На хоризонта – един уникален труд

През тази зима колектив от трима литератори: Румяна Пенчева, Кирил Тодоров и Александър Карапанчев, състави многожанровия сборник „СИНИТЕ ХРИЗАНТЕМИ НА СВЕТОСЛАВ МИНКОВ“. Заглавието идва да напомни за дебютната книга на бъдещия маестро (Синята хризантема, 1922), както и за диаболичния период в прозата му.

Повод за този сборник дават кръглата годишнина от рождението на Светослав Минков (1902–1966) и немалкото „бели петна“ в изследването на неговата личност и творчество.

Да, много са лицата на тоя класически автор: хуморист, сатирик, преводач и пътешественик от междуконтинентален мащаб, обиколил доста държави в Европа и стигнал навремето до Африка, Южна Америка и Япония. Но над всичко сякаш се извисява приносът му към фантастиката. Той е сред основателите на първото в света издателство („Аргус“, 1922) и на първата в света библиотечна поредица („Галерия на фантастите“, 1925), посветени на този жанр.

Неслучайно го наричат „баща на модерната българска фантастика“.

Основната идея на сборника „Сините хризантеми...“ е да представи чрез разнообразни материали – авторски текстове, критика, спомени, изображения – Светослав Минков през периода до 9 септември 1944, който e всъщност по-силният му от чисто литературна гледна точка.

Бъдещата книга има изваден ІSBN от Дружеството на българските фантасти „Тера Фантазия“ и през тази пролет участва в конкурса на дирекция „Култура“ към Столичната община. За съжаление проектът беше отхвърлен, а единственият внятен отговор, който се получи оттам, бе от рода на:

* Този спомен е взет от книгата на Владимир Полянов „Срещи по дългия път“ (мемоарни импресии), издадена от „Български писател“ през 1988 година.  
Публикува се с любезното разрешение на неговата съпруга Мария Полянова. – Б. ред.

„Ама вие какво си мислите – нали от купчината предложения трябва да останат примерно двайсет и пет-трийсет...“

Съставителите на сборника не са се отказали да търсят спонсорство и издателство за своя уникален труд. Ако някой има добри идеи в това отношение, моля, нека да си вдигне ръката (образно казано), да подаде сигнал и пр. Дори най-малкият жест на подкрепа ще бъде приет с радост и благодарност.

Eто имейла на Атанас П. Славов, председател на вече споменатото Дружество на българските фантасти „Тера Фантазия“: [email protected]/.

За по-любопитните привеждаме съдържанието на сборника

„СИНИТЕ ХРИЗАНТЕМИ НА СВЕТОСЛАВ МИНКОВ“:

Уводни думи от съставителите

● І. Светослав Минков – Българанът (Първи стъпки)

1920 – Спиритически сеанс* (Българан).

1920 – Спомени (Българан).

1921 – Смъртта на чиновника (Антон П. Чехов) [превод].

1921 – Слухове от литературния свят (Българан).

1921 – Норвежка девойка (Константин Балмонт) [превод].

1921 – Мечти (Българан).

1921 – Беба (Българан).

1921 – Долината на сенките (Българан).

1921 – Еротичен романс (Българан).

1921 – Светослав Минков пише спомени за Ведбал (статия

от Богомил Нонев).

1921 – По случай края на света... (Българан).

1922 – Разочарован (Българан).

1922 – Виенски вечери (Сила).

1922 – Приказки (Сила).

● ІІ. Светослав Минков – Диаболистът

1922 – Синята хризантема (критика от Н. Р-ски).

1922 – Издателство „Аргус“ (статия от Кирил Тодоров).

1922 – Млада България (критика от Никола Никитов).

1923 – Осем секунди (Хиперион).

1923 – Спомени от младите години (Фани Попова-Мутафова).

1924 – Часовник (критика).

____________________

* Ако няма посочен автор, трябва да се подразбира Светослав Минков (освен когато иде реч за критика). 
Тук Минков е представен с творби в различни жанрове на изящната словесност и журналистиката, издирени предимно от периодичния печат 
и слабо известни на широката публика. В скоби се дават източникът на публикацията или имената на някои автори. – Б. съст.

