Български фантастичен книгопис 2011–2012

Дилян Благов

■ Издадено през 2012 година

Антонова, Катя – Призракът. [Роман]. – София: Жанет 45, 2012. – 158 с.

„Призракът ли? Кой ли е той? Какво да ви кажа, чувствам се като Призрака, като героя преди Призрака в този роман. Представете си ме още в първата сцена, представете си ме до края. Това е този роман! Роман от началото до края. Нека бъдем заедно и заедно да разберем какво е това. Ще ни направи хора. Поне това. Да знаете – не е малко!“ (Тома Марков)

Грозданов, Божидар – Неподвластните: Новопокръстени звезди. [Роман]. – София: Квазар, 2012. – Поредица „Българска фантастика ХХI“, № 20. – 448 с.

Руският (съветски) учен Константин Циолковски е писал, че ракетата го интересува не сама по себе си, а единствено като средство за спасяване на Земята или човечеството в случай на глобална катастрофа.

Ако перифразираме тази мисъл, ние ще получим ключа, който ни открива същността на великолепния роман на Божидар Грозданов „Новопокръстени звезди“.

За по-голямата част от няколкото десетки заглавия на български автори с фантастична тематика, издадени през 2012 година, смело може да се каже, че плавният преход към тихичък комфорт и преработване на стари свои и чужди постижения в областта на приказната фантастика (т.нар. фентъзи) е вече завършил.

На този фон творбата на младия Божидар Грозданов е приятно и даващо надежда изключение. Едно не само идейно и тематично продължение на публикуваната през 2011-а книга от същия автор „Неподвластните“, но и много добро развитие на показаните досега писателски стил и средства.

На пръв поглед тук присъстват всички персонажи, характерни за масовото произведение на тема „приказна фантастика“ – самодиви, змейове, таласъми, обсебени човешки същества и т.п. Ала това наистина е само привидно. Защото веднага изпъкват принципните различия – като се започне от структурните организационни форми: Правоверното Обединение, Империята, Патриаршията, еретичните (!) корпорации, да не говорим за военизираните монашески ордени, затворническите (!!) и обикновени манастири, които в съзнанието на съвременния читател моментално намират реалните си аналози. Задължително трябва да се отбележи и вниманието, с което Грозданов изпипва и представя всяка линия и епизод от романа.

Тук се крие и оригиналната идея, съзвучна на мисълта на Циолковски. Приказните, божествените създания не се представят и развиват както обикновено сами за себе си, употребявайки между другото човечеството за някакви свои тайнствени цели, а обратното – хората еднозначно ги използват като напълно подчинена работна част от съвсем ясен и разбираем план – тераформирането на все нови и нови планети, осигуряващи космическата експанзия на човешката цивилизация. Именно този похват позволява „Новопокръстени звезди“ да бъдат класифицирани като фантастично произведение, резултат от сполучлива сплав между научната и приказната фантастика.

Разбира се, в романа присъства и крайно интересно заплетена сюжетна линия, богата с неочаквани обрати и временни развръзки – постоянното съперничество и тоталното противостояние между Обединението и Империята (нещо, твърде познато и от миналия, и за съжаление – от сегашния век). Това всъщност е и тъканта, в която авторът умело е вплел цялото повествование.

Но в крайна сметка нито едно описание или представяне не може да замени неповторимото изживяване на читателя, който държи хубава и стойностна книга в ръцете си. Препоръчвам я. (Георги Недялков)

Дюлгерян, Десислава. – Преобразена. – Роман. – Бургас: Либра Скорп, 2012. – 760 с.

Тази дебютна книга представлява част от фентъзи цикъл.

„Много е казано и писано през годините за свръхестествени същества. Никога обаче не е предлагана такава версия, в която читателят да не се запита дали няма частица истина в това. Творбата е в две части, като първата книга разкрива живота на едно не чак толкова обикновено момиче. Главната героиня води вътрешна борба със себе си за света, който познава, и онова, което в действителност е.“ (От издателството)

Железова, Александрина – Душа. [Роман]. – София: Персей, 2012. – 224 с.

Българският отговор на „Здрач“ и „Дневниците на вампира“.

Изборът. Най-доброто от международния конкурс „Златен кан“. [Сборник разкази]. – Съставител Кънчо Кожухаров. – Благоевград: Лингея, 2012. – 368 с.

Заглавието е обявено като том 5 от поредицата „Световна фантастика на ХХІ век“, което ни кара да предположим, че по-нататък тук ще излизат и изцяло преводни книги. Настоящият том включва трийсетина разказа в различни поджанрове, като половината от авторите са българи. Сред тях личат „плеяда“ добре познати ни имена: Ивайло Иванов, Божидар Грозданов, Сибин Майналовски, Христо Пощаков, Бранимир Събев и др.

Казакова, Росица – Благосклонната чума. [Роман]. – София: AMG Publishing, 2012. – 286 с.

