Горчивата съдба на българското народно фентъзи

Горчивата съдба на българското народно фентъзи Христо Граматиков На бардовете Све и Ат 100я Нови

Отдавна се славили нашите земи с крилатия змей и триглави лами, които живеели в златни дворци. По изключение – и в пещери... И само менюто им било спартанско – предимно моми и шампанско. Народът пък, който, за зла орисия, живеел без радост, дори без ракия, потърсил подкрепата на богомилите. Но... и на тях не им стигнали силите. Затуй тъжно жънел със сърп и ръкойки и възпроизвеждал девойки. Е, вярно, че имало доста юнаци, но с прости глави и с умни калпаци: бозали години по двайсет и пет, обядвали с билки, вечеряли с мед, понякога секли една-две глави, но рядко се случвало – три! Но с черна магия, с клетви и церове не намалявали страшните дзверове, подкрепяни яко от таласъмите (понеже на тях доверили ханъмите!). Пък самодивите подло се криели – голи хора с хайдутите виели. Тогаз в безнадеждната таз ситуация на таласъмо- и змей-демокрация възникнала някаква странна мутация: квазиспектрална полинагъзация, кръстоска на музи с Христовите страсти или накратко – фантасти! Набързо навлезли на времето в ритъма и разгадали анти-алгоритъма – как да завземат властта от ламите, без да им режат тотално главите. Те силите мъжки мобилизирали и масово всички моми дефлорирали. Готови на всичко за свободата, девойките с радост поели борбата... Лишени така от насъщния хляб, преглътнали с болка горчивия хап, от глад и от мъка крилатите змейове се трансформирали в гейове. След тях таласъмите с тежки стенания хванали пътя за тъмна Британия. А самодивите от гъсталаците утеха намерили нейде в бардаците, защото отстъпвали на фолк-певиците по обиколката на... огърлиците. Така, без да искат, мутантите-мелези унищожили народното фентъзи. И още виреят в тази страна, спасяват от змейове всяка мома... Трол пие биричка някъде в храстите... Да са живи и здрави фантастите!