Горчивата съдба на българското народно фентъзи

Христо Граматиков

На бардовете Све и Ат 100я Нови

Отдавна се славили нашите земи

с крилатия змей и триглави лами,

които живеели в златни дворци.

По изключение – и в пещери...

И само менюто им било спартанско

– предимно моми и шампанско.

Народът пък, който, за зла орисия,

живеел без радост, дори без ракия,

потърсил подкрепата на богомилите.

Но... и на тях не им стигнали силите.

Затуй тъжно жънел със сърп и ръкойки

и възпроизвеждал девойки.

Е, вярно, че имало доста юнаци,

но с прости глави и с умни калпаци:

бозали години по двайсет и пет,

обядвали с билки, вечеряли с мед,

понякога секли една-две глави,

но рядко се случвало – три!

Но с черна магия, с клетви и церове

не намалявали страшните дзверове,

подкрепяни яко от таласъмите

(понеже на тях доверили ханъмите!).

Пък самодивите подло се криели –

голи хора с хайдутите виели.

Тогаз в безнадеждната таз ситуация

на таласъмо- и змей-демокрация

възникнала някаква странна мутация:

квазиспектрална полинагъзация,

кръстоска на музи с Христовите страсти

или накратко – фантасти!

Набързо навлезли на времето в ритъма

и разгадали анти-алгоритъма –

как да завземат властта от ламите,

без да им режат тотално главите.

Те силите мъжки мобилизирали

и масово всички моми дефлорирали.

Готови на всичко за свободата,

девойките с радост поели борбата...

Лишени така от насъщния хляб,

преглътнали с болка горчивия хап,

от глад и от мъка крилатите змейове

се трансформирали в гейове.

След тях таласъмите с тежки стенания

хванали пътя за тъмна Британия.

А самодивите от гъсталаците

утеха намерили нейде в бардаците,

защото отстъпвали на фолк-певиците

по обиколката на... огърлиците.

Така, без да искат, мутантите-мелези

унищожили народното фентъзи.

И още виреят в тази страна,

спасяват от змейове всяка мома...

Трол пие биричка някъде в храстите...

Да са живи и здрави фантастите!