Според издателската анотация – „Роман антиутопия, красива алегория на идеята за силата на свободната воля и стремежа към истината. История за израстването, за търсенето на собствения път отвъд ограниченията на обществото и за връщането към корените ни тогава, когато сме намерили себе си.“

Карастоянов, Христо – Името. [Роман]. – София: Жанет 45, 2012. – 216 с.

„Името“ е книга, вдъхновена от вълнуващата приказка, че принцеса Анастасия, най-малката дъщеря на последния руски император, оцеляла след разстрела в подземията на Екатеринбург, е живяла в България. Но само вдъхновена – нищо повече. И прозвучава въпросът: „Какво би било, ако... Защото всъщност това е история за един възможен живот. Живот, в който разбираш, че адът не е място – адът е време. А от времето остават само възможните спомени за напълно възможни срещи и възможни сънища – като стари снимки, подредени с несигурната логика на албум, който никога няма да имаш.“

Кръстев Анатоли и Тодор Касабов – Ернам. Роман. – София: Изток-Запад, 2012. – 180 с.

Далеч назад във времето легендарният шумерски герой Гилгамеш извършва един от най-ярките си подвизи: убива страховитото чудовище Хувава. Това отприщва поредица от събития, чиято развръзка ще настъпи едва в наши дни – ала не само в нашия свят. Последиците от подвига ще дадат отражение и върху съдбата на Ернам – паралелен свят, привидно еднакъв и в същото време безкрайно различен; свят на магии и магьосници, на превъплъщенци и на обикновени хора, на воини и на предатели, на доблест и коварство...

„Ернам“ е сред заглавията, спечелили ежегодния конкурс за непубликувана българска фантастика – „Фантастика през 100 очи“, организиран от издателство „Аргус“.

Кърджилов, Петър – Старогръцки митове и легенди, том І. – София: Изток-Запад, 2012. – 288 с.

Известният писател фантаст преразказва част от удивителното фолклорно богатство на древна Елада. Но не само това – той го обогатява и с информация от десетки науки, чиито термини имат старогръцки произход.

Като илюстратор тук се е проявил добре познатият ни Петър Станимиров.

Найденов, Донко – Ударите на съдбата. Новели на ужасите. – София: е-Книги (http://e-knigi.net), 2012. – 286 с.

Съдържа: Изчезналият близнак; Сборището на ренесансовите сатанисти; Въплъщението на сатаната.

Втората книга на автора отново фокусира върху хоръра и донякъде е идейно продължение на първия му сборник, но тук творбите са вече по-обемни и по-разгърнати. Предстои му обаче още дълъг път.

Николов, Любомир – Нови приказки от цял свят. – София: Софтпрес, 2012. – 112 с.

Съдържа: Предговор [от автора]. Най-вълшебният дар; Облачното дете; Защо се смее хиената; Кха-пан; Маликан; Драконово сърце; Рибарят и барон Самеди; Бялата сова; Златното бузуки; Иглата на леприкона; Как казакът измамил дявола; Камъкът на лихваря; Медният грош; Три джуджета калпазани; Чифликът в орехова черупка; Мартеничката на Андерсен; Защо циганите нямат пари; Кестенче; Тъмнулка.

„Работил съм с четирима Любо-Николовци, приютени в една личност: с Любо преводача, с Любо белетриста, с Любо журналиста и не на последно място – с Любо поета. И спокойно мога да кажа, че неговите текстове винаги са се отличавали с висок професионализъм, собствена оригиналност (дали да не я нарека Made from Narvi?) и сериозна заявка за оставане и в читаемото бъдеще на българската словесност... Що се отнася до „Новите приказки“, възхищавам се от новаторския подход на разказвача и от сладкодумието му, топло и пъстро като някой ден от златната есен.“ (Александър Карапанчев)

Николов, Момчил – Кръглата риба – книга 2. Редактирано издание. [Роман]. – София: Сиела. – 432 с.

Не знам с какво това издание се различава от първото, но аз съм чел него и мога да го коментирам с едно изречение: авторът знае Как да пише, обаче не знае Защо пише.

Николов, Светослав – Сексът и светът. [Новели]. – София: Монт, 2012. – 128 с.

Съдържа: Със златни отблясъци (предговор от Александър Карапанчев); Сексът и светът; Дванайсетата крачка.

Нова книга на отдавна утвърдения ярък прозаик и журналист, един от основателите на издателските къщи „Орфия“ и „Аргус“. Творбите са се класирали на предни места в международния конкурс „Златен кан“ и както се казва в предговора: „... Светослав Николов се представя като зрял автор, за когото фантастиката продължава да бъде преди всичко пълноценна литература. Литература, наситена със значими идеи, с философска тревога за съдбините на света и с прелюбопитни, понякога твърде неочаквани скокове на фантазията.“

Парушев, Радослав – Project Gigamono. [Сборник разкази]. – София: Сиела, 2012. – 152 с.