1924 – Портрет на Светослав Минков (Дечко Узунов).

1924 – Aз-ът без вътрешен статус. Заместването на непознатата. Условия

на неопределеност. Клоунът като посредник. Темпоралното робуване

(статия от Янчо Чолаков).

1925 – Санаториумът (Развигор).

1925 – Една нощ (Емил Верхарн) [превод].

1925 – „Галерия на фантастите“ (статия от Александър Карапанчев).

1925 – Препаратът (Густав Майринк) [превод].

1925 – В ноктите на Луцифер (Хиперион).

1926 – Един невероятен отзив за Густав Майринк (Напред).

1927 – Огнената птица (критика от Павел Спасов).

1927 – Фолклоризация на демоничното. Гогол, Хермес Трисмегистус и народната песен (статия от Янчо Чолаков).

1927 – Върколак (Стрелец).

1927 – Светослав Минков в литературния кръг „Стрелец“

(статия от Кирил Тодоров).

1928 – Игра на сенките (критика).

1928 – Игра на сенките (илюстрации от Иван Пенков).

1928 – Мимансът на дрехите. Херметизъм и уют. Комбинацията между модерно и мистично. Неузнаваемост на изолиращата среда (статия от Янчо Чолаков).

1920–1930-те – Спомен за Светослав Минков (Владимир Полянов).

● ІІІ. Светослав Минков – Фантастът

1929 – Тайната на доктор Ли Тун Пай (Мисъл).

1930 – Юлий 1914 (Емил Лудвиг) [превод].

1930 – Произлизам от думата „против“ (импресии от Иван Динков).

1930 – Новогодишна приказка (Вестник на жената).

1930 – Овчарката и коминочистачът (Ханс Кристиан Андерсен) [превод].

1931 – Къщата при последния фенер (критика от Ангел Каралийчев).

1932 – За свободата на словото (Съвременник).

1933 – Автомати (критика от Кирил Кръстев).

1933 – Автомати (критика от В. Каменов).

1933 – Откъс от книгата „Насаме със Светослав Минков“ (Симеон Султанов).

1933 – Магнитният певец (Вестник на жената).

1933 – Сърцето в картонената кутия (критика).

1934 – Весел разговор с мълчалив човек (Интервюист).

1934 – Дамата с рентгеновите очи (критика от Георги Крънзов).

1934 – Наш кентавър (спомен от Христо Йорданов).

1935 – Всеки с късмета си (Захарното момиче).

1935 – Всеки с късмета си (илюстрации от Вадим Лазаркевич).

1935 – Една нощ, едно момиче, един писател... (статия от Месечинка Виторожка).

1935 – Спомен (Георги Караиванов).

1935 – Българската литература вчера и днес (Георги Цанев).

1935 – В мъглата (Съвременник).

1936 – Разкази в таралежова кожа (критика).

● ІV. Светослав Минков – Пътешественикът

1936 – Мадрид гори (критика от Д. Павлов).

1936 – Конгрес на ПЕН-клубовете в Буенос Айрес (Златорог).

1936 – Българско сърце тупти и в далечна Аржентина (интервю на Юлий Генов).

1939 – Парижките улици (Ханс Руин) [превод].

1939 – Другата Америка (критика от Богомил Нонев).

1939 – Другата Америка (критика от Стойко Божков).

1940 – Улица „Перпетуа“ № 5 (Вестник на жената).

1941 – Японската литература (предговор).

1942 – Писателите сред народа (интервю на Асен Босев).

1942 – Човешки сатири (Асен Мандиков).

1940-те – Откъс от книгата „Светослав Минков: строго поверително“ (Румяна Пенчева).

1943 – Един на десет хиляди (Щука).

1930-те–1960-те – Казват, че никой не е светец в своя дом (спомен от Йорданка Минкова).

... Всичко това си заслужава един хубав том, нали?

От съставителите