Словото

Георги Христов

Словото

Тази сутрин нещо не се чувствах добре. Надигнах се с нежелание от постелята и не можах да се отърся от предусета за предстоящо лошо събитие. А уж нямаше причини – не съм се разболял, семейството, слава Богу, бе повече от добре. А и няма как да не бъде в напълно отрегулираното ни Общество. Замислих се. Да е нещо в службата? Но не. Днес бе мой ред да се грижа за подрастващите. Обичах да наглеждам и уча Децата, дума да няма, това не можеше в никой случай да е причина за главоболене. И тогава се сетих защо тегне в мен неприязън към иначе прекрасното утро. Снощи господин Църцъров се кълнеше на събранието, че е видял Мадоната с Младенеца. Онзи, Който Е Дошъл Да Изкупи Всичките Им Грехове. Нагла и подла лъжа. Подкопаваща устоите на Вярата. Всеки знае, че Младенецът Още Не Е Дошъл, защото това ще се случи при Свършека на Света. Несъмнено е споделил, че и украсил историята си, пред жена си и хлапетата. И те днес ще задават неприятни въпроси в часа по Вероизповедание, водещи до… Боже Опази!… почти до ерес. Неприятна ситуация! Но задълженията са си задължения. Пооправих киселата си муцуна да не изглеждам зле, взех се в лапи и право в Общината. Малките не ме разочароваха – будни, умни и предвидливи, както повелява традицията на хилядолетната ни Цивилизация, задаваха интелигентни въпроси, които доста ме затрудниха. На Църцъровите деца обещах, че ще отговоря на всичките им питания след часовете, насаме. И те ме оставиха на мира да преподавам Битие. В късния следобед нещата малко се поусложниха – майка им закъсня да ги вземе. Само можех да се надявам, че няма да е за часове.

– Учителю, кажете ни сега за Свършека на Света! – помолиха ме.

Гледах ги право в блесналите очи и сърце не ми даде да ги разочаровам, след като баща им е разказал толкова атрактивни приказки снощи. Реших да отклоня разговора в друга посока:

– Скъпи мои ученици, Краят на Всичко Познато ще настъпи, когато му дойде времето и нито миг по-рано. Но! За да сме подготвени, изучаваме Божието Послание, изслушваме го и го анализираме, което правим във всеки час. Висшите кръгове на Учението не са достъпни никому, що не е изучил основата. Сега, кой ще разтълкува текста: „В Началото бе Словото, и Словото беше у Бога.“?

Занимавах ги с темата около час, когато се появи най-после Църцъровица:

– Здравейте, здравейте, страшно съжалявам, че закъснях. Но нямаше зеленчуци, представяте ли си? Накъде върви тоя свят? Наложи ми се да чакам два часа! Цели два часа за моркови и домати. Нечувано. Създаваха ли ви проблеми?

– Не, почитаема – отвърнах – децата ви са прекрасни. Но трябва да внимавате с мъжа си какви приказки говорите вкъщи.

Тя опули очи, приведе се към ухото ми и прошепна:

– Истина е, ей Богу! Сега, докато чаках зеленчуците, аз самата я видях.

– Мадоната с Младенеца влезе при нас, бяхме заедно с госпожа Фю Ит! Какво ли означава това, а, Премъдри?

– Нищо – отговорих внимателно като на луд или обсебен от бесове.

– Най-вероятно не означава нищо. Поне до Свършека на Света остава много време, не се притеснявайте, че ще уплашите и децата си.

Тръгна си с нацупена физиономия и ми бе ясно, че не е повярвала. Реших всичко сам да проверя – тази ерес набираше сила и би довела до смут в редиците ни. Което управниците много мразеха и сигурно още утре щяха да ме привикат на отчет. Мярнах жена си и ѝ извиках да не ме чакат за вечеря, след което влязох в кухнята на Апартамента, седнах и зачаках. Здрачът се превърна в мрак, когато денят си отиде. Тъкмо се чудех дали не се хабя напразно, когато… О, Боже, Прави и Всемогъщи, Тя воистина влезе през вратата.

– И Рече Бог: Да Бъде Светлина, и така стана, и видя Бог, че Светлината е Добро и я раздели от Тъмнината, и я нарече Ден… – зашепнах вълшебните слова, но веднага млъкнах. Защото Тя запали Светлината и докато се пулех към Нея и Младенеца, Онзи, Който Ще Изкупи Всичките Им Грехове, изпищя:

– Ааааааааааааааааааааааааааааа! Плъх! Плъх!