Съдържа: Епифания, или за участието ми в Стогодишната война; Една сънувана история; Декемврийска приказка; Програма на телевизията; В дните на кучия студ; 420 грама; Париж; Двайсет лева; Делото от един и половина; Една сутрин; Train of consequences; Смях; Съзнанието на Черняев; История за Любо, когото наричаха Идиота; Детство мое; Един ден просто изчезна; Поема от есента; Bonus track (Как разбрах, че не съм холограма).

Петрова, Силвия – Зеницата на смъртта. Книга 1: Тотемът на мистика. [Роман]. – София: Весела Люцканова, 2012. – 624 с.

Фентъзи свят, тънещ в мрак – свят, обречен да остане без име. Време, в което пропитата с кръв земя ще тлее, обхваната в зелените огньове на Хаоса. Близо е краят на дните Блажени. Черни изчадия като безумно море ще залеят светлината на живота и там, където мъглите се разстилат върху чертаещи съдбата пътища, надеждата ще падне мъртва навеки.

Бойците на мрака и светлината се раждат и си отиват. Времето отлита, превръщайки делата им в легенда. Легендите се носят навред и вдъхновяват последователите, вдигнали меч в защита на своите идеали. Славата е кръв, кръвта е живот, животът е само преход към вечната битка между добро и зло. Неразрушим баланс, където победителите са победители, докато новите титани не се надигнат, за да довършат делата на предшествениците си.

Попов, Алек – Телесни плевели. Фантастични истории. – София: Сиела, 2012. – 236 с.

Съдържа: Словесни плевели (предговор от автора); Историята на един танк; Вятърът на старостта; Душевадеца; Телесни плевели; Solve et coagula; Ковачи.

Шест опуса – възможни и немислими, интригуващи и зловещи, екзотични, мистични и скептични едновременно… „Част от историите в този сборник са писани преди доста години – още във времената преди Интернет, ако това има някакво значение. Други са писани неотдавна и за пръв път излизат в самостоятелна книга. Фантастиката винаги е имала и, както по всичко личи, ще има запазено място в сърцето ми. Истината е, че не бих могъл да си представя по-голямо наказание от това да пиша реалистично. Тази книга е своеобразен продукт на носталгията. Носталгия по един ярък, странен (учудващо невинен!) свят, изплувал от неспокойните вълни на младежкото въображение...“ (Алек Попов)

Светлини сред сенките – Непоискано добро. [Роман]. – София: Булгед, 2012. – 200 с.

В самия край на 2012 година, когато всички очакват свършека на света или здрав купон по повод провала на поредното страшно пророчество, се случва нещо.

Само петдесет години по-късно човечеството не помни какво го е сполетяло, но и не познава живот, различен от подземните „понички“, в които дори тревата и дъждът са изкуствени. Доколко е реален светът, в който живеят новите хора? В какво превръща децата небрежното родителство? Каква е цената на истинската любов? Тези и още много важни въпроси поставят двете части на романа „Непоискано добро“ на младите автори от клуба „Светлини сред сенките“ – Казанлък.

В първата част читателят ще види едната страна на монетата „живот“. В следващата част, която ще бъде готова след 21.12.2012-а, го очакват още неподозирани изненади.

Сивов Коста – Съ-Вместим. – Плевен, 2012. – 60 с.

Четири разказа в жанровете фантастика, фентъзи и хорър, писани в съдружие с доказани имена като Адриан Лазаровски (преводач на Стивън Кинг и автор на книгите „Завладей българите!“ и „Завладей българките“), Донко Найденов (създател на романа „Франклин Томас“ и сборниците с разкази на ужаса „В капана на неизвестното“ плюс „Ударите на съдбата“), Румен Вучков и Атанас Сивов.

Събев, Бранимир – Човекът, който обичаше Стивън Кинг. Разкази. – София: Ибис, 2012. – 252 с.

Съдържа: Предговор от Адриан Лазаровски; Арлекин; Бягството; Котешкият господар; Докъде водят мечтите; Страх от страха; Видеокасети; Към Ада; Жените на живота ми; Хижата; Кралят; Любов моя, ангел мой; Човекът, който обичаше Стивън Кинг; Необичайно предложение; Благословеният, вещицата и дяволът.

Във втората си книга авторът излиза от жанровите рамки на ужаса и представя 14 разнообразни по обем, тематика и донякъде дори стил произведения (въпреки че любимият му жанр отново преобладава). Част от разказите са публикувани и награждавани в различни конкурси.

Терзийски, Калин – Ной дава последни указания на животните. [Роман]. – София: Сиела, 2012. – 120 с.

Не е съвсем ясно какво е това, но изглежда Ной, живеещ тук и сега, в София, разказва от първо лице…

Упълномощен да си спомни. Сборник научно-фантастични разкази и романи от български писатели. – Съставител и издател Георги Недялков. – София, 2012. – 296 с.

