно разбираемата статия на хартия, са я препрочитали по-малко пъти, за да схванат същността ѝ. Освен това след няколко седмици те по-добре възпроизвеждали основните тези и аргументи в публикацията.
А професор Анна Манген от университета в Ставангер, Норвегия, работейки с две групи студенти, стигнала до извода, че тази закономерност се наблюдава не само при справяне с научни трудове, но и при четене на художествена литература и публицистика.
До любопитни цифри е стигнала и професор Людмила Соколова от катедрата по биология и екология на човека в руския Северен (Арктически) университет. Тя провела изследване върху психо-физическите основи на четенето. Специалистката установила, че при четенето на хартиени книги ефективността, с която учениците изпълняват поставените им задачи, е със 7 процента по-висока, отколкото при връстниците им, използвали електронни устройства. Екипът на Людмила Соколова регистрирал и физиологичните реакции на организма. Учените доказали, че активността на симпатиковата нервна система (която повишава нивото на адреналина, повишава сърдечната честота, кръвното налягане, дихателната честота и мускулния тонус) е по-силно изразена при четене на традиционни книги – нивото се повишава с 31,68%. При електронните книги стимулацията е два пъти по-ниска – 17,23%. Според специалистите това означава, че текстът на хартия се възприема по-ярко и до голяма степен заставя читателите да съпреживяват с героите разказваните събития. Затова експертите са на мнение, че не бива да се разчита използването на електронни устройства от детето да породи в него любов към четенето. Историите, прочетени на съвременен носител, доста по-трудно ще завладеят вниманието му.
За какво всъщност става въпрос?
Защо мозъкът обича повече да работи с хартиени книги, отколкото с електронни?
Професор Анна Манген предлага интересно обяснение, което лесно ще разберат хората от по-старото поколение. И то тези, които помнят руската комедия „Ирония на съдбата или Честита баня!“. Сюжетът е изграден върху ситуацията, в която героят на Андрей Мягков вместо в своята типична за едновремешното строителство московска квартира, намираща се на ул. „Строителна“ № 3, бл. 25, апартамент 12, попада в абсолютно същата, но в Ленинград. До голяма степен това се е случило, защото съветските новопостроени квартали бяха еднакви и безлични. Точно каквито са и страниците на електронната книга.
Според Анна Манген механизмът на запаметяване на текст е свързан със създаването на така наречената ментална карта на произведението. За да намерим на кой „рафт“ в главата ни се намира нужната информация, паметта ползва серия от „пищови“. Например необходимо е да си спомним мястото и обстоятелствата, при които е получена тази информация. И това ще ни помогне. В ролята на такива опознава-телни знаци „пищови“ служат тактилните (основани на допира) усещания от контакта с книгата, текстурата на страниците, обложката и оформлението. Освен това възможността да прелистваш хартиените страници осигурява на мозъка важно усещане за обема на произведението -ние можем мислено да пътешестваме из произведението. Всичко това създава уникална „архитектура“ на прочетеното, по която мозъкът безпогрешно различава ул. „Строителна“ 3 (или един блок с информация) от другата в същия квартал.
Електронната книга е лишена от каквито и да било допълнителни опознавателни знаци. Тази безличност води до това, че в паметта прочетеното се съхранява в хаотичен разхвърлян образ. (ЖД)
Пет малкоизвестни факта за ползата от четенето
• Начетеността е пряко свързана с финансовото благополучие. Само 4% от хората с високо ниво на грамотност живеят в бедност. В същото време 43% от тези, които четат малко или въобще не хващат книга в ръка, прекарват дните си под жизнения минимум.
• Неврофизиологът Дейвид Люис открил, че само шест минути четене на ден са достатъчни, за. да се снижи нивото на стреса със 70%. Това е по-ефективно от слушането на музика или разходката.
• От 2012 г. в бразилските затвори стартира програмата „Изкупление чрез четене“. За всяка прочетена книга (по нея трябва след това да се напише и есе) затворниците съкращават престоя си върху наровете с 4 дни. За една година се признават не повече от 12 книги, така че се получават 48 дни. Според статистиката затворниците, които се включили в ограмотяващото мероприятие, след освобождаването си извършват повторни престъпления с 30% по-малко от нечетящите си съкилийници.
• Американският изследовател Робърт Уилсън в продължение на шест години наблюдавал група от 294 дълголетници на средна възраст 89 години. След смъртта на всеки доброволец мозъкът му бил подложен на аутопсия, като медиците търсели признаците на деменция. Оказало се, че сред хората, които са чели книги и са писали над средното ниво, снижаването на умствените способности е протичало с 32% по-бавно от връстниците им, които не прекалявали с тези занимания. А при възрастните, които не се интересували от книги, болестта на Алцхаймер е прогресирала с 50% по-бързо от обичайното.
• Учени от института в Тулуза доказаха, че книгите са полезни и по време на хранене. Четейки, човек по-бавно дъвче храната, след което тя по-добре се усвоява и преработва в стомаха.
Компилация по материали от Интернет, в-к „Животът днес“ ноември 2015 г.