Съдържа: Предисловие (от съставителя); Ч а с т І. Научно-фантастични разкази. Комуний – Димитър Пеев; Завръщането – Антон Дончев; Стачка – Емил Христов; Човечност – Стоил Стоилов; Погребаният град – Цончо Христов; Фатално пробуждане – Димитър Тенчев; Знакът – Емил Зидаров; Лоцман – Богдан Цветанов; ОБВС – Йосиф Перец; Разузнавачи – Недялка Михова; Диамантеният дим – Антон Донев; Лице и опако – Георги Крумов; „Вие сте блондинка, понеже сте руса“ – Магдалена Венцеславова; Щастието да забравяме – Иван Вълчев; Експедиция за вяра – Емил Елмазов; Старецът – Евгени Алексиев; Скалата – Иван Гицов. Ч а с т І І. Научно-фантастични романи. Островът на вечното слънце – Емил Коралов; Чудовищната лъчиста птица – Иван Вельов; Библиография [Георги Недялков].

Трети сборник от същия съставител, който с похвална енергия пътешества из „дебрите“ на по-старата периодика и се завръща оттам с особено любопитни находки в родния НФ жанр... Да не пропускаме и факта, че тези книги винаги са отпечатани на хубава хартия и с красиви твърди корици.

Филипова, Людмила – Печатна грешка. [Роман]. – София: Сиела, 2012. – 320 с.

Лефер Балкански е средностатистически гражданин на Земята. Леко депресиран тип, отглежда котка на име Котка, мечтае за писателска кариера, но е принуден да работи като телевизионен синоптик и тайно да въздиша по несподелената си любов Мая – водеща на сутрешен блок.

Каси Роси Маралоун е телепатичното име на марсианец, комуто е втълпено, че се нарича така по време на стаж на един юпитериански спътник. Лефер и Каси идват от различни действителности и никога не биха се срещнали, ако във вселенската система не се бе появила малка грешка... Тръбата на ЦЕРН, замислена като научен експеримент в името на човечеството, създава някои непредвидени обстоятелства, генерирайки дупка в космическото пространство. Така депресираният синоптик се сблъсква с марсианеца, приел земните параметри на Йода.

След всички забавни метаморфози краят на историята е едно интересно начало. Поне за обитателите на планетата Земя, където открай време хората са опитни мишки на самите себе си.

■ Издадено през 2011 година (извън алманаха 2010–11)

Войводов, Трифон – Пазители. [Роман]. – София: Буквите Пъблишинг, 2011. – 404 с. (Продължение на: Войводов, Трифон – Отблясъци и сенки. [Роман]. – София: Фондация „Буквите“, 2010. – 288 с.)

Според информацията това са първите две книги от трилогия, която може да се окачестви като българска приказна фантастика.

Димитров, Христо – Зазидани писъци. [Разкази]. – София: Весела Люцканова, 2011. – 160 с.

Съдържа: Котешки град; Идорабло; Гипс; Наемателят; Обятия; Хименоптера; Добрите стари традиции.

„Стилът на „Зазидани писъци“ е модният напоследък new horror, чиито автори искат да грабнат читателя, без да прибягват до дежурния вампир“. И още: „Христо Димитров е новатор в диаболичния жанр на съвременната българска проза. Книгата му показва, че традицията, завещана от Светослав Минков, продължава, погледната с очите на XXI век. Сборникът се състои от седем разказа, тематично обединени от потайностите на зловещото в човешките души. Всеки разказ изразява своя тих ужас в неповторим писък пред погледа на наблюдателния читател.“ (Руслана Антонова)

Димитрова, Анна – Островът на смъртта. [Роман]. – София: Millenium, 2011. – 232 с.

Авторката е 12-годишна и това разбираемо е неин дебют. Книгата (окачествена като „фентъзи“) разказва за приключенията на седем деца, призвани да спасят света.

До Ада и назад – Антология на българския хорър. – Съставители: Бранимир Събев, Адриан Лазаровски и Благой Д. Иванов. – София: Екопрогрес, 2011. – 436 с.

Съдържа: Предговор – Петър Кърджилов; Барбароса 2012 – Адриан Лазаровски; Краят на света – Адриан Лазаровски; Кафе с късметче – Иво Казар; Садо-мазо – Иво Казар; Някъде другаде – Валентин Десков; Дама Пика – Спасимир Тренчев; Страстен четвъртък – Симеон Трифонов; Пробуден в мрак – Благой Д. Иванов; Стариците – Rogger Dojh; Анин – Александър Перентидис; Целувката на вампира – Александър Перентидис; Вещица – Венета Въжарова; Меланхолия: Крах с послание – Марти „Циничния елф“ Ангелов; В очакване – Георги Пехливанов; Ужас в Уилбъри – Георги Пехливанов; Бебето, което не плачеше – Мартин Дамянов; Проклятието на старата къща – Донко Найденов; Червеният жерав – Божидар Грозданов; Тайните на гората – Ивайло Иванов; Коледа – Владимир Сунгарски; Убийство в библиотеката – Иван Атанасов; Нова картина за г-н Фог – Иван Атанасов; Вторият етаж – Иван Атанасов; Зората на мъртвите – Иван Атанасов; Марципан – Иван Атанасов; Съдбата ни преследва – Ерджан Бекир; Сред свои – Коста Сивов; Декември – Петьо Ангелов; Последният ловец на вампири – Марин Трошанов; Нещото от кладенеца – Александър Драганов; Необичайно предложение – Бранимир Събев; Няколко думи за авторите.

Мащабен проект, събрал съвременните разкази на 23 наши автори в направлението „ужаси“, наречено тук „хорър“ въпреки изцяло българското съдържание. Наред с утвърдени имена има и дебюти; съжителстват си физическият, психологическият и сюрреалистичният ужас, а романтизмът, класицизмът и (пост)модернизмът вървят ръка за ръка. Въобще за почитателите на ужаса този сборник е истинско събитие.

Железова, Александрина – Кръв. [Роман]. – София: Персей, 2011. – 288 с.

„Първият български роман в традицията на модерната демонично-романтична литература“ [което изобщо не е вярно – бел. Д. Б.].

Измерения на фантастичното. – Съставители: д-р Силвия Кръстева и Атанаска Чолакова. – Университетско издателство „Неофит Рилски“: Благоевград, 2011. – 204 с.

Съдържа: Предговор – Силвия Кръстева и Атанаска Чолакова; „Размисли за фантастичното“ и „Елесар, или вестоносецът на Истарите“ (глави от роман) – Любомир Николов; За природата на фантастичното и границите на въображаемото – Васил Сивов; Новата роля на фантастиката в началото на третото хилядолетие и Дефиниции върху един спор за „Гаргантюа и Пантагрюел“ – Атанас П. Славов; Философската фантастика на Недялка Михова: романът „Интра“ – Нонка Богомилова; Проекции на мита в киното – Ирина Китова; Експликация на утопичния фактор в 3Д виртуалния свят „Second Life“ и „Касталия“ на Херман Хесе – Атанаска Чолакова; Вълшебството като част от ежедневието – Антоанета Николова; Начала на приказното – Силвия Кръстева; Детското в човека като връзка между фантазия и реалност – Невена Крумова; Беоулф: паралел между епоса и адаптациите в киното – Георги Борисов; Фантазия и реалност, копнежът по миналото или симфонията на мълчанието при Зигфрид Ленц – Атанаска Чолакова; Героика на фантастичното – Силвия Кръстева; Пришълците – Антоанета Николова.

Академичен сборник от конференцията „Измерения на фантастичното в съвременността“, проведена по инициатива на клуб „Аргумент“ към Философския факултет на Югозападния университет „Неофит Рилски“.

Капинчева, Румяна – Различните цветя. [Роман]. – Силистра: Ковачев, 2011. – 180 с.

„Ирма е индигово дете. Тя е различна от своите връстници. Трудно се адаптира в училище. Отегчава се, губи интерес. Родителите ѝ не подозират, че има такива деца. Майка ѝ я води на лекар, който ѝ изписва хапчета. На една училищна екскурзия тя се запознава с двама близнаци – брат и сестра, и майка им. Сестрата е в инвалиден стол, без да може да общува със света. Оказва се, че са кристални деца. Ирма кани семейството на гости и майката на близнаците разказва на майката на Ирма за индиговите и кристалните деца. А самите деца изживяват едно фантастично пътешествие. Попадат в светове, в които всички са здрави.“ (Анотация в Интернет)

Карапанчев, Александър – Да направиш вкусолет. Поезия. – София: е-Книги (http://e-knigi.net), 2011. – 114 с.

Съдържа: Автоинтервю; циклите „Двоен препек“, „Шесторъбести колелца“, „Хайку, така ли?“, „Поема със сетива“ (три откъса), „А, пак ли хайку?“, „Лаконичен букет“ и „Ковчеже за пентаграфи“; както и критичния обзор „Хора разни – отзиви разнообразни“.

„Да направиш вкусолет“ е втората стихосбирка на поета и пъстрите ударения в нея също падат върху

фантастиката като супержанр в изкуството. Диапазонът на автора се движи от тристишието до поемата и от песъчинката – до необята на Космоса. Книгата е обогатена с 20 атрактивни графики, създадени специално за това издание от големия ни художник Калин Николов. Самият той отбелязва: „Тези стихове са изкушение за илюстратора – те са като катедрала от образи и пространства, тук словото, книгата, околната среда нямат граници помежду си...“

Лазаровски, Адриан – Завладей българките. [Роман]. – София: Софтпрес, 2011. – 400 с.

За да направят българката свое непобедимо оръжие, извънземните измислят как да превърнат всяка нашенка в изкусителна красавица. Житейските несгоди или сполуки продължават да спохождат еднакво щедро героите на престъпния, политическия и бизнес елит. Ще се срещнете пак с Рачо Рапана, Пацо Парцуцата и Ристю Респивакса, братята Маргарини – Големия и Малкия Маргарин, дори с премиера Бройко Боядисов. Ще станете свидетели на това как България се превръща в просперираща, енергийно независима държава и как това никак не се харесва на руската газова мафия, която решава да вземе съответните мерки.

С неподражаемата си комбинация от взривоопасен хумор и динамичен многопластов сюжет „Завладей българките“ (продължение на „Завладей българите!“) ни пренася в един до болка познат, но и различен съвременен свят, изпъстрен с неповторими образи и дръзки идеи, с фрапиращи откровения и скандални прозрения, с изненадващи обрати и епични кулминации…

Найденов, Донко – В капана на неизвестното. Разкази и новели на ужасите. – Шумен: Антос, 2011. – 120 с.

Съдържа: Загадката на „странните дни“; Зловещото наказание; Неизвестен враг; Тайната на живота; Погребан жив; Сиборгският некропол; Възмездието.

Дебютната книга на автора включва хорър, проявен предимно в психологически план.

Пощаков, Христо – Инвазия. Фантастични разкази и новели. – София: Делакорт, 2011. – 304 с.

Съдържа: Предговор от Георги Величков; Блатото; Единствената ми любовна история; Допълнение към ефекта на пеперудата; Катя; Кибаг; Красива планета, прелестни гъби; Операторът на съдби; Поки; Пуокли; Регенерация; Инвазия; Търговска одисея; През призмата на времето и пространството – интервю на Георги Величков с автора.

Сборник, включващ нови и публикувани заглавия на продуктивния писател, отдавна заел мястото си в българската фантастика.

Русланов, Иван – Черният ангел: Раждането на един от нас. [Роман]. – София: Фондация „Буквите“, 2011. – 360 с.

Книга първа от замислената трилогия, окачествена от читателите като „българско фентъзи“; казано по нашенски – приказна фантастика, развиваща се в България. Дебютен роман на Русланов, спечелил конкурса за разказ на името на Агоп Мелконян през 2012 г.

Томов, Александър – 2066. Социално-фантастичен роман. – София: Millenium, 2011. – 200 с.

Брутално достоверно звучащ екшън, в който основните достойнства не са в действието, а в убедителната обосновка на нерадостното ни бъдеще като държава и в посланието (отправено накрая от автора) за причините, които ще доведат до него и за което ВСИЧКИ ще сме виновни. Силно препоръчвам на всеки, който не се плаши от текстове, несъобразяващи се с политкоректността на днешното време.

ФантAstika 2010–11 – Алманах за фантастика и бъдеще. – Съставител Атанас П. Славов. – София: Инфодар, 2011. – 412 с.

Алманахът „ФантАstika“ излиза от 2007 г. като издание за хора със страстен ум и мъдро сърце, за читатели, способни да се вдъхновяват от идеи и проекти, правещи света по-добър, и да различават моментния чувствен гъдел... от дълбокото вълнение, породено от значимите неща.

Това е водещият принцип и на алманаха за 2010–11 г., в който колоси на световната фантастика като братя Стругацки, Рей Бредбъри, Станислав Лем и Алфред ван Вогт съжителстват с авторите от Дружеството на българските фантасти „Тера Фантазия“ – от Григор Гачев, Красимир Георгиев, Александър Карапанчев (който сега е във фокуса на родните писатели и е представен с блок от разкази, стихове и журналистика) и Любомир Николов-Нарви... та до младите прозаици от клуб „Светлини сред сенките“ – Казанлък.

Не са забравени нито новоизлезлите книги, нито фантастичното кино. Отделено е място на компютърните игри и на наболелите проблеми за бъдещето на Земята и човечеството. Има страници с хумор, както и с пъстро научнопопулярно четиво... Тази главозамайваща панорама на фантастиката, фантастологията и футурологията се допълва от великолепните офорти на братя Касапян и от цветно приложение, представящо най-значимите в момента български художници на въображението. (От съставителя)

Филипова, Людмила – Анатомия на илюзиите. Допълнено издание. [Роман]. – София: Ciela, 2011. – 432 с.

Язоната [Ясен Трендафилов] – Първопричина. [Роман]. – София: Incomitatus, 2011. – 160 с.

„Светът е обединен под крилото на световното правителство. Обществото на новите хора се гради на осъзнаването за смисъла на съществуването им. Развитието на технологиите се дължи на здравословно умерено равнище. Властта се дава на тези, които не я желаят. Странна криза изисква отговор на въпроса за първо-причината, стояща зад всичко случило се от появата на човека до непрестанно променящата се константа настояще.“ (Анотация в Интернет)

☼ П е р и о д и к а

За да допълним картината на хартиените издания, решихме да пуснем библиографски справки и за няколко периодични издания – тези наистина „редки птици”, – а именно:

Лемтернет. – Съставители Атанас П. Славов и Александър Карапанчев. – Юбилеен брой. – София: Дружество на българските фантасти „Тера Фантазия“, 2011. – 64 с.

С ъ д ъ р ж а: Няколко думи от съставителите; Какво ще бъде бъдещето? – интервю със Станислав Лем; Младежки стихове – Станислав Лем; Съкровищата на крал Бискалар – приказка от Станислав Лем; „Доколко съм успял, един Господ знае...“ – интервю на Александър Карапанчев с преводача Павел Б. Николов; Размисли на маестро Лем; Кратки есета – Станислав Лем; „Одисей от Итака“ – рецензия от Станислав Лем; Нова фаКтастика – информации от А. П. Славов; Конкурсът – разказ от Георги Малинов; Лемоизми – нови думи от Атанас П. Славов; SF и F джобно календарче – обзор от Сандро Георгиев; Миниатюри – Янчо Чолаков; За природата на фантастичното и границите на въображаемото – статия от Васил Сивов; Две златца – стихотворение от Наталия Маринова; Битки по пътя – разказ от Алексей Чернов и Александър Карапанчев; Соларис ни очаква – статия от Йордан Янков; Станислав Лем: „Непобедимият“ – отзив от Александър Арсов.

Богато илюстриран от седем художници (включително и с рисунки от самия пан Лем) и подкрепен от Полския институт в София, броят излезе по случай 90-годишнината от рождението на знаменития фантаст. Това всъщност е специално издание на познатото ни списание „Фентернет“.

Тера фантастика бр. 13 – Съставител Юрий Илков. – Брой 1 (13) – 2011 година. – 240 с.

С ъ д ъ р ж а: Вопъл в пустинята – Макрия Ненов; in memoriam: Напусна ни н.с. І ст., д.ф. Иван Пунчев (1942–2009); Пламъкът Агоп Мелконян – Янчо Чолаков; За първите четвъртъци и последните словострелци – Адриан Лазаровски; Той бе първият писател, който ме нарече с тази дума – Ивайло Иванов; Върколашки времена – Благой Д. Иванов; „Писма“: Писмо от мама; Писмо от отец Серафим; Европолис: Бръмбар на връвчица – Генадий Мелников; Никога не отваряйте непознати книги – Олег Попенко; Космическа рапсодия: Когато времето прозвучава бързо – Петар Волнаровски; Кръстопът на спомени – Ален льо Бюси; Аватар – Жорж Борман; Денят на войната – Жоел Винтребер; Първо действие – Жан-Пиер Легл; Чернобилският котарак – Жан-Пиер Легл; В света на наградите: Наградите „Сатурн“ – Бранимир Събев; Награди, награди… – Дилян Благов; От сандъка на майстора: Плувай, човек! – Рей Бредбъри; „Градът“, Епилог – Клифърд Саймък; Коза ностра: Един ден на Мекуш Мекушев – Мартин Петков; Дървото, Проектът „Спящата красавица“, Изложба, Преди всичко Апокалипсис, И нещо за накрая – Момчил Петров; Клубни работилници – Кънчо Кожухаров; Бай Гъцо Мърдавицата и въргозунякът – Петър Незнакомов; Наследство от миналото или София 1943 – Валентин Д. Иванов; Към ада – Бранимир Събев; Библиотека „Български реалити романи“ – Бранимир Събев; Ода за Мефистофел – Алексей Чернов; Обонянието (Откъс от „Поема със сетива“) – Александър Карапанчев; Изповед – Агоп Мелконян; Проходилка: Глупак – Кирил Влахов; Даровете божии – Доминик Локен; Видеодром: Бродници в нови и стари премени – Благой Д. Иванов; 31 етаж, 13 отдел: Скок на ентропията на груповия секс – Норман Спинрад; Сюжет, нанизан на шило или Смъртта на рецензента – Александър Тюрин; Въведение в темата „Поведенчески модели и масова култура“ – Иван Иванов; По-фантастично от фантастиката – Валентин Д. Иванов; Рецензия на повестта „Опасна липса на съпротива“ от Т. С. Сковронски – Мартин Петков; Глобализация или ултрамодерност – Иван Петров; За капитализма и корпорациите – Макс Бари; Фантастология: Кризисните процеси във фантастиката и в човешката цивилизация (беседа с писателя Сергей Павлов) – Алексей Калугин; Състояние на френската научна фантастика в началото на ХХІ век – Жорж Борман; Филателията и ние или Научната фантастика във филателията – Жан-Пиер Легл; Първият български космически художник: Сто години от рождението на Васил Иванов – Калин Николов; Библиополис: Фантастиката в България (1929–1945) – Тодор Ялъмов; Библиография на българските фантастични издания 2010–2011 г.; Виктор Пелевин: „Вампирът в Русия е повече от вампир“ – интервю на Наталия Кочеткова; Пиратски неволи – Благой Д. Иванов; „Доброто се познава; злото се прикрива“ – разговор на Калин Ненов с Николай Светлев; Фендъм: Колекция за милиони – интервю на Александър Карапанчев с Георги Недялков.

Дългоочакваният нов брой на ТФ излезе след 4-годишно прекъсване с нов обем и с редица от интересни художествени и нехудожествени материали. Може да се откроят например непубликуваните досега епилогов разказ към „Градът“ на Саймък и поемата на Рей Бредбъри „Плувай, човек!“, обширните интервюта с Виктор Пелевин, Сергей Павлов и Николай Светлев, както и множеството разкази на български и чужди писатели – Норман Спинрад, Александър Тюрин и др.

Везни. – Брой 2/2012. – София: Гео Милев, 2012.

В това списание Дружеството на българските фантасти „Тера Фантазия“ е представено с блок от материали, който включва пет разказа: Домашен любимец – Ивайло П. Иванов; Каменно сърце – Александър Карапанчев; Последният разказ на Ярослав Хлеб – Мартин Петков; Сто години самота – Атанас П. Славов; Европолис: Гарантирано Щастлив Брак – Николай Теллалов; един откъс от роман: Дванайсет разбойници – Янчо Чолаков; както и една статия: Дружество на българските фантасти „Тера Фантазия“ – Атанас П. Славов.

Целият брой е илюстриран с десетки графики и картини на художника фантаст Калин Николов.

Дракус. – Брой 1 (юни). – Русе: Гаяна, 2012. – 60 с.

С ъ д ъ р ж а: Между два свята – Георги Димитров; Геният на злото – Георги Николов; Неочаквано наследство – Пламен Петков; Изповед – Светозар Петров; Снежинки в мрака – Явор Цанев; Класика: Овалният портрет – Едгар Алън По.

Това е ново списание за научна фантастика, фентъзи, крими, хорър, мистерии и приключения. Включва разкази и излиза приблизително на три месеца, а негови издатели са Явор Цанев и Кети Илиева.

Дракус. – Брой 2 (октомври). – Русе: Гаяна, 2012. – 60 с.

С ъ д ъ р ж а: Другият живот – Момчил Косев; Обич – Стела Василева; Сянката – Цветомира Николаева; Ловецът на бисери – Явор Цанев; Прероден – Lady Pol The Beloved; Класика: Песента на Кармен – Октав Мирбо.

Тера Фантастика Ефремов. – Съставители: Юрий Илков, Александър Карапанчев, Георги Недялков, Атанас П. Славов и Тодор Ялъмов. – Брой 1 (14) – 2012 година. – 160 с.

С ъ д ъ р ж а: Защо ние и защо сега – от съставителите; Светът в движение – интервю с Иван Ефремов; Елинска тайна – разказ от Иван Ефремов; В „Мъглявината Андромеда“, петдесет години по-късно – есе от Калин Ненов; Родом от Вирица – статия от Константин Папулов и Татяна Смирнова; Днешните ефремовци в Русия и Украйна – статия от Атанас П. Славов; Колекциите на Иван Ефремов – информация от Тодор Ялъмов; Острието на бръснача – откъс от романа на Иван Ефремов; Съветското общество в огледалото на Ефремовата фантастика – статия от Рустем Вахитов; Да го обичаш заради неговите мисли... – интервю на Александър Карапанчев с Генадий Прашкевич; Частици красота – интервю на Юрий Медведев с Иван Ефремов; Екслибрисите на Ефремов – информация от Тодор Ялъмов; По пътя към романа „Мъглявината Андромеда“ – статия от Иван Ефремов; Българската ефремиада – библиография от Наталия Маринова и Атанас П. Славов; Пътят на ветровете – откъс от книгата на Иван Ефремов; Две писма – Иван Ефремов; Картофилия – информация от Тодор Ялъмов; Ефремов срещу Оруел – статия от Тодор Ялъмов; Пробив в твърдината – статия от Вл. Гаков; В прегръдките на утопията – анкета на alexandrit; Социалният песимизъм срещу Ефремов – статия от авторски колектив; Тост палеонтолога – стихотворение от Алексей Бистров; „Не е безплоден който и да е опит...“ – интервю с Иван Ефремов; Филателната ефремиада – информация от Тодор Ялъмов; Визитна картичка (на клуба „Иван Ефремов“) – Юрий Илков; Пълна библиография на българските издания на Иван Ефремов – Георги Недялков.

Юбилеен извънреден брой, изцяло посветен на И. А. Ефремов. Поводите са два: 105 години от рождението и 40 от кончината на този писател и учен. Съставителите са подбрали предимно неизлизали у нас текстове, а накрая са включили и осем цветни страници с репродукции от илюстрации по Ефремов, снимки от неговия музей във Вирица